Три емблематични примера за това как вместо да чакаме някой да свърши работата, най-добре сами да запретнем ръкави. Както са започнали навремето нашите баби и дядовци туристи – „с волни пожертвования и доброволен труд“. От любов към Планината.
Сговорна дружина заслон повдига
Връх “Руен” е петият по височина планински първенец в България. Намира се в пограничната планина Осогово до Кюстендил. Едноименният заслон е „кацнал“ на метри от върха – спасителен пристан в морето от мъгли, ветрове и бури, така характерни за местния микроклимат. Масивната каменна постройка е бивша отбранителна позиция на гранични войски – ако човек се вгледа внимателно, ще различи зазиданите бойници в стената. Днес нищо не напомня за смутните времена, освен няколко парчета бодлива тел, които се въргалят наоколо.
През последните години заслонът добива все по-голяма популярност сред туристи и любители на фотографията заради феноменалната панорама, която се разкрива от върха наблизо. Да нощуваш горе си е живо приключение. Но това едва ли щеше да е възможно без намесата на няколко самоотвержени кюстендилци – Осоговските ентусиасти.
Всичко започва през 2009 г., когато Тошко за пръв път се качва на вр. Руен. Описва преживяното като своеобразно просветление: „Сякаш нещо ме грабна, усетих, че това е „моето място“. Връща се отново и отново, макар условията в заслона да са спартански. Решава да съчетае полезното с приятното и с всяко следващо идване извозва материали за ремонт на заслона. В продължение на няколко лета се мъчи сам да прави подобрения, но започва собствен бизнес и свободното му време рязко намалява. „В един момент нещата започнаха да буксуват”, спомня си Тошко. Тогава на помощ се притичва Оги, запален планинар и стажант към ПСС-Кюстендил. Веднага щом се заема с администриране на фейсбук групата (Осоговски ентусиасти), настъпва раздвижване: „Когато направим нещо и споделим резултата в публичното пространство, нещата добиват ново измерение, все повече хора искат да се присъединят към каузата ни и да помогнат по някакъв начин, включително такива, които нямат време, но искат да дадат пари“.
С помощта на доброволци и приятели от Кюстендил, заслонът е измазан отвън, положена е изолация на покрива, поставени са „шапки“ на комините, за да не се запушват със сняг, а през последната година е направен навес за дърва. Монтирани са нови прозорци, както и външна и междинна врата от алуминиева дограма. Така заслонът добива приличен вид и доста добра изолация от стихиите навън. Прозорците са дарение от кюстендилска фирма, а вратата ентусиастите са платили със собствени средства. Е, винаги ще има и такива, които ги мислят за луди. Но те си знаят, че не са. Когато ги питам защо го правят, отговорът е кратък: „въпрос на ценностна система“. Защото искат да прекарват колкото се може повече време в планината. Да оставят нещо след себе си. Да правят смислени неща, земни и човешки.
Спокойно можете да се присъедините към Осоговските ентусиасти, дори да не сте от Кюстендил. Групата е общодостъпна, а от помощници винаги има нужда. През лятото предстои да се поставят подвижни нари (койки), за да може местата за спане да се оптимизират. За награда – ще получите вълшебен изгрев.
Истината е, че всичко зависи от самите нас – дали ще създаваме или ще рушим, дали ще заварим поредната съборетина или уютен дом в пустошта. И ако изобщо можем да говорим за рестарт, той със сигурност започва първо в главите ни.
ВИЖ ОЩЕ:
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Голям Кадемлия“
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Караиваново хорище“
Статията „Нов живот за старите заслони“ е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да си набавите стари броеве, които сте пропуснали – свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за в бъдеще – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.
