От лабораторията до спешната помощ – професионалният път на Симона Иванова съчетава наука, медицина и работа в динамична среда. Завършила Биотехнологии и с близо десетилетие опит във фармацевтичната индустрия, тя избира да стане парамедик и днес работи както в областта на клиничните проучвания, така и на първа линия – в спешно отделение и при медицинското осигуряване на разнообразни събития. Тя е и първата българка, преминала обучение по хеликоптерно спасяване към Air Zermatt – едно от най-утвърдените имена в тази област.
Познавайки Симона покрай любовта ѝ към екстремните спортове и след като научихме за най-новото допълнение в дългия списък от умения, които притежава – а именно хеликоптерно спасяване, ние я потърсихме, за да ни разкаже какво я е насочило към спешната медицина и въздушното спасяване – неща, които я правят може би единствената жена в България с подобна степен на квалификация за оказване на първа помощ в изключително труднодостъпни терени. Ето какво ни разказа тя:
Любовта към спешната медицина
Тя не се появи изведнъж, а се зароди постепенно след редица лични преживявания и натрупан опит. От 2012 г. активно се занимавам с екстремни спортове и многократно съм била свидетел на инциденти с познати и приятели. Също така по това време работата ми беше свързана с чести пътувания из страната и многократно съм ставала свидетел на пътнотранспортни произшествия.
Допълнително се мотивирах и от здравословните проблеми на мои близки,
защото разбрах колко трудно е понякога човек да получи дори елементарна медицинска помощ в домашни условия.
А повярвайте ми, транспортирането на болен до лечебно заведение за нещо като смяна на превръзка или поставяне на мускулна инжекция, е изключително натоварващо за всеки тежкоболен човек.
В този момент на акумулирани случки и чувство за безсилие,
осъзнах че искам да имам уменията и знанията да мога да помогна,
независимо от ситуацията. Но осъзнавах, че само с желание това няма как да стане и че трябват необходимите знания и умения, за да мога да бъда достатъчно полезна. Затова и малко по-късно записах обучение за парамедик.
Вижте още: Симона Иванова: От малка измислям приключения
Защо ми харесва да съм парамедик
По време на обучението и стажовете ми в спешно отделение, открих, че динамиката на тази работа ме привлича най-много. Звучи налудничаво, но това, което ме кара да ходя с удоволствие на работа, е че няма ден с ден еднакъв, има разнообразни спешни случаи, кой от кой по-комлициран и това изисква непрекъснато адаптиране и мислене.
Другото, което буди интереса ми, е, че за разлика от корпоративния свят, в болницата наистина, като кажеш „имаме спешен случай“, става дума за реално нещо, което изисква скоростно реагиране и тогава наистина времето за реакция е от значение.
Болничната среда ми дава много опит за много кратко време.
За една 12-часова смяна винаги има много разнородни казуси и така мога да уча постоянно много. Работата е в големи екипи и при по-труден случай можем винаги да разчитаме на нашите колеги от другите отделения за допълнителна консултация при необходимост.
Всичко в спешното винаги е на една ръка разстояние – медикаменти, медицинска апаратура. Докато това при инцидент в планината или при ПТП не е възможно. Никога не разполагаме с всичко необходимо на мястото на инцидента. Идеята ми, когато записах обучението си за парамедик, беше, за да мога независимо от случая, аз сама да мога да помогна. Затова започнах…
…да практикувам професията си и на места извън болницата, които да ме накарат да изляза от зоната си на комфорт и да импровизирам с всичко, което разполагам под ръка или в колата си. В най-добрия случай това са две медицински чанти и кислородна бутилка.
Винаги съм искала да мога да помогна в онези случаи, когато реално действията на първите свидетели имат най-голямо значение и да работя в такива условия и с такива случаи. Именно тогава реших, че искам още повече да се развивам в извънболничната спешна помощ и спасителната медицина.
Курса по хеликоптерно спасяване на Air Zermatt
Започнах активно да търся обучения в чужбина и възможности да се уча от хора, които ежедневно участват в реални спасителни мисии. В България не успях да намеря такава организация, с натоварването, което аз си представях, че искам да има, за да мога да практикувам постоянно. Също така кандидатствах за различни международни състезания, в които се предполага, че би трябвало да има висок процент на травматизъм и доброволният ми труд би се приел с отворени обятия.
След много проучвания открих курсовете по хеликоптерно спасяване на Air Zermatt.
За щастие издържах входния тест и ме приеха и за двата модула – зимен и летен. Това бяха едни от най-ценните обучения, през които съм преминавала.
Бяхме организирани в малки международни групи на практикуващи лекари, парамедици и спасители от различни държави, което ми даде възможност да обменя опит и да видя различни подходи в спасителната медицина. Отделно научих много за това какво се цени като умения и знания в различните държави, ако искам да кандидатствам там за парамедик на хеликоптер.
Обучението беше изцяло практическо и базирано на реални сценарии. Преминахме през евакуация на пострадали от каньони, спасяване от ледникови цепнатини, лавинни инциденти, работа с въжени системи, лебедка и longline. Имахме нощни мисии за спасяване на пострадали в зимна планина, евакуирането и транспортирането им до най-близката хижа.
Разигравахме много медицински сценарии с използване на оборудването в спасителните хеликоптери.
Показаха ни инвентара, с който работят и защо предпочитат една фирма пред друга, тъй като с дългогодишния си опит знаят всички плюсове и минуси. Впечатлих се, че по време на курса имахме възможността да наблюдаваме реални спасителни мисии. Постоянно ни изненадваха със сценарии, за които не бяхме подготвени и трябваше да реагираме своевременно.
Особено се гордея с факта, че съм първият човек от България, преминал това обучение. За мен това е голямо лично и професионално постижение, защото курсът беше изключително интензивен, с огромно количество физическото натоварване.
През цялото време от всички се очакваше да покрият и изпълняват едни и същи задачи, без значение от пола или предишния ми опит.
Успях да се справя наравно с останалите и постепенно, когато инструкторите видяха, че могат да разчитат на мен и че се справям уверено с поставените задачи, започнаха да ми възлагат все по-сложни и отговорни роли. Беше изключително важно за мен да спечеля доверието им и да докажа преди всичко на себе си, че мога да се справям в среда, която изисква едновременно физическа издръжливост, концентрация, работа в екип и способност да вземаш решения под напрежение.
За Air Zermatt
Това, което най-силно ме впечатли в Air Zermatt, беше начинът им на работа.
Постараха се с всичко, което разполагат, максимално да ни подготвят за реалността около работата на медицински хеликоптер. Техните екипи минават всяка година през няколко обучения относно физическа си подготовка, работа в трудни терени, обучения при промяна протоколите за работа, комуникационни обучения. Това направиха и на курсовете с нас.
Стараят се непрекъснато да усъвършенстват методите си на работа. Много се държи на добрата подготовка на всеки от екипа, защото там, в зависимост от инцидента, може да се наложи да участват голям брой спасители. Много държат екипите им да са добре сработени, да няма хора, които не знаят кога трябва да прехвърлят лидерството, да не се мери его по време на работа, да може всеки да мисли спокойно под напрежение и да се адаптира към всяка ситуация, защото много често спасителната операция се извършва и в тежки метеорологични условия и всички тези качества са от голямо значение.
За хеликоптерното спасяване в Швейцария
В Швейцария хеликоптерите се използват не само да обслужват планински инциденти, а реагират и при инфаркти, инсулти и други животозастрашаващи състояния, когато времето е решаващо. Това се налага поради релефа на страната и това, че по живописните им пътища обикновената линейка би изгубила много време да пристигне до пострадалия и да го закара до болницата. Много пъти хеликоптерът стига значително по-бързо от линейката, независимо от релефа.
Разликата с България е, че там хеликоптерите много рядко кацат, а спасителите достигат до пострадалия с лебедка или longline.
Спасителите оказват необходимата помощ на място, стабилизират и подготвят пациента за транспорт и отново се закачат под хеликоптера с longline или лебедка и по този начин се транспортира пациентът до най-близкото лечебно заведение.
За мен в това се изразява предимството на хеликоптера пред линейката, а именно бързина в транспорта, която идва от използването на лебедка или longline на труднодостъпни места.
Това е така, защото ако хеликоптерът не може да зависне и да се спусне спасител с лебедка, а се разчита само на подходящ за кацане терен, това означава, че пак се губи време докато пациентът се транспортира до мястото, на което е успял да кацне хеликоптерът, а това може да изисква доста време.
Бъдеще в хеликоптерното медицинско спасяване
След като изкарах втория модул и всички преживявания около курса, това окончателно затвърди желанието ми да се развивам именно в хеликоптерното медицинско спасяване. В момента продължавам да търся възможности за обучение и надграждане на знанията и уменията ми. Кандидатствала съм на няколко места за хеликоптерно спасяване извън България, тъй като там имат повече работа и доста често се ценят повече сертификатите и обученията през, които съм преминала.
Като цяло вярвам, че най-важното в тази професия е непрекъснатото учене, работата в екип и готовността да помогнеш на човек в най-трудния момент от живота му. Точно това ме кара да имам това желание да продължа да се развивам, да работя в спешно отделение и да съм парамедик по различни състезания, защото в края на деня мога да си легна с усмивка, че съм помогнала на някого и резултатът от това го виждам веднага. Именно това ме мотивира да продължавам да се развивам в тази посока.
