Двама световни шампиони има България от Световното Мастърс първенство по лека атлетика в Гьотеборг (за атлети над 35 г. възраст). Гордост за страната ни донесоха Магдалена Христова (W45) в дисциплината скок на дължина с постижение 5,63 м и Боян Лефтеров в бягането на крос 6 км с резултат 24:07 минути, при мъжете М70.
Освен това Боян е и вице световен шампион на 5000 метра. Сребро заслужи и Мария Ангелова (F40+) на 10 км спортно ходене. Световното първенство продължава до 25 август и имаме всички основания да очакваме още медали от българските състезатели.
Специално за „360“ двамата състезатели разказаха повече за своето участие в световното първенство:
Как премина подготовката ти и с какви очаквания отиде?
Маги: Винаги се подготвям на максимум и идвам с огромни очаквания. Може би това ми е грешката, не знам, защото това е много затормозяващо – да имаш огромни очаквания, но просто съм си такава.
Дойдох, освен за Световната титла, която бях почти сигурна, че ще спечеля, и за световния рекорд, който трябваше да подобря. Бях абсолютно подготвена за този рекорд, защото той е 5,71 м. На тренировка винаги скачах между 5,80 и 6,00 м. Казвам между 5,80 и 6,00, защото знаех – влияние на атмосферни условия, знаех, че в Гьотеборг ще бъде студено, не знаех в каква посока ще духа вятърът. За жалост, непредвидени обстоятелства, като загубата на багажа ми, който не стигна изобщо до мен на летището, седенето на летището до 1 ч. през нощта, това не спане, притеснението. … Наложи се да ходя да си купувам абсолютно цялата екипировка. Трябваше да си купя нови шпайкове, нови маратонки. Благодарение на Мария Анеглова имах поне състезателен екип. Иначе нямаше да участвам, нямаше дори да бъда допусната на състезанието. За жалост всичко това – притеснение, липса на сън и новите шпайкове, които ми бяха супер твърди… Хората знаят, когато си купят нова обувка, колко е твърда, представете си аз как с това нещо трябваше да бягам бързо и да правя скокове.
Така че донякъде съм доволна и удовлетворена, защото 5,63 м е само рекорд на световните шампионати, не е световен рекорд.
Боян: Още миналата година бях планувал да дойда тук, като направих необходимото: заявих участие в 4 дисциплини ( 800 м, 1500 м, 5000 м и крос кънтри), самолетни билети и резервации хотел. Зная че, за да участвам и реализирам успешни стартове, преди всичко е важно да съхраня това, което имам като даденост от Бога, защото на моята възраст, едва ли мога да стана по-добър от това, което съм, по-скоро обратното.
По възможност сутрин си правех кросчета в една горичка край Перник, и веднъж седмично бягах на писта (обикновено фартлек), събираха ми се 4-5 тренировки седмично. По принцип се старая да направя нещо качествено, но не бягам последователно с една скорост. Когато нямам възможност да бягам – включвам алтернативна тренировка – кося трева с моторна косачка или гоня някой рояк пчели, а понякога те по-бързо летят от мен – тичащия.
Предстоят ли ти още стартове на Световното? Каква е целта ти?
Маги: В петък ми предстои бягане на 80 м с препятствия. И там съм с очаквания за световната титла, разбира се. За добро или за лошо препятствията за мен са малко рискова дисциплина, тъй като като професионален състезател само на тренировка съм ги правила. За пръв път като мастър атлет участвам в тази дисциплина, защото винаги ми е било мечта да се състезавам на препятствията. Ако направя бягането, което правя на тренировка, и начина, по който съм ги учила и тренирала, трябва да стана световна шампионка. Но всяко странично действие, което е съпроводено с притеснения, с адреналин, всяка грешка в препятствията също се наказва, защото там всичко е ритъм – ритъм до първо препятствие, ритъм между препятствията – малко да излезеш от този ритъм, малко да развалиш стартовата реакция и вече отиваш на риск дали препятствията изобщо ще станат добре.
Боян: Да, на 23 август, 1500 м за влизане във финал (25.08).
Какво следва след края на Световното? Какви са ти плановете в спортен план?
Боян: Един Господ знае! Живи и здрави да сме!
Маги: След края на Световното мисля да закачвам шпайковете и да си дам една дълга почивка, защото се случват някакви странни неща от две години. Всеки път тренирам, всеки път съм готова и нещо се случва. Миналата година в Италия закъсняхме, беше супер неорганизирано, нямаше транспорт. Не успях. Преди това на дългия скок скачахме с по 3,4 м/сек насрещен вятър и не успях да подобря рекорда. Сега това се случи. По принцип се надявах да си свърша работата и да закача шпайковете, но в тази ситуация най-вероятно ще участвам на Балканските игри в Черна гора. Записала съм се неслучайно, с едно наум. Това беше една моя крачка напред, защото знам, че това е състезание и всичко може да се случи.
Много се надявам там да успея да си свърша работата. След това наистина мисля да си дам малка почивка, защото аз вече ставам на 48 г. Следващата година ще ми е последна в тази възрастова група. Отдолу навлизат млади момичета. Казвам „млади момичета“ в кавички, но едно е да си на 45, друго да си на 49 години. Така че за следващата година не съм много сигурна дали бих продължила, но при мен всичко е много емоционално. Като ми мине това нещо, просто ми хрумва, намирам някакъв мотив и продължавам. Така че за момента това са моите краткосрочни планове. За дългосрочни не бих казала точно.
Вижте емоционалния пост на Маги Христова в нейния профил във Фейсбук:
