Болката се появява неминуемо, ако човек се занимава сериозно със спорт, изискващ повече физически усилия. В тази статия насочваме внимание към нещо специфично – болката, която изпитват състезателите при много дълги натоварвания, каквито са маратоните и ултрамаратоните. Темата е била обект на изследване, с резултатите от което ще ви запознаем.
Дейвид Нийман е професор в Appalachian State University и директор на Лабораторията по човешка ефективност към North Carolina Research Campus. Той е пионер в науката за имунологията на физическите упражнения и храненето и е публикувал над 400 научни труда. Но какво изобщо знае един учен за болката при бягане?
Всъщност той знае доста. Пробягал е 58 маратона и ултрамаратона — и именно така стига до изследването на бегачите на дълги разстояния.
„Порази ме колко много от маратонците и ултрабегачите изпитваха силна болка след това и се запитах какво правят, за да се справят с нея“, казва Нийман.
Това, което открива след петгодишно изследване на ултрабегачи на Western States 100, е достатъчно тревожно.
Седем от всеки десет състезатели приемали ибупрофен преди и/или по време на състезанието, за да намалят болката и възпалението, установяват Нийман и неговия екип. Тези бегачи не само че изпитвали същото ниво на мускулно увреждане и болезненост като тези, които не приемали нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), но също така имали повече токсини в кръвта, системно възпаление и нарушена бъбречна функция.
Вижте още: Хидратация при спортовете за издръжливост
Проблемът с болкоуспокояващите без рецепта
НСПВС са нестероидни противовъзпалителни средства, които намаляват болката, температурата и възпалението. Най-често това са ибупрофен, аспирин, диклофенак. Те действат като блокират производството на простагландини в бъбреците, което от своя страна свива кръвоносните съдове и намалява кръвния поток.
В един свят, наситен с лекарства за всичко, тези широко достъпни медикаменти може да звучат напълно безобидно. И в много случаи те са. Но притесненията относно НСПВС при бягането на дълги разстояния не са нови.
Най-големият проблем е потенциалната им връзка с нарушена бъбречна функция — ограничаването на кръвния поток може сериозно да натовари бъбреците. В най-лошия случай това води до рабдомиолиза — състояние, при което мускулната тъкан се разпада и освобождава протеини в кръвта по-бързо, отколкото бъбреците могат да ги изчистят, което може да доведе до отказ на бъбреците. Подобна тежка бъбречна недостатъчност е рядка, но потенциално животозастрашаваща и по-вероятна, когато бъбречната система вече е под напрежение по време на интензивно натоварване, като ултрабягане.
Вижте още: Какво се случва в тялото ни след като пробягаме маратон?
Няма достатъчно доказателства, че НСПВС директно причиняват рабдомиолиза. До този извод стига Ийв Панон в систематичен преглед от 2024 г. Въпреки това, данни от наблюдения на екипа му подсказват, че може да има ефект върху бъбречната функция, който трябва да бъде изследван по-задълбочено.
Самите НСПВС може да не причиняват остра вреда, но вероятно допринасят за нея. Затова са особено опасни в жега, когато бегачите често са дехидратирани и имат гадене — те просто влошават ситуацията.
Междувременно Нийман установява, че ибупрофен може да увреди чревната лигавица достатъчно, за да позволи на малко количество бактерии да преминат в кръвта. Също така изглежда, че в някои случаи увеличава възпалението — което е парадоксално, тъй като е създаден да го намалява.
Изследване на Stanford показва, че бегачите, които приемат ибупрофен, удвояват риска от увреждане на бъбреците, макар че почти всички случаи се възстановяват спонтанно.
Тези понякога противоречиви резултати вероятно се дължат и на самия характер на спорта. Както ултрабегачите имат една поговорка: не е въпрос дали нещо ще се обърка, а кога.
Те бягат десетки километри — често в жега, на височина или при лошо време — нагоре и надолу по планини, докато се опитват да ядат и пият достатъчно, за да продължат. Дехидратацията е почти неизбежна. Това е едно от най-големите натоварвания, на които може да бъде подложено човешкото тяло за толкова дълго време. Затова е трудно да се определи каква част от вредата идва от НСПВС и каква — от самото състезание.
Фицпатрик обобщава: НСПВС вероятно не причиняват сами по себе си остра вреда, но допринасят за нея — особено в тежки условия.
Защо бегачите поемат риска
Въпреки предупрежденията на много медицински експерти и учени, изследвания показват, че между 30 и 80 процента от ултрамаратонците използват НСПВС, в зависимост от състезанието. Причината – това им помага да преминат по-леко дистанцията, или поне такова е субективното им усещане. В едно изследване от 2013 г. сред 32 ултрабегачи, публикувано в British Journal of Sports Medicine, 44 процента казват, че понякога използват аналгетици по време на тренировки и състезания, за да се справят с умората и болката. Повечето от тези лекарства са били НСПВС. Друго проучване от 2017 г. сред 89 ултрабегачи, проведено от лекари от Stanford University и публикувано в Emergency Medicine Journal, показва, че този процент е по-скоро около 77.
Вижте още: Ултрамаратонът: Що е то и как да се подготвим за него
WADA и локални забрани
По тази причина през 2021 г. UTMB World Series забранява употребата на НСПВС по време на състезание и в рамките на 24 часа преди него, макар че по-късно тази политика бива отменена, за да се изравни със стандартите на Световната антидопингова агенция (WADA).
Всички олимпийски спортове, от стрелба с лък до вдигане на тежести, работят по кодекса на WADA. За да бъде забранено дадено вещество, то трябва да отговаря на два от три критерия: да подобрява или да има потенциал да подобри представянето, да причинява вреда и/или да „нарушава духа на спорта“. Към момента WADA счита НСПВС за „подпомагащи представянето“, а не за „подобряващи го“. Но организаторите на ултра състезания се притесняват, че WADA не отчита достатъчно как вторият критерий — възможността да причиняват вреда, се отнася към специфичните изисквания на този спорт.
Жюлиен Шорие, спортен директор на UTMB World Series, и сам опитен трейл бегач, признава, че организаторите са обезпокоени от употребата на определени болкоуспокояващи по време на състезания, но за момента по-важно е да останат в съответствие с WADA.
„За нас е трудно. Искаме да сме напълно в съответствие с WADA и да имаме едни и същи правила. Искаме една универсална политика. Но има движение по въпроса. Важно е да продължим да го обсъждаме“ , казва Шорие.
Вижте още: 9 съвета: Как да избегнем травмите, докато тренираме за маратон
Имат ли място НСПВС в тренировките?
Въпреки рисковете, Фицпатрик не смята, че бегачите трябва напълно да ги избягват. Вместо това трябва да избягват навици като прием преди състезание или тежка тренировка, и да ги използват внимателно.
„Не казваме, че нямат място. Но трябва да спрете да ги приемате като гелове. Ако знаете, че състезанието ще боли — това не е добра причина да ги използвате.“ – казва той.
Болката е начинът, по който тялото ви казва, че нещо не е наред.
Алтернативи на противовъзпалителните
Както Нийман и колегите му напомнят, има и други варианти.
Боровинки: След като започнал да предупреждава бегачите за ефектите на болкоуспокояващите, те го попитали: какво тогава да използваме? След експерименти с различни вещества той стига до… боровинките и ги смята за заместител на ибупрофена. Уловката е, че трябва да се консумират редовно — около една чаша дневно в продължение на две седмици преди състезание.
Активните съединения — антоцианини, полифеноли и фенолни киселини помагат срещу възпалението, но ефектът изчезва бързо, ако спрете приема.
Други начини за справяне с болката:
Ацетаминофен/парацетамол — счита се за по-безопасен при бягане, защото се разгражда от черния дроб, а не от бъбреците.
Правилно хранене: храната също може да действа като болкоуспокояващо. Липсата на енергия усилва болката. Приемът на протеин по време на състезание също помага.
Позитивна нагласа: фокусирането върху страданието увеличава усещането за болка.
Вижте още: Как да настроим ума си, за да пробягаме ултрамаратон?
Кофеин: намалява усещането за умора и съответно болката.
Разтягане: може да помогне по време на състезание, ако знаете как да облекчите конкретен проблем.
Разсейване: контролът върху вниманието и мислите е много мощен инструмент.
Приемане: подготовката за болката и приемането ѝ също помага. Не е лошо да запомните тази мантра и да я прилагате: „Това боли и ще продължи да боли — и това е нормално.“
Ако трябва да обобщим за финал:
НСПВС не са безобидни, особено при екстремни натоварвания като ултрамаратоните. Те може да не причиняват проблемите сами по себе си, но често ги влошават.
По-добрият подход: слушайте тялото си, използвайте лекарства разумно и разчитайте повече на подготовка, хранене и стратегия.
Вижте още: Дни за почивка и дни за възстановително бягене: Какво трябва да знаете?
