Дунав Ултра 2014 – с колело по северната граница за 48 часа

Между първи и трети май тази година трима мъже се опитаха да направят нещо недостижимо – да изминат с колела 660 км по цялата северна граница на страната в рамките на 48 часа. С проекта си Дунав Ултра Борис Бегъмов, Емил Шукадаров и Петър Златков не успяха да постигнат целта си, но научиха, а и ни показаха много.

В интервю за 360° тримата колоездачи разказват повече за предизвикателството Дунав Ултра:

Предизвикателството: Вело-ултрамаратон Дунав Ултра
Колко: 660 км за 48 часа
Маршрут: с.Куделин – с. Дуранкулак, цялата северна граница на България
Кой: Борис Бегъмов, Емил Шукадаров, Петър Златков
Как: Велосипеди без придружаващ екип и транспорт
С какво: Вариации на велосипед Drag Master
Екипировка: Каски, ръкавици, дрехи за дъжд, дрехи за сухо време, резервни гуми, челник, нож, помпа, инструменти, аптечка, крем против подсичане
Провизии: Суха храна, протеин, овесени ядки, изотонна напитка, течни аминокиселини, синефрин, магнезии, парацетамол
Раници: Борис 8 кг, Емил 7 кг, Петър 5 кг
Подготовка: Ежедневна активност в рамките на активно аматьорско ниво – фитнес,
тичане, градско колездене + 1 път седмично дълго каране в рамките на около 100 км,
Максимална скорост: 63 км/ч Емил
Средна скорост: 24 км/ч Петър и Емил, 23 км/ч Борис
Брой пукания на гуми: 1 Емил, 1 Петър
Изминали пътя: Емил и Петър се отказват на 550-тия километър в 1:30 през нощта.
Малко след това Борис решава да продължи сам във ветрова и дъждовна буря по
обиколен маршрут като достига финала изминавайки 710 км за 53 часа.

Какво ви провокира да тръгнете?
Борис: Желанието да продължа да предизвикам себе си. До Дунав Ултра съм се качвал на шосеен велосипед един единствен път като изминах с него около 100 метра. До преди 3 години бях активен пушач и консуматор на алкохол с 30 кг наднормено тегло – човек водещ заседнал и нездравословен начин на живот.
Емил: Намирам предизвикателство в онова, което не съм опитвал досега. Практикувам
планинско колоездене и ми беше любопитно да проверя възможностите си при високо натоварване и кратък срок за преминаване на такова дълго разстояние по шосе. Освен това, всички казваха, че е невъзможно да успеем!
Петър: Приключението, интереса към неизвестното и възможността да изминавам по 350 км на ден с велосипед, сред приятели и в нашия случай, прекрасно слънчево време.

Защо Дунав Ултра?
Борис: Тъй като черпя вдъхновение от най-различни проекти базирани на собствен опит (от историята на Patagonia като компания, до Born to Run като книга), реших и ние да подходим в начинанието именно по този начин. Исках да превърна цялата идея за това предизвикателство в маркетингов продукт с име, който да въздейства на емоционално и мотивационно ниво, да служи като вдъхновение при създаването на повече и по-добри проекти и у нас. Именно за това една вечер начертах маршрута и измислих име, а впоследствие с помоща на мои приятели-специалисти създадохме лого, промо-видеа, интернет страница, фейсбук страница и цялостна концепция за едно шантаво своеобразно велориалити, което да се случи в социалната мрежа. В нашата фейсбук страница, която се казва Дунав Ултра, събрахме 1400 фена само за 10 дни, като всички те се интересуваха доста силно от нашето приключение, лайкваха всичко, което може да се лайкне. Впоследствие няколко от нашите познати споделиха, че са се вълнували какво ще се случи с нас по време на веломаратона като малки деца.
Отчитам това като сигнал, че сме свършили работата на едно задоволително ниво.

Най-топлото посрещане по трасето?
Емил: По пътя се запознахме с Милен от Монтана, който научил за карането ни от интернет, и който дойде със своя велосипед, за да ни посрещне в Лом, но заради разминаване се наложи да ни догонва до Козлодуй. Там прекарахме около час заедно, споделяйки една маса и много сходни чувства, емоции и отношение към колоезденето и живота като цяло. Друго такова посрещане беше това на група младежи в с. Богданци, които се отнесоха с голямо уважение и проявиха своето гостоприемство, отстъпвайки ни масата си. Въпреки, че не всички говореха добре български (бяха български турци), имахме много приятен разговор, почерпиха ни с чай и ябълки и ни предложиха да ни настанят в домовете си, ако решим да останем.

Най-емоционален момент?
Емил: Тръгването от с. Куделин – началото на нещо толкова дълго очаквано винаги носи онова неподправено чувство на чиста радост.
Борис: Срещата ми на изхода от Русе в посока Силистра с един колега – велосипедист. Настройвайки се да карам поредният дълъг участък сам (122 км) – настигнах случаен колездач с маунтинбайк, с когото се запознахме буквално в движение – Стоян Стоянов. С изненада научих, че той, подобно на Милен е научил за Дунав Ултра от интернет. Споменах му, че вероятно съм последен от тримата по маршрута, след което Стоян научавайки това самоотвержено ми предложи да ми помогне като ме “изтегли” в продължение на няколко километра. Беше много вълнуващ момент – пътят беше прав и
широк подобно на самолетна писта, той отпред с маунтинбайка, а аз плътно зад него със шосеен велосипед в максималко аеродинамична поза следващ неговата въздушна струя. След няколко километра отбихме за да се разделим, а Стоян беше плувнал в пот и дишаше тежко. В този момент реших, че трябва да задължително да завърша изпитанието докрай. Беше много вълнуващ момент и двамата бяхме от една порода, и двамата знаехме за какво става въпрос. В този смисъл приемам че срещата ми със
Стоян е важна част от цялото приключение!

Най-забавен момент?
Емил: В с. Голянци, докато с Петър изчаквахме Борис, към нас се присъедини група младежи от ромски произход. Някой във фейсбук групата, не без чувство за хумор предположи, че вече сме достигнали Индия. Та се заприказвахме с тези млади хора, разпитваха ни всякакви неща, и там, под уличната лампа, един от тях ми предложи да ми продаде велосипед! Карбонов… Финландски! Беше трудно да му откажа, но се наложи.
Петър: През цялото време имаше усмивки и положително настроение, но най- забавният момент беше, когато Борис загуби крема ни против подсичане…

Най-труден момент?
Петър: Сутринта на втория ден едва сядах на седалката! Болката ме караше често да променям стойката върху велосипеда, което ме разсейваше и разконцентрираше постоянно. Силният насрещен вятър също не беше приятен.
Емил: Най-трудно ми беше да взема решението да прекъсна карането, когато в 1:00 ч. през нощта на втория ден достигнахме Силистра. Приех предизвикателството да премина разстоянието единствено и само при положение, че се включим в рамките на 48 часа. Когато разбрах, че няма да успеем, изгубих всякакво желание да продължа. Бях много разочарован, защото при малко по-добро планиране и правилна комуникация можехме да успеем. Не исках да оставя Борис да продължава сам, но в този момент емоциите взеха превес и реагирах малко нетипично за себе си – с Петър завихме и продължихме към Силистра, вместо към Добрич.
Борис: След първите 150 км, в които поддържах доста силното темпо на групата, започнаха болки във връзките на коляното – данък от липса на по-дългогодишен стаж в спорта. Тогава намалих скоростта заради притеснението, че може да не завърша – виждах как приятелите ми се отдалечават бавно пред мен и оставам сам, но не можех да направя нищо освен да стискам зъби и да търся утеха в мисълта, че ще трябва да разчитам най-вече на себе си.

Най-красив етап от трасето?
Емил: Безкрайните полета с яркожълто разцъфнала рапица, контрастиращи и хармониращи със зеленото на житните посеви по целия маршрут… И Дунава, ах този Дунав…
Борис: Целият маршрут на Дунав Ултра е уникален, има си своята специфична географска красота. Няма да забравя гледките, които се разкриват в полята около Лом и Козлодуй, мащабните панорами откриващи се към реката преди Никопол, хоризонтите в частта Русе-Силистра, платото около Кардам. И всичко това само в рамките на около 2 дни. Силна концентрираност на красиви гледки…

Най-голямото предизвикателство?
Емил: За мен най-трудно беше да намеря правилното си положение върху велосипеда,
който не беше с най-добрата геометрия за моето телосложение. Много ниската предница създаде огромно неудобство, което трябваше да компенсирам с цената на много усилия и инат.
Борис: Да успея да издържа изпитанието до края! По време на първите 350 км почти през цялото време Петър водеше групата, като запази страховит каданс от около 80-90 оборота в минута. Изумих се от неговите възможности, направо е като шевна машина. Около 520-тия километър той се поумори доста, но считам, че с добре подготвена стратегия – правилно разпределение на почивки и храна, Петър може да се справи с този маршрут доста под 48 часа.

Подкрепата:
Емил: Веломания, Драго Кузов и Кристин Милнър – за това, че повярваха в нас и ни
подкрепиха с велосипеди, екипировка и онзи злополучно изгубен Endura Chamois Cream, с който толкова много се шегувахме. Всички приятели, познати и непознати, които следиха подготовката и карането ни във Facebook и ни изпращаха своите послания и пожелания. Брат ми Милен, който живее в САЩ, публикува няколко думи в наша подкрепа и ми вдъхна кураж от разстояние.
Борис: Всеки, който научаваше за нашето предизвикателство се включваше с огромно желание да помага. Все пак ако трябва да отлича някого – подкрепата на Драгомир Кузов, който освен бизнесмен е майстор на спорта, дойде в най-точния момент. Именно той ни помогна да повярваме, че правим нещо по-различно, интересно и наистина заслужаващо внимание.

Бихте ли се опитали отново?
Борис: С най-голямо удоволствие, нещо повече – Дунав Ултра може да се превърне в ежегодно изпитание за мнозина приключенци стига да има интерес и подкрепата на спонсори.
Петър: Да кажем, че аз обичам да завършвам нещата до край, а Дуранкулак остана на
150 км…
Емил: Категорично не! Нямам никакво желание и намерение да карам по шосе оттук
насетне. Бих опитал всеки друг маршрут, всякакви предизвикателства, стига да не са на асфалта.

Следваща вело цел:
Петър: 24-часов маратон по планинско колоездене.
Борис: Участие в Обиколката на Витоша.
Емил: Предстоят пет дни каране с приятели от цялата страна по най-красивите пътеки в Родопите. В средата на юни ще се пренесем в Перпендикулярна вселена 8 – дългоочаквано преживяване, което наистина си заслужава.