Как да си направим DIY мини-рампа

Радни Станчев, член на скейт крю “Yellow Wave” за това как и защо той и неговите приятели построиха първата бетонна мини рампа в България.

Първо малко предистория: започнах да карам скейтборд през 1988 година с още 3 момчета от моя клас. Много дълго време се възприемах като стрийт скейтър и карането на извивки не представляваше интерес за мен. По онова време скейт парк в България нямаше, а и в световен мащаб рядко бяха срещани. Дори много от тези, които са били изградени в началото на 80-те години в Америка, започнаха да затварят врати. Така скейтърите, които търсеха къде да карат, осъзнаха, че един мраморен ръб или някой асфалтиран паркинг дават също много възможности за нови трикове. Аз не бях изключение. Когато се запалих сериозно, стрийт стила беше доминиращ и вече имаше своите звезди. Ще си призная, че дори когато гледах някое скейт видео, прескачах частите на върт скейтърите, защото ми се струваха скучни.

За първи път това мое мнение започна да се разклаща през лятото на 1991, когато отидох да карам във Варна. Скейтърите там караха пред Фестивалния комплекс и си бяха направили куотърпайп, висок около 1,5 м. Когато видях Мегафона да прави blunt на ръба, а аз дори не можех ollie по средата на извивката да направя, ми светна лампата, че да караш на извики не е толкова скучно и елементарно, както ми изглеждаше. Голямата промяна за мен дойде когато гледах Cheese and Crackers на Almost Skateboards. Този филм за мен е като библията на tranny скейтъра. Сигурно съм го изгледал над 100 пъти, като постепенно осъзнах, че мини рампата е идеална за „застаряващ” скейтър като мен. След като минеш 30 години, вече не ти се скачат стъпала, да не говорим за handrails, а пък и всеки ръб по-висок от 30 сантиметра си е предизвикателство.

Проблемът беше, че не ми се чакаше още 10 години някой да направи рампа, така че оставаше да си я направя сам. Споделих идеята с най-близките ми приятели и за моя радост никой не се усъмни, че е възможно това да се постигне. И така през лятото на 2007 година започнахме първата копка на това, което днес e Yellow Wave.

В няколко точки ще разкажа как я направихме, като държа да подчертая – не претендирам, че това е правилният или единственият път. Може би вие ще намерите много по-лесен начин да постигнете същия резултат.

1. Мястото – Една от основните според мен точки от плана. Имам горчив опит още от малък. Всеки уред, който сме правили с приятели през годините, е бил разрушен или откраднат. Всички, без изключение. Така че моят съвет е, ако ще хвърляте толкова усилия и пари, бъдете сигурни, че няма да отидат на вятъра. Баща ми има малко местенце в една вилна зона на 3 км извън града и за мен това беше идеалното местоположение. Така съм сигурен, че никой няма да ми държи сметка, че градя незаконен „строеж” на общинска земя, няма вандали, които да я разрушат или заринат с боклуци, а и наблизо не живеят хора, които да се оплакват от шума.

2. Материал – Доста дълго се чудих дали рампата да е от дърво или бетон. Предимството на дървото е, че се работи много по-лесно. Извивките стават перфектно гладки, ако сбъркаш нещо, можеш лесно да го поправиш и не на последно място, при падане боли много по-малко. Недостатъците са, че е доста скъпо (особено плоскостите от шпертплат) и нетрайно. Една дървена рампа изисква поне покрив, иначе в най-добрия случай ще трябва да сменяш плоскостите на всеки 3 години, тъй като от дъжда, снега и слънцето те изгниват, раздуват се и се разрушават. Ето и като цени: 2 квадратни метра плоскост от подсилен срещу влага шпертплат с дебелина 2 см струват приблизително 50 лева. Това означава, че за рампа с размери 4 метра широка и 7 метра дълга, което е 28 квадратни метра, само за плоскостите ще ви трябват приблизително 700 лева. Ако решите да сложите 2 пласта за повече здравина, както правят някои, сметката се удвоява. Като прибавим допълнителните разходи за скелета (греди и дъски), тръбите за coping-а и винтовете, цялата работа ще надхвърли 2 000 лв. От друга страна нямах никаква идея как може да се направи рампа от бетон. Ако нямаш нужните машини за бъркане и заглаждане, има вероятност повърхноста да стане груба и като паднеш на бетона, направо загиваш. Обаче аз съм виждал на какви груби настилки карат някои скейтъри и пак правят невероятни трикове, а и исках да съм сигурен, че ако направим рампата, ще издържи максимално дълго с минимална подръжка. Освен това веднъж бетонът като стегне, става неизползваем повече, така че нямаше да се притеснявам дали някой няма да го открадне. Все едно е един голям камък. При една дървена или метална рампа си остава риска да я разфасоват заради материала. И не на последно място, като сметнах разходите за същия размер, излязоха около 300 лева. Трябваха ми 40 торби цимент по 25 кг (5.40 лв) и 60 лв за тръбите за coping, баластра и тухли не съм купувал, защото баща ми имаше отпреди. Така въпросът за материала се реши. Остана въпросът как може реално да се направи.

3. Планове – Започнах да се ровя из интернет за планове на рампи. Има доста добри безплатни чертежи с обяснения кое как се прави. Аз използвах за основа как да направя извивките този:

Тук размерите са в инчове: височината на извивката е приблизително 1 метър, дължината е 2.43 м., като за платформа оставих 60 сантиметра. Това е напълно достатъчно, за да се ходи свободно, но може да се остави и по-широка. Самата извивка става мого лесно. Взимате молив или маркер и го завързвате на края на дебел конец или тънко въже с дължина 2.28 м. Важното е единстено да не се разтяга. Другият край се завързва за пирон, който трябва да се забие здраво. Опъвате канапа и чертаете радиуса така, както е показано на картинката. След това се изрязва с моторно трионче (зеге) и готово. За да сте сигурни, че извивките ви ще бъдат еднакви, можете да използвате първата изрязана като шаблон, по която да изрежете останалите. На плана пише да се използва шпертплат, но и плоскост от ПДЧ става също толкова добре.

4. Подготовка  преди изливането на бетона – Първо се уверете, че мястото, което сте избрали, е равно. При нас имаше съвсем лек наклон и едната извивка стана малко по-висока от другата, но не е чак такъв проблем. Ако не искате да правите кофраж, най-добре е да оформите извивките първо от пръст и да изливате бетона отгоре. 10-15 сантиметра дебела плоча е напълно достатъчна. Първо ви трябват 4 греди, които да вкопаете половин метър в земята. За тях се заковават шаблоните.

По тях изграждаме от тухли „кошара”, която да напълним с пръст, като оставим 15 сантиметра под ръба на шаблоните. Там ще „легнат” извивките.

След като сме оформили пръстта, по извивката слагаме арматурна мрежа, която ще даде якостта на бетона и сме готови за изливане на плочата. Остава само да подготвим тръбите за coping-a. Хубаво е да не са много малки. 2 цола или 60 мм диаметър вършат перфектна работа. Няма нужда да са с повече от 2 мм дебелина на стената и може да са шевни, защото са по-евтини. За да се захванат здраво за бетона, предварително заваряваме за тях „мустаци” от метални пръти с дебелина Ǿ 5 или 6 мм. Тук има и малка особенност. Тръбата трябва да стърчи с около 1 см над извивката и платформата за стъпване, както е показано на графикатa.

5. Оформяне на извивките – Няма да ви обяснявам как се бърка бетон. Всеки знае как се прави, по-важното е самото полагане по извивката и заглаждането. Моят съвет е най-добре да се съберете една бригада от 4 души за бъркането, но този, който ще заглажда бетона, да е майстор. По-добре платете на някого още 200 лева, но да стане както трябва. Веднъж като стегне бетонът, връщане назад няма. В случая на мен не ми се наложи, понеже баща ми я свърши тази работа, за което съм му безкрайно благодарен. Да ми е жив и здрав!

Ние направихме първо двата куотъра и после ги свързахме с равната част по средата. Не знам дали трябва да се спази този ред. Преценете сами.

Пак повтарям, че когато се прави на ръка, бетонът няма да стане идеално гладък. За да се постигне качеството на уредите, каквито са в един добре направен скейт парк, ви трябват специални машини. Дори някои фирми правят уредите предварително в калъпи и ги носят готови на мястото. Тук ние правим нещата от чист ентусиазъм, без да претендираме, че ще стане перфектно. Наистина при карането на такава рампа трябват малко повече усилия, отколкото на дървена, но всичко е въпрос на свикване. След 10 минути вече не ти прави впечатление. Не е задължително, но е хубаво след като бетонът е стегнал да се боядиса. Ние използваме боя за пътна маркировка. Тя е изключително устойчива на изтриване, предпазва повърхноста от разрушаване, а и придава допълнително усещане за гладкост.

6. Пул – решихме да разширим малко рампата, като затворим едната страна в подобие на половин пул. По този начин усещането за скорост се променя, а и дава възможност за повече трикове, особено по извитата тръба. Тъй като едва ли ще намерите извити тръби, вземете прави и намерете някоя фирма с тръбогиб, която да ви ги огъне. За да сте сигурни, че ще ги огънат колкото трябва, предварително си направете шаблон от фазер, по който да сравнявате.

В крайна сметка, каквото и да направите, съм сигурен, че ще ви е кеф да карате на него. Чувството на удовлетворение, че сте постигнали нещо сами, е страхотно. Сега при всеки удобен момент и хубаво време сме там и караме. Вече и децата ни са по-големи, така че ги вземаме с нас. Може би те ще са следващото поколение от нашето крю. Нашата идея е да не спираме до тук. Мислим всяка година да добавяме по нещо и да разширяваме, така че пожелайте ни успех. Ние също ви пожелаваме успех в бъдещите ви начинания. Дай боже на всички ни още много години върху дъските!