Уоутър Клепе е до болка познат на всички колоездачи, участвали в състезания по планинско колоездене в България, че даже и на Балканите, през последните години. За четири години непрекъснати състезания белгиецът има 1-2 класирания, различни от първото място. Събрал е толкова много трофеи, че не може да ги побере в дома си и държи част от тях в офиса на RAM, за чийто отбор се състезаваше до лятото на 2013-та.
Уоутър Клепе е родом от Белгия, пребиваваше в България временно, но това не му пречи еднолично да налага трайни промени в състезателната сцена у нас и в региона.
Успяхме да поговорим с Уоутър Клепе по важни теми като тризнаците, хеликоптерите, стероидите, плетенето и перспективите на пенсията.
Уоутър, по повод успехите ти на обиколката на Витоша и ред други състезания на Балканите, сред екипа на 360 и нашите читатели възникнаха някои екзистенциални въпроси. Истина ли е, че след като си финиширал пръв на 100-те километра на Витоша, си поискал да направиш още едно кръгче около планината. Ако е така, не те ли е срам?
– Да, като стана на въпрос, сега ме е срам, че така и не направих обиколката на Витоша повторно след финиша. Така че не, не е вярно, че съм го правил. Живея много близо до планината и карам често из нея, затова мисля, че една пълна обиколка на година е достатъчна. Изкачването на Черни връх с колело обаче е съвсем друга история…
Какво е отношението на другите колоездачи към теб, като се има предвид, че освен че си досадно добър, си и белгиец? Какво най-много ги възмущава?
– Предполагам, че през първата си година в България съм бил интересен за другите колоездачи, но сигурно вече биха се зарадвали много, ако ме видят да си тръгвам. Опитах се да споделя своя ограничен опит с тях, но мисля, че оттук нататък всеки ще трябва да тласне развитието си индивидуално.
Вярно ли е, че имаш брат близнак, с когото играете следната схема по време на байк състезания – ти стартираш, скриваш се в храстите и той изскача малко преди финала?
– О, не, кой ви каза? В действителност ние сме трима и сме еднакви. След като тайната ни схема се появи в новините в Белгия, трябваше да избягаме в нова страна далеч, далеч… така дойдохме в България. Сега сме в Унгария.
Разбрахме още, че когато твоите братя близнаци нямат възможност да участват в състезание, викаш твои приятели с хеликоптер, които те „доставят“ на метри от финиша. И от това ли не те е срам?
– Не е така. Досега винаги двама от нас тримата са успявали да участват във всяко състезание. Ето защо тризнаците са по-успешни от близнаците. Ако погледнете всички резултати през последните 4 години, ще видите, че понякога разликата между първия и втория в класирането е наистина голяма (тогава работи цялото семейство) или просто необходимата, за да гарантира победа (един от братята е бил в отпуск).
Уоутър, знаем, че правилната диета е много важна за спортните успехи. В тази връзка нашите читатели питат до колко годинки си бозал и с какво те е хранила майка ти после – с пържени картофки и шоколад ли?
– Не знаете ли, че здравеопазването в Белгия е на топ ниво? Ние не се нуждаем от кърмене, защото получаваме безплатни медикаменти още от първия си ден и държавата подкрепя тази схема. Ако нещо е безплатно, то трябва да е добро, нали? Благодарение на всички тези бебета – бъдещи колоездачи, които ядат и пият много, ние подкрепяме белгийската икономика и големите химически компании, с които страната е известна.
Как предпочиташ да ядеш стероидите – сурови или с оцет и чесън?
– Стероидите са такъв олдскул. Ако отделите време да гледате редовно Евроспорт и Тур дьо Франс, ще разберете какво, как и по колко да взимате на дневна база. Също така е добре човек да стане близък приятел с някой ветеринар – винаги е полезно…
Други колоездачи казват, че когато те видят на състезание направо си взимат колелата и се прибират при майките си. Не ти ли е скучно да се състезаваш така?
– Ами не, това всъщност са най-добрите дни, защото за мързеливо копеле като мен няма нищо по-хубаво от лесната победа. Просто е идеално как тази психоатака работи. (Това са добри моменти и за братята ми – тогава те отиват за по още една бира.)
Друг въпрос, който ни вълнува, е – не се ли отегчаваш от това да си толкова досадно добър? Не планираш скоро да се отказваш от колоезденето и да се захванеш с нещо по-смислено – като плетене, например?
– Отегчението би решило целия ни проблем, но няма как да го постигнем. Напоследък се опитваме да плетем, особено по време на велосъстезания – имаме нужда от хубави чорапи, все пак, но и това не помага. Обмисляме и варианта с пенсиониране и дали да не кажем на всички, че утре е последният ни състезателен ден.
Не ти ли липсват прекрасното време и природа в Белгия?
– Хора, само да можехме да се върнем, веднага щяхме да го направим. Ние тримата мразим цялата тази красива природа в България, да не говорим за абсурдните планини (най-високата точка на Белгия е 694 метра; бел.ред.) и ши****то слънце през цялото време, но са съжаление не можем да се върнем у дома – полицията там ни търси и даже подкупите не работят.
Малка част от постиженията и победите на Уоутър Клепе през последните 4 години:
– 100 километра около Витоша, 2013 г.: 3 часа и 32 минути
– 100 километра около Витоша, 2012 г.: 3 часа и 30 минути, рекорд
– 100 километра около Витоша, 2011 г.: 3 часа и 44 минути, средна скорост 26.68 км/ч, рекорд за състезанието (предишният рекорд отново е на Уоутър)
– 100 километра около Витоша, 2010 г.: 3 часа и 52 минути (вторият в класирането финишира 30 минути след Уоутър)
– Веломаратон Бая Маре 2013 г. – 90 км, 2800 hm, Румъния
– Купа Сърбия XC Стара планина, 2013 г.
– Ком-Емине с колело за 8 дни през 2012 г.
– THASSOS ULTRA MARATHON – 118 км, 3600 м изкачване
– MTB THASSOS CUP – 58 км, 1700 м изкачване
– Черни връх с велосипед, 2011 г., нов рекорд за трасето – 2:29:20
– Купа „Мургаш“ 2010 г., първо място след 4 спуквания на гуми и след 11 часа каране в предишните два дни
Bio:
“Аз съм Уоутър Клепе. Роден съм в голямо семейство с много братя в най-ниската и плоска част на Белгия.
Това беше преди векове, през октомври 1977 г. Тогава все още се борехме с морето, но все пак успяхме да намерим малко кална белгийска земя в най-северната част на страната, близо до брега в Малдегем.
Това е мястото, където израснах и където много бързо осъзнах, че колелото е първият билет към свободата. С велосипеда можех да отида на приключенски пътувания с приятел и да бъда изследовател-авантюрист. Трябваше да карам все повече и повече, търсейки нови места и това се оказа първата ми тренировка. По-късно открих офроуд карането или т.нар. MTB (М идва не от маунтинбайк, а от Mudbiking – кален байк) и това направи родителите ми наистина щастливи. Всеки уикенд аз се превръщах в мръсен, кален Mudman. Покрай цялата тази кал обаче разбрах важността на това да поддържаш колелото в добра форма, чисто, ремонтирано и се сдобих със свое хоби. До този момент (бях на 18) нямах намерение да участвам в състезания, но исках да карам фанатично МНОГО!
По време на студентските си години нямах много време за каране, но колелото продължаваше да бъде начин да разкарвам стреса през почивните дни като минавах по 50-150 км MTB.
След като завърших вече имах повече време + пари и карането ми стана по-интензивно, дори се записах на първото си MTB състезание през 2000 г. Беше местно състезание, но имаше няколко сериозни спортисти и… аз ги победих всичките. Това беше началото на моята състезателна маунтин байк история.
Покрай състезнията се запознах с много откачени колоездачи и започнах да карам нагоре-надолу по Алпите всеки уикенд, упорито опитвайки се да се самоубия.
Сега съм по-възрастен, по-опитен, но изобщо не съм станал по-умен. Пристрастяването ми към това хоби се оказа лошо, много лошо и предполагам, че един ден ще ме убие.
Но, все пак, оцелях цели 4 години в България, минах само с няколко напукани кости и разкъсани мускула.
Сега гледам навън от апартамента ми в Будапеща и си мисля: е, щом Витоша, Рила, Стара планина, Пирин и всички останали големи планини във вашата страна не ме пречукаха, тези мижави хълмчета тук също няма да го направят.
Надявам се, че ще успея да навърша 36 скоро и че откаченото, тъпо копеле Клепе ще продължи със страстта си – да изследва нови места и лимити на тялото с колело… колело RAM, разбира се.”
Цялата статия за Уоутър Клепе можете да намерите в брой Есен 2013 на списание 360°.
