Разказът на Уоутър Клепе за Купа Сърбия XC Стара планина – красив уикенд и добър тест за новото колело: 1-во място.
Изглежда, че тази ваканция ми е на късмет, защото на връщане от Будапеща към София намерих още едно състезание – в Стара планина, на сръбско-българската граница. Това не беше маратон, а истинско крос-кънтри състезание от сръбската ХС-купа. Перфектно! Това щеше да е добър тест за моето ново ХС1 29-ка, с последната SRAM XX1 група. Бяхме успели да намалим теглото на байка до плюс/минус 9.1кг и така той трябваше да е истинско ХС-оръжие. Единственото ми колебание беше по отношение на обхвата на скоростите. Позицията ми беше добра, настройката на вилката беше оптимизирана, така че единствено съотношението в скоростите можеше да създаде проблем.
Трасето на състезанието беше 3.9-километрова обиколка на 1500 метра надморска височина близо до ски-писти. Първо имаше нелепо стръмно изкачване, което беше трудно за каране, а после игрив къс участък в гората. След няколко секунди почивка добър скок от една скала между две дървета отдолу. След това отново игрив горски участък и леко качване после. Следва бързо и с супербабунесто спускане към най-лесната част от маршрута, бърз черен път. След него има още две кратки изкачвания и сложен скок към финала. Една обиколка отнема около 15 минути, а организаторите ни обещаха 7 обиколки.”
Но, както обикновено седмица преди националния шампионат, беше взето странното решение да имаме само 5 обиколки… от една страна бях щастлив, защото след две седмици пътувания, хич не се чувствах пълен с енергия, но от друга страна, един час състезание наистина не е достатъчно. Състезанието… да, аз не съм известен с добрите си стартове, но никой не направи предстартово броене, всички бяхме изненадани от сигнала и аз успях да заема 2-ра позиция. Още от старта незабавно започнахме шеметно изкачване и аз се опитвах да запазя сили за последните 100 метра от това качване. Тук наклонът беше около 30% и се нуждаеш от добри умения и перфектна концентрация (плюс огромна сила), за да го направиш целия. Състезателят пред мен трябваше да слезе от байка, аз успях да продължа и така атакувах в следващите спускания. Взех 15 секунди преднина и се опитах да добавя още за следващите изкачвания.
На следващата права не успях да изкача най-стръмната част и дойде време за ходене, грррр. Но все още можех да използвам спусканията за да увеличавам преднината си пред номер 2. Някак ми беше трудно да се концентрирам, чувствах лека замаяност и т.н. така, на двете трудни точки от маршрута, наистина трябваше да съм фокусиран. В третата обиколка, реших да сляза преди най-стръмната част и някак бавно започнах да се чувствам по-добре. Беше време да се забързам и в последните две обиколки изкачих целия хълм с каране и дори атакувах останалите изкачвания все по-остро, така че последната ми обиколка беше най-бързата. Така, един час и осем минути състезание, малко късо, но в настоящата ми форма беше достатъчно.
Да бъда в състояние да увелича скоростта към финала ме направи щастлив, доказа че още мога да се състезавам ХС, макар и на 36 години. ХХ1-цата, ХХМММ, си иска повече каране, за да си уверен с нея. Предимствата – семпли и с ниско тегло, не може да направиш грешна смяна на скорости или твърде късна смяна на предния венец или нещо от типа – имаш само един превключвач, който можеш да ползваш във всеки един момент, дори когато си на педали по височина или по средата на бабунесто спускане. Веригата стои перфектно, без никакви притеснения. Но… диапазонът и…. на този трак е най-екстремното качване правено някога, можех да ползвам по-малък венец (бях с 30Т отпред), но тогава отново на лесния и бърз черен път можех да превключвам през всички скорости до 10 отзад. Така, свърших добра работа на това състезание, но независимо от това, че е опростено, то също и прави живота ви по-комплициран. Сега трябва да носите два-три различни предни венци за всяко състезание, решавате на място какво е нужно – по-голям или по-малък. Тези венци са скъпи и накрая пак сте изправени пред избор. Ако пътеката е разнообразна – стръмна и бърза, тогава имате проблем. Така, че както винаги това е личен избор, но съм почти сигурен в едно: ХХ1-групата e за крос-кънтри състезания, не за маратони. Но не можеш да пробваш един маратонски трак преди да се състезаваш там, нали?
Ще се видим ли на националния шампионат?
