НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Голям Кадемлия“

Три емблематични примера за това как вместо да чакаме някой да свърши работата, най-добре сами да запретнем ръкави. Както са започнали навремето нашите баби и дядовци туристи – „с волни пожертвования и доброволен труд“. От любов към Планината.

Късмет за туристите

Заслон „Голям Кадемлия 2276“ е най-високият заслон в Стара планина, разположен на едноименния и втори по височина в Балкана връх. Голям късмет е за туристите, че го има – поради специфичното си местоположение при лоши атмосферни условия може да се окаже животоспасяващ. Помещава се в стара сграда на военните, предоставена от ОД МВР Стара Загора на ТД „Сърнена гора” за стопанисване. Заслугата за това принадлежи на Митко Жечев, пенсиониран служител на МВР и страстен любител на Балкана. Митко играе ролята на свързващо звено между ТД и ръководството на МВР. С негова помощ през 2006 г. директорите на двете ведомства си стискат си ръцете и нещата потръгват. За да започне заслонът да функционира обаче, са нужни повече от 4 години. Ремонтът се извършва на отделни етапи, често при сложна метеорологична обстановка. Почти винаги е необходим агрегат за ток, което налага използването на МПС с висока проходимост и допълнително усложнява ситуацията. Но нали някой беше казал, че трудностите са само крачка по пътя към успеха. Старозагорци не се спират пред нищо и на 09.10.2010 г. заслонът е открит официално – в студ и снеговалеж. Още първата зима обаче проличава слабото му място. Дори при наличието на малко сняг външната врата трудно се отваря, а при повече е направо невъзможно да се влезе.

С вратата е свързан и един куриозен случай – през зимата трима души остават да нощуват в заслона, но на сутринта не могат да отворят вратата от натрупалия се сняг и се оказват в ролята на заложници. С много усилия успяват да изкъртят източния прозорец и да излязат на свобода. Така неминуемо се стига до втория ремонт.

Поръчана е нова външна врата на две секции – при много сняг се освобождава само горната и без проблем се влиза в заслона. Направен е нов прозорец с дървена дограма отвътре, а с железен капак отвън, който да се отваря от помещението и при нужда да се излиза през него. Масата е заменена с нари. При последния ремонт е поставена нова печка, нов балатум, второ двойно легло, дюшеци, одеяла, възглавници. Истински лукс на 2276 м н.в.! Вътрешната дървена врата е сменена с нова, а външната, чиито панти са скъсани от вятъра, е ремонтирана. При всяко ходене заслонът се зарежда със сух спирт, подпалки и вестници. От ТД разчитат на съвестта на туристите да оставят заслона във вида, в който са го заварили. За съжаление миналата година установяват, че от тетрадките за препоръки и впечатления са останали само кориците, което само по себе си говори какви хора се намърдват понякога в „дядовата ръкавичка“.

Истината е, че всичко зависи от самите нас – дали ще създаваме или ще рушим, дали ще заварим поредната съборетина или уютен дом в пустошта. И ако изобщо можем да говорим за рестарт, той със сигурност започва първо в главите ни.

ВИЖ ОЩЕ:
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Руен“
НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРИТЕ ЗАСЛОНИ: „Караиваново хорище“

Статията „Нов живот за старите заслони“ е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако искате да си набавите стари броеве, които сте пропуснали – свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. А за в бъдеще – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.