В състезанията и тежките тренировки по бягане дискомфортът е неизбежен. Истинският проблем обаче често не е самата болка, а начинът, по който бегачът я тълкува.
Именно това подчертава спортният психолог д-р Майк Грос, лицензиран психолог и сертифициран консултант по ментално представяне, който работи в областта на спортната психология в Принстън. Грос илюстрира концепцията с добре позната будистка притча за „двете стрели“. Първата стрела представлява първоначалната болка или умора, която бегачът изпитва по време на усилие. Този дискомфорт е неизбежен в спортовете за издръжливост.
Втората стрела обаче е психическата история, която следва. Вътрешният разказ, който я следва, често вреди повече на представянето.
Идеята е проста, но много важна: едно е да усетиш парене в краката, тежест в гърдите или умора в края на интервал, а съвсем друго е веднага да добавиш мисли като „сривам се“, „не съм достатъчно подготвен“ или „другите понасят това по-добре от мен“.
Точно тази втора реакция може да превърне нормалния състезателен дискомфорт в страдание, тревожност и загуба на ритъм. Психологическите изследвания в спорта и извън него от години показват, че начинът, по който човек оценява болката, силно влияе върху това колко тежка я усеща и как реагира на нея.
Вижте още: Ултрамаратонец с един крак завърши 120 км на Marathon Des Sables в Кападокия
Данните при спортисти подкрепят това много ясно. Проучване върху елитни и високо тренирани атлети показва, че те понасят експериментално предизвикана болка по-добре от нетрениращи хора, а при състезателите в спортове за издръжливост се наблюдава още по-висок толеранс към болка.
В същото изследване страхът от болката се оказва психологическият фактор, който влияе върху всички основни показатели за болково преживяване.
Това е важен детайл: не само тялото, но и отношението към усещането предсказва колко добре човек ще издържи на натоварването.
Болка vs. Заплаха
Още по-конкретно, изследване при колоездачи установява, че т.нар. pain catastrophizing – склонността да драматизираме и да тълкуваме болката като заплаха – е свързана с по-слаба психична устойчивост, а mindfulness, тоест осъзнатото и неосъждащо внимание към настоящия момент, частично обяснява тази връзка. С други думи: когато спортистът умее да забелязва усещането, без веднага да се слива с негативната история около него, рискът да „се разпадне“ психически по време на усилие намалява.
Вижте още: Роденият без ръце и крака Ник Вуйчич: „Ти можеш всичко!“
Точно тук идва препоръката на Грос за „любопитно осъзнаване“:
Вместо бегачът да воюва с болката или насила да си повтаря позитивни фрази, той може да насочи вниманието си по-неутрално: Къде точно е дискомфортът? Парене ли е, напрежение ли е, пулсация ли е? Засилва ли се, или се променя вълнообразно?
Когато усещането бъде наблюдавано конкретно, а не обобщено като „ужасно е“, то често става по-управляемо. Това не премахва тежестта на усилието, но намалява вероятността мислите да го направят по-голямо, отколкото е в действителност.
Останете в настоящия момент
Има и сериозна научна основа зад този подход. Много изследвания показват, че практики, свързани с осъзнато внимание към настоящия момент, без да съдим или оценяваме това, което усещаме (mindfulness), могат да помогнат на спортистите да се справят по-добре с напрежението и трудните моменти в тренировки и състезания. Това е подкрепено от множество наблюдения над спортисти и макар да не е универсално средство, е много полезен инструмент.
Вижте още: Ултрамаратонът: Що е то и как да се подготвим за него
Болката е нещо естествено
Подобна логика се вижда и в изследвания върху приемането на болката. Експериментално проучване от 2019 г. установява, че стратегията на приемане увеличава издръжливостта и толеранса към болка, а в някои показатели се представя по-добре от простото насочване на вниманието. Това е особено приложимо в бягането: когато спортистът приеме, че дискомфортът е част от усилието, вместо знак за провал, той често взема по-спокойни и по-ефективни решения в движение.
И елитните състезатели говорят по сходен начин. Както често подчертава олимпийският шампион Елиуд Кипчоге, болката е неизбежна част и от тренировките, така и от самото състезание. Посланието не е романтизиране на страданието, а приемане, че в спорта за издръжливост дискомфортът не винаги е сигнал да се паникьосаш, често е просто част от цената на високото темпо и амбициозната цел.
Вижте още: Кениецът Елиуд Кипчоге постигна най-невероятния резултат в маратонското бягане до момента
Най-полезният практически извод за бегачите е следният:
По време на тежко бягане не е нужно да печелиш спор с болката. Нужно е да не ѝ добавяш излишна история.
Вместо „умирам“, по-полезно е „усещам силно напрежение в бедрата. Или: дишането е трудно, но контролируемо“. Вместо „днес не ставам“, по-точно е „темпото ми е на границата и това е очаквано за тази тренировка“. Така вниманието остава върху реалността, а не върху катастрофалния сценарий. Именно тази малка ментална разлика често решава дали ще успееш или ще се предадеш.
Вижте още: Бегачка рарамури върви 14 часа до старта на ултрамаратон и го печели
