Хижа „Узана“ е разположена на 1240 м н.в. в едноименната област Узана, на билото на Стара планина. Местността се намира в габровския Балкан и е достъпна с автомобил по 25 км асфалтов път от Габрово. Хижата работи целогодишно и предлага възможности за разходка и планински туризъм, а през зимата и за ски.
Сградата е солидна постройка с просторна трапезария, фоайе и широка веранда. Разполага с 80 места. Отоплява се на твърдо гориво. Разполага със собствен водоизточник с чиста и студена вода.
Туристическото дружество „Узана”, Габрово е създадено през август 1910 г. от петима млади габровци, начело с Никола Калчев. Дълго време дружеството има вяла дейност, тъй като в него членуват предимно ловци, които се задоволяват със своите ловни излети.
В началото, за нуждите на туристите, дружество „Узана“ урежда туристическа спалня в Соколски манастир. През 1920 г. настъпва оживление по темата, благодарение активността на по-младите основатели на дружество „Градище”. Така в края на 20-те години е подета инициатива за построяване на хижа на най-голямата билна поляна. Целта е да има място, където да се подслоняват габровци, решили да направят двудневен излет до върха на планината.
През 1931 г., е построен туристически павилион в общинската гора в местността „Първа поляна”. Прокарани са един километър алеи, а при павилиона е изграден дансинг, направени са чешма и малко езеро за риба.
Веднага след това дружеството се заема с градеж на хижа. На 17 август 1931 г. строителството започва под личното ръководство на председателя на ТД „Узана“ в Габрово – Георги Малчев. Хижата е открита и осветена на 10 юли 1932 година (по някои данни – през 1933 г.). За изграждането ѝ са изразходвани 150 000 лева, дарения от благодетели от Габрово.
Вижте още: Историята на хижа „Дерменка“
Постройката е направена основно от плет и кал, но посетителите на хижата не са малко – около 1200 годишно. Това води до идеята външните стени да се иззидат от камък. Намерението така и остава нереализирано.
Подемът на туризма в габровския край скоро показва, че тази хижа е недостатъчна. Ето защо през 1937 г., по инициатива на тогавашния ръководител на дружеството Коста Пенчев, се започва строеж на голяма, солидна каменна постройка. Набирането на средства за ремонт на хижата се радва на силна подкрепа от габровската общественост.
На 19 юни 1937 г. е избрано място за строеж – на 75 м североизточно от старата хижа. Месец по-късно, на 11 юли, е направена и първата копка. Архитектът Стефан Олеков има опит и с изграждането на други хижи – „Мазалат“ в Стара планина и „Белмекен“ в Рила. Строежът продължава три години и новата хижа е тържествено открита на 8 август 1940 г. По това време „Узана“ е една от най-модерните хижи в страната и може без проблем да приюти туристи и в най-лютата зима.
Вижте още: Историята на хижа „Плевен“
След изграждането на новата каменна хижа „Узана“, стара паянтова постройка постепенно бива занемарена и в края на 40-те или началото на 50-те години е съборена.
Новата сграда на х. Узана е разположена в самото подножие на връх Исполин, южно от билото на планината. Тя е двуетажна, като на долния приземен етаж са разположени кухнята и трапезарията. На горния етаж има няколко големи спални, с около 30 легла.
По време на комунистическото управление, туристическото дружество престава да бъде съдружие на отделни личности и става собственост на държавата. Новата власт променя името на хижата на „Партизанска“, въпреки че над входа остава да стои старото име. Пред сградата са засадени двадесетина борчета, които постепенно разнообразяват голия пейзаж наоколо.
Туризмът продължава да се развива и в началото на 60-те години вече е ясно, че и в този си вид хижата не е с достатъчен капацитет. През 1963 г. са отпуснати средства за издигане на още два етажа.
Новите етажи са дървени, на тях се разполагат новите спални, а досегашният втори етаж приютява кухнята, докато приземието се ползва за сервизни помещения и складове.
В същото време, в близост до хижата, туристическото дружество построява голяма столова и няколко спални помещения над нея. През 1964 г. в хижата е прокарано електрическо осветление.
През 70-те и 80-те години на 20 век туризмът в България преживява своя разцвет и хижата е посещавана от хиляди туристи годишно. През 1979 г., на провелия се в местността „Узана“ Пети национален туристически събор, присъстват 20 хиляди души от цялата страна.
Вижте още: Историята на хижа „Македония“
Постепенно някои неудобства като външните тоалетни и бани на хижата се превръщат в сериозен проблем, но до 90-те години така и не е направено нищо за тяхното преместване в хижата. През тези години хижа „Узана“ престава да бъде единствената сграда на Узанската поляна. Изградени са нови ведомствени почивни станции, които оживяват местността. Прокаран е асфалтов път, който стига до самата хижа.
След 1989 г. кризата в туризма се отразява и на хижа „Узана“ и тя запустява. Постепенно тя все по-малко отговаря на повишените изисквания на туристите. Критичен се оказва периодът от 1999 до 2002 г.
След 2002 г. дружеството отдава хижата под наем и започва процес на нейното обновяване и възраждане. Извършени са ремонти и в днешно време хижата е много по-модерна и отново посещавана от хиляди туристи.
Източници на информация:
Сдружение „Приятели в приключенията“
д-р Димитър Петров, Регионален исторически музей Плевен
turizam-bg.com
