Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ще ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
В неделя (21 март) в Южния парк в София се проведе тазгодишното издание на първия градски ултрамаратон в България – Spring 360. Това е и първото състезание по бягане за фиксирано време у нас. То има 4 дисциплини – 6 часа, 12 часа, щафета – 3 поста по 2 часа, и щафета – 2 поста по 3 часа.
Целта е за въпросните 6 или 12 часа участниците да изминат колкото могат повече километри. Организаторите се шегуват, че това е ултрамаратонът, в който нито един участник не се е загубил по трасето. Защото тo e дълго 648.2 м и “върти” около Голямата поляна до Централния вход на парка.
Идеята хрумва на СК „Бегач“ през 2013 г., докато гледат в социалните мрежи Нюйоркския маратон, в който участва (като бегач) актрисата Памела Андерсън. Тогава тя изминава маратонската дистанция за 6 часа.
Така се ражда идеята подобно като формат състезание да бъде организирано и у нас – в ограничено време участниците да се опитат да направят максимален брой обиколки на трасето. Наричат ултрамаратона „Spring 360“ – „spring“, от английски „пролет“, “и 360 – броят минути в рамките на 6 часа, колкото е едната дисциплина.
Първото издание е през 2014 г. Организирането на тазгодишното, както и на миналогодишното, се оказва изпитание заради пандемията.
“Не знаем колко доброволци ще могат да присъстват и да помагат. Заради мерките, разходите за организацията са увеличени. Нещата, които може да се предлагат като обслужване на участниците, са ограничени (масажи, определени храни, заслон в шатри, публика и придружители, детски бягания). Част от партньорите отлагат или се въздържат от организация на събитие. До последно сме в неизвестност дали едно събитите няма да бъде забранено. Това се отразява и на участниците. Те са надъхани да спортуват, има отлив на корпоративните участия, но индивидуалните са увеличават” – обясни за сп. 360 Влади Константинов от СК “Бегач”. Все пак от там успяват да се справят и дори да създадат ново колоездачно събитие – Northwest.bg (шосеен велопоход в Северозападна България), за което вече има записани повече от 250 участници без никаква реклама.
Колкото до Spring 360, тази година дори има рекорд – Надежда Ангелова записа впечатляваща победа в 6-часовата дисциплина. В това време състезателката на клуб „Жулистан“ избяга 74,55 км, с пейс 4,48. Това е с 110 метра повече от най-бързия сред мъжете! Така Надежда не само подобри женския, но и общия рекорд, поставен през 2020 г. от Natan Flear (74,53 км).
Втора при жените се класира Славена Топалска (68,07 км), а трета – Десислава Николова (61,86 км). При мъжете в 6-те часа победи Васил Костадинов (74,44 км), следван от Александър Димов (70,69 км) и Владислав Йергиев (63, 80 км).
В 12-часовата дисциплина най-много километри навъртя Владимир Ставрев (132, 40 км), втори и трети, съответно, станаха Благой Солаков (125,25 км) и Йонел Рапотан (118, 44 км). При жените финишираха две участнички – първа бе Лилия Николова (105,23 км), а втора – Боряна Попова (103,77 км).
Подробни резултати можете да видите тук: https://spring360.begach.com/
За списание 360 победителката Надежда Ангелова отговори на въпросите на Таня Иванова
Повече бегач ли сте или повече джудист? Какви успехи имате в джудото? Къде се състезавате?
Надежда: Аз съм джудист със сърце на бегач. Започнах да тренирам джудо на 9 години в клуба на майка ми, която беше моят първи треньор. Още на първото си състезание се класирах трета и оттогава почти не е имало състезание, на което да съм извън подиума. Най-големите ми успехи в джудото бяха, когато тренирах в ЦСКА (от 8-и до 12-и клас). Тогава съм била многократна шампионка по джудо и самбо за България за девойки, трета на европейско първенство по самбо за девойки, както и медалист от различни международни турнири по джудо. Когато започнах да уча в СУ „Св. Климент Охридски“, се преместих в университетския отбор, в който се състезавах до последно. Тук попаднах на най-добрите си треньори – Янева Сенсей и Луканова Сенсей, и се запознах с най-добрите си приятели до момента. За този период съм била няколко пъти втора и трета на републикански първенства за жени, три пъти спортист на годината на СУ, както и успях да покрия 1-ви дан. От 2 години не съм участвала в състезания по джудо, но имам желание и очаквам обстановката покрай коронавируса да се подобри, за да мога да подновя тренировките си в залата.
Какво Ви дава бягането и какво – джудото?
Надежда: И двете ми дават много положителни емоции и много приятели, зареждат ме с енергия, адреналин и желание за живот, успокояват ме и ме правят по-добър човек.
А какво Ви вземат?
Надежда: Не мисля, че ми взимат нещо, освен здравето понякога (това е в кръга на шегата).
Откога участвате в ултрамартони и това първо участие ли е за Вас в Spring360?
Надежда: Участвам в ултрамаратони от 2015 г., като тогава бях много по-запалена по този тип състезания, отколкото сега. На Spring360 участвах за първи път 2015 г. в щафетен отбор 3*2 часа с още двама бегачи, като тогава станахме първи отбор и направихме рекорден брой обиколки за изданието. Иначе това беше първото ми индивидуално участие на 6 часа.
Защо решихте да участвате конкретно в това състезание?
Надежда: Реших да участвам на Spring360 най-вече като подготовка за предстоящата Витоша 100, което ми е любимото състезание. Също така, исках да си сверя часовника и да видя каква е моментната ми форма за дълги бягания.
Как се готвихте? Колко често бягате и по колко?
Надежда: Не съм отделила специално време за подготовка конкретно за това състезание, тъй като зимата бях съсредоточена върху тренировки за скорост в залата и състезания от 800 до 3000 м. Но мисля, че всекидневните тренировки все пак са ми помогнали да вляза в добра форма. Опитвам се да бягам всеки ден, а като километри винаги е различно – от 8 км до 15-20 км.
Доколкото знам, имате малко дете. Колко време след раждането подновихте тренировките и как съчетавате двете неща?
Надежда: Да, в момента малкият Димитър е на година и половина и очаквам скоро да започне да ме надбягва. След раждането първо започнах да правя дълги разходки, докато не се почувствах готова да включа леко бягане, което беше някъде на около 15-ия или 20-ия ден. Майчинството и тренировките могат да се съчетаят, стига човек да има желание. Познавам много спортуващи майки не само с едно, а и с две-три деца. Дори, бих казала, че на мен това ми помага и ми дава допълнителен стимул.
Има ли нещо, което сте открили, че Ви помага при интензивни натоварвания? Някакво Ваше откритие, което бихте искали да споделите
Надежда: Единственото, което ми помага при интензивни натоварвания, е концентрацията. Това, което ми помага при бягането на ултри, е мисленето и разделянето на голямото разстояние на по-малки части. Много по-лесно е, когато човек си представя как трябва да избяга един полумаратон, маратон или в моя случай още един път разстоянието от Брезите до Бояна.
Кое Ви мотивира да издържате на големи физически натоварвания и кое наричате успех?
Надежда: Мотивира ме желанието да видя до къде са пределите на силите ми и колко мога да издържа. Успех за мен би било да постигна целите си – една от тях е да избягам маратон под 3 часа.
Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.
