Наричат го „гения на траял байкинга”. Той обаче от скромност казва, че определението гений заслужава единствено Айнщайн. Въпреки това, той е истински талант. Не тренира, защото екстремното е нещо, което може да прави… И го прави на 180°.
Как избра траял колоезденето като стил на каране?
Баща ми беше фен на мототраяла и на едно от състезанията, в които участваше, видях други деца, занимаващи се с траял. Много скоро и аз получих колело, както и брат ми.
На колко години беше, когато получи първото си колело?
Бях на девет, когато баща ми купи първото колело.
Кой беше най-трудният за учене трик?
Траялът не е само трикове, а по-скоро колкото е възможно по-ефективно и гладко преминаване през препятствията в състезание… Имам предвид, че всяко препятствие в природата е различно и точно това е най-голямата трудност. В уличния стил на траяла са по-важни триковете и креативността. Всяка година се опитваме да скачаме по-високо и по-дълго, а това е наистина трудно. Сантиметър по сантиметър аз се усъвършенствам, но процесът на изучаване и усвояване е много бавен.
Наричат те „гений на траял байкинга”. Има ли конкретна причина и повод за това признание и как го получи?
Е, смятам, че Айнщайн по-скоро може да бъде признат за гений, отколкото аз! Винаги се опитвам да надскоча възможностите си и да популяризирам този спорт в максимална степен, тъй като по този начин става все по-широко познат и възприеман. Може би това признание за мен се дължи на всичко това. Не знам всъщност, но съм наистина поласкан, че хората ме наричат гений!
Ти държиш рекорда за най-много завъртания на 180° в минута. Как се постига това?
Аз не тренирам, защото това е нещо, което просто мога да правя. Завъртанията на 180 градуса са в основата на траяла, но трудната част е да продължиш – дори, когато пулсът ти е 180 и в същото време си замаян.
Обиколил си цялото земно кълбо. Разкажи ни повече за траяла по света и по-специално в Белгия, където си роден.
Наистина съм пътувал по цялото земно кълбо, за да участвам в състезания и демонстрации и хората винаги се радват да наблюдават този спорт. Винаги получавам огромно признание и уважение – невероятно е! Дори в страни, в които нямат нито един траял велосипед, като Саудитска Арабия например, има страхотни места, които си заслужава да посетите. Любимото ми пътешествие беше до Тайван, защото там имат страшно много колоездачи. Казват, че в Китай дори има над 5000 траял колоездачи. В Белгия сме около 300 и там, където живея – във фламандската част, няма естествени терени, подходящи за каране – единствено изкуствени трасета. Но във френската част имаме множество скални терени. Моят спонсор е „Monty” и затова често тренирам в и около Барселона.
