Има места, в които природата разказва. Язовир „Жребчево“ е едно от тях. Там, където водата среща руините, времето сякаш забавя ход и оставя спомените да изплуват на повърхността. Потопената църква „Св. Иван Рилски“ е не просто гледка – тя е усещане за минало, което отказва да изчезне.
Язовирът
Язовир „Жребчево“ е изграден в периода 1959–1966 г. на река Тунджа, а името му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Днес се нарежда сред най-големите в България – с площ над 25 000 дка и водовместимост около 400 млн. куб. метра, той заема пето място. Разположен е в живописна зона между Стара планина и Средна гора – естествена граница между равнина и планина, която придава на района особена сурова красота.
В чашата на язовира остават потопени и други села, като Запалня и Долни Паничарево. Днес водоемът е притегателна точка за активни хора – риболовци, каякари и любители на водните спортове. През годината тук се провеждат състезания по спортен риболов и кану-каяк, а множеството заливи и ръкави създават усещане за първично, почти недокоснато пространство.
Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само
Особеност на язовира е сезонното колебание на нивото му – през летните месеци водата значително се оттегля заради напояването. Именно тогава се разкрива една от най-впечатляващите гледки в България.
Потопената църква
Църквата „Св. Иван Рилски“ е построена през 1895 г. в село Запалня – днес изцяло потопено. При изграждането на язовира през 60-те години храмът постепенно изчезва под водата – първо наполовина през пролетта на 1965 г., а до края на лятото почти напълно.
И все пак – не изцяло. Издигната на най-високото място в селото, църквата оцелява. При ниски нива на водата тя се показва почти цяла – с оголени стени, празни прозорци и усещане за тишина, която говори повече от думи.
Местните жители успяват да спасят части от храма – олтара и камбаната, които са преместени в съседни села. Звънът на камбаната и до днес огласява околността.
В близост до църквата, върху малко възвишение, се намира изоставено гробище. Пред него стои паметна плоча, обърната към водата – знак за живот, който някога е кипял тук. Върху паметната плоча за потопеното село Запалня има надпис:
Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.
Днес мястото е притегателно за фотографи и пътешественици – особено по залез, когато светлината превръща руините в почти нереална картина.
През част от годината до църквата се стига само с лодка – преживяване, което носи усещане за истинско приключение. През лятото обаче водата се отдръпва и позволява достъп пеша – тогава срещата със стените на храма е съвсем близка.
Как се стига
Потопената църква се намира непосредствено до град Твърдица, в района на бившето село Запалня. Достъпът е лесен – от Подбалканския път се отбива при Твърдица, ориентир са двете бензиностанции, от които следва кратък път, обозначен с табели, и водещ директно към язовира и църквата.
В сухия сезон може да се стигне почти до самите руини с автомобил и кратка разходка пеша.
Вижте още: Потъналата ловна хижа на Цар Борис III в яз. Широка поляна
Използвани снимки на:
