Как се живее при -49C, никаква надежда за спасяване, ако нещата се объркат…и никакви прозорци?
Д-р Джеймс Бродуей прекарва една година в антарктически изследователски бази. А една от тях е затрупана под 18 метра сняг.
Той е бил лекар на британската антарктическа изследователска база в началото на 80-те години на миналия век.
Било толкова студено, че сълзите замръзвали, а температурата никога не надминавала 0,5C.
Пътуването му до там от Великобритания продължило два месеца със спирания на Фолкландските острови и Южна Джорджия.
Една от базите, в които бил, в крайна сметка била смачкана от снега и леда, натрупали се на покрива.
Мисълта да прекарат една година със само 18 други човека в база без прозорци на Антарктида, на стотици километри от най-близката помощ и при 100 дни на пълна тъмнина, би предизвикала страх у мнозина.
Но не и д-р Джеймс Бродуей. Той се чувствува развълнуван от идеята.
59-годишният д-р Бродуей, сега консултант анестезиолог, живеещ в Съфък, тръгва за Антарктика през ноември 1983 г. от Саутхямптън, когато е на 26 години със сега бракувания изследователски кораб „Брансфийлд“.
Негов дом за една година е Халеевата изследователска станция № 4, която той достига след два месеца пътуване през Фолкландските острови и Южна Джорджия.
„Бях просто развълнуван. Нямах търпение да тръгна!“, казва той.
Опасностите обаче са много. Най-близката помощ е при немска база на „стотици километри разстояние“ и, ако нещо се обърка, „няма перспектива за спасяване или поне е много, много малка“.
„Заради леда и суровата зима, корабът може да достигне до базата само през лятото, което е от декември до февруари. Базата не може да се достигне и по въздух без презареждане, а през зимата условията не са подходящи за полети. Така че е пълна изолация.“
Пътуването до там също е забележително.
Пристига в Порт Стенли на Фолкландските острови. Бродуей казва, че островите са „мрачни и брулени от вятъра“, но е очарователно да бъдеш там.
След това спира до брега на Птичия остров и до брега на Южна Джорджия, където Великобритания е имала изследователска станция.
Бродуей казва: „Южна Джорджия е най-красивото място, на което някога съм бил. Имаше планини и фиорди, ледници и пингвини. Беше просто вълшебно!“
Когато стигат до базата, го чака истинската работа.
„Корабът се привърза за морския лед със железопътни траверси, пуснати в снега. Базата е изградена на този плаващ леден шелф и за да достигнете до него, 18 метра над морския лед, вие трябва да преминете през пукнатините в леда, който са пълни със сняг. Те образуват естествени склонове, които можете да използвате, за да се изкачите на върха на ледената скала. Те обикновено са създадени от природата, но понякога трябва да бъдат построени с булдозери.“
Самата база е необикновено място за живеене.
Д-р Бродуей обяснява, че за период от 10 години базата е била погребана от натрупания сняг и е била на 18 метра под него.
Храната обаче била страхотна, въпреки че нищо не било прясно.
„Имахме един наистина фантастичен готвач, който готвеше най-невероятни ястия. Той е бил готвач в ресторант, а не в стол. И едно от нещата, които поддържат духа в място като това е добрата храна“, казва д-р Бродуей.
Скуката в базата никога не е била проблем за д-р Бродуей.
„Една част от работата е метеорология. На всеки четири часа времето се наблюдава – облаците се наблюдават, температурата се записва, наблюдава се слънчевото греене, влажността се измерва и записва. Всички тези данни се изпращат към Световната метеорологична организация.“
„Всеки ден се пуска метеорологичен балон, за да се помогне на метеорологичните прогнози в света. И това се случва на всеки четири часа, ден и нощ.“
„Аз бях зает с мои изследователски проекти – измерване на влиянието на слабата светлина върху щастието и психичната устойчивост“.
Бродуей обикаля около базата всеки ден и веднъж месечно посещава колония от императорски пингвини на около 10 километра разстояние.
Но как той се е справял със студа?
Той обяснява, че най-топло по време на престоя му е било 0,5 C, а най-студено –49C.
„Това е студът“, казва той. „При тази температура замръзват сълзите. По едно време аз не можех да отворя очи, защото миглите ми бяха замръзнали и слепени заедно.“
Оцеляването в тези ненормално студени условия става със съдействието на много добро техническо облекло, включващо памучни анораци, направени с помощта на материя, наречена вентиле.
„Якетата бяха 100 процента ветроупорни – и по прякор „windys“ позволяваха на потта да се дренира, решаващ атрибут, защото замръзналата пот може да доведе до смърт.“
Трябвало е да се издържи и един много дълъг период на тъмнина.
Д-р Бродуей казва: „През зимата слънцето не се появява на хоризонта 100 дни, но през лятото 100 дни то не залязва, така че това са средни числа. Както и да е, ние всички се чувствахме по-малко свежи през зимата.“
Новините от опита му в Антарктика се нуждаели от дълго време, докато достигнат до дома му, защото единственото средство за комуникация било изпращане на 200 думи по телекс машина, веднъж месечно. А той е можел да получи също 200 думи на месец.
„Ставаш доста добър в използването на малко думи, които изпълваш със смисъл“, казва той.
А няма съмнение, че времето прекарано там, наистина е било опит, за който той да пише дълго.
„Бих искал отново да се върна в ледената земя, но просто на посещение, не и за още една цяла зима“, добавя авантюристът.
