Есента… Красива феерия от златни цветове и ръждиво кафяво, която пленява сърцата на всички любители на природата. Уж застудява, а топлотата на цветовете ни сгрява отвътре. Пикът на есенните цветове е и един от най-подходящите месеци за една дълга и спокойна почивка по високите планински била, лишена от тълпите на лятото. Нестабилното есенно време гони от планината голяма част от туристите, но привлича тези, които искат да останат насаме с нея. Това е идеално време да предприемете едно дълго приключение, обляно в златна светлина.
Подготвили сме за вас няколко дълги билни маршрута из Рила, Пирин и Родопите, които са по силите на всеки и предлагат разнообразни преходи през невероятни панорами. Основно съображение при изготвянето на маршрутите е прекарване на максимално дълго време в планината, без връзка с цивилизацията.
ВИЖ ОЩЕ: Планините на България – Рила планина
МАРШРУТ:
Основна част: 2 дни
Ден 1: Боровец – заслон Еверест
Ден 2: засл. Еверест – вр. Мусала – х. Грънчар
Ден 3: х. Гранчар – вр. Налбант – вр. Канарата – Варианти
Този трек ми е любим и поне веднъж в годината се оказвам по него, било то пеша, със ски, бягайки, по работа и т.н…
Маршрутът изкачва първенеца Мусала, след което следва рилското било в южна посока по най-високите му части, преминавайки през множество върхове с алпийска гледка, при средна надморска височина от 2400 м. От вр. Ковач (Налбант) се откриват панорамни гледки към цяла Рила на запад, към Родопите на изток, а на юг – към цялата снага на Пирин. Пътеката тук полека завива към залеза и ни води през широки и разлати тревисти била. Следва тясна алпийска пътека над Вапските езера с вертикална и въздушна гледка. Съвсем скоро сме в подножието на вр. Канарата и тук трябва да направим своя избор за маршрута по-нататък.
Можем да се насочим към Мальовица и Рилските езера, или да тръгнем на юг към прохода Предел, прехвърляйки се върху мраморната снага на величествен Пирин.
Вариант 1
Ден 2: вр. Канарата – Йосифица – х. Рибни езера
Ден 3: х. Рибни езера – з. Кобилино бранище – з. Страшното езеро – з. БАК
Ден 4: засл. БАК – вр. Орловец – Мальовица – х. Иван Вазов
Ден 5: х. Иван Вазов – вр. Отовица – вр. Кабул – Зелени Преслап – лифтът на Рилските езера
При тази вариация на маршрута подсичаме вр. Канарата от север, отклоняваме се за кратко и изкачваме вр. Йосифица – гледките от него на запад към Мальовишкия дял на Рила наистина си заслужват и горещо препоръчвам залез на върха и последващо слизане до х. Рибни езера.
Следващите дни, прехвърляйки водния чал и минавайки през Поповокапски превал, се прехвърляме в Мальовишкия дял на Рила – люлката на българския алпинизъм!
Горещо препоръчвам да се мине и през заслон Страшното езеро, но при нужда той може да бъде пропуснат чрез директно изкачване на вр. Попова капа и траверс на Купена и Ловница до заслон БАК.
В зависимост от предпочитанията ви, можете от БАК да качите Орловец и да направите траверса Орловец – Мальовица, който е много богат на въздушни гледки, но е крайно неподходящ за хора с голям страх от височини. Ако не желаете този тип силни усещания, можете да се спуснете до втора тераса и оттам да качите вр. Мальовица, насочвайки се след това към х. Иван Вазов по билната маркировка.
За последния ден на маршрута изкачвате вр. Отовица, откриващ гледка към всичките 7 рилски езера. Следва отново билен преход към вр. Кабул и спускане през х. Скакавица към лифта на Рилските езера.
Вариант 2:
Ден 3: вр. Канарата – х. Рибни езера
Ден 4: х. Рибни езера – х. Македония
Ден 5: х. Македония – вр. Парангалица – вр. Капатник – пр. Предел
От Канарата тръгваме по каменистото тясно било на юг към х. Македония. На места камъните са нестабилни, но по-опасните участъци са осигурени с метален парапет.
От х. Македония се насочваме на юг, все по билото към открилия се пред нас Пирин.
Минавайки през разлатите била на Езерника, Парангалица и Русалиите, достигаме вр. Капатник – последният над 2000 м и най-южен рилски връх. От него за няколко часа се спускаме към прохода Предела.
МАРКИРОВКА
На всички маршрути от този трек маркировката е в отлично състояние. Изключение прави само участъка вр. Капатник – пр. Предела. Там маркировката се губи рязко под върха и спускането към Предела продължава по усет и карта по черните пътища. Грешка тук може да ви отведе някъде в местността Катарино над Разлог, или към местността Перивол над с. Бачево.
НОЩУВКИ
Всички хижи по маршрута могат да се ползват за пренощуване, но е добре да се обадите предварително. Заслоните по маршрута са в добро състояние, но не се стопанисват. Подходящи места за палатка има почти навсякъде по трасето, с изключение на участъка вр. Канарата – х. Македония: Мусаленски преслап; седловина Джанка или до х. Грънчар; от север и от юг на вр. Ковач (Налбант), по цялото трасе вр. Ковач – вр. Канарата; Канарски Преслап или до х. Рибни езера; Кобилино бранище; вр. Голям Купен – западната му част – оттук гледката към Ловница, Злия зъб, Орловец и Мальовица е просто уникална по залез; на запад под засл. Бак, южно от пътеката за втора тераса; вр. Камилата; Втора тераса; вр. Мальовица; Додов връх; Вазов връх; м. Раздела; вр. Отовица;
ХРАНА И ВОДА
Можете да си осигурявате храна във всички хижи по маршрута, но снабдяването като цяло е проблем по билните трасета, така че трябва да сте добре заредени. В заслоните има храна, предвидена за аварийни ситуации, така че не е уместно да се възползвате от нея. На Кирилова поляна има няколко заведения, в които също можете да хапнете.
За вода не е нужно да се притеснявате твърде много. През около 7-8 км по трасето има вода. Безводни са следните участъци: Мусала-Грънчар; разклона за Семково – х. Македония; х. Македония – пр. Предел; можете да попълните запасите си на Ледено езеро, на х. Грънчар, по пътеката от вр. Ковач към разклона за Семково, на х. Македония.
ЛОГИСТИКА И АВАРИЙНИ МАРШРУТИ
Маршрутът не е кръгов и налага съобразяване на транспорта от изходните точки.
По-подготвените от вас могат да свържат няколко дни в един, съкращавайки общата продължителност с 2-3 дни. Предпочитан от мен вариант е да взема цялата дистанция Боровец – вр. Ковач (Налбант) за един ден, след което за още 1-2 дни да довърша остатъка от прехода до Рилски езера или Предела.
Преди вр. Мусала, удачното аварийно напускане на планината е обратно по пътя към Боровец. В района на Маришки чал може да бъде предприето слизане през Маришки езера и х. Марица към Боровец. Маршрутът е дълъг, но сравнително защитен от атмосферни условия. Трябва да се внимава за заблатения участък по пътеката Маришки езера – х. Марица.
В участъка вр. Ковач – вр. Канарата, можем да предприемем аварийно слизане към местността Семково и гр. Белица.
От Канарата най-удачно е да се мине през х. Рибни езера, Кирилова Поляна и да се продължи към Рилски манастир.
В Мальовишкия дял аварийно слизане от планината се осъществява или към Рилски манастир през предимно труден терен, или към х. Мальовица и ЦПШ Мальовица. Препоръчвам втория вариант като много по-удачен.
От х. Македония може да се слезне към местността Бодрост и да се търси автомобилен транспорт. Също е възможен преход по черен път към местността Семково – около 10 км.
Участъкът вр. Езерник – вр. Капатник може да бъде евакуиран от местността Русалиите по синя маркировка към с. Бачево.
ВИЖ ОЩЕ: По билото на планината – Пирин
Материалът е част от брой ЕСЕН 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
