Решихме да ловим пъстърви посред зима на Леденото езеро в Рила. Тогава работехме и в събота – до 14 ч. С Детелинка хванахме автобус от София за Самоков. Там ни чакаха Кольо (наш приятел от Самоков) и съпругата му Сиси. Кольо беше наловил лешанки в една метална кутия за стръв на пъстървата. От раницата му стърчаха въдици. Тогава още не бяха обособени националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и риболовът не беше забранен.
Хванахме автобус за Боровец. Тогава още нямаше лифт до Ястребец. Качвахме се по туристическата пътека по западния склон на р. Бистрица.
Докато се изкачим над горната граница на гората, започна да се смрачава. Когато пресякохме река Бистрица, на отсрещния бряг в снега между клековете бяха седнали три момчета и развеселени, ни се подиграха: „Тези пък тръгнали за риба!”
Ядосах се, но тихомълком продължихме нагоре. След малко настигнахме друга група ученици. После – едно момче, което подкрепяше приятелката си за да може да върви. По-нагоре – друга група ученици, а между тях – изплашеният им учител. Оказа се, че са ученици от Русе – без опит в зимна планина. Някои бяха с половинки обувки, без ръкавици, без шапки….
Учителят ни помоли за помощ. Тогава спряхме и събрахме целия клас. Раздадохме всичките си резервни ръкавици, чорапи, шапки и пуловери които носехме в раниците си. Подредихме се в колона по един. Аз – най-отпред, зад мен – Детелинка, учителят – в средата на колоната, предпоследна – Сиси, а Кольо – най-отзад със задача да не пуска никой зад себе си.
И потеглихме бавно нагоре. В клека пътеката беше ясно очертана, но над него (на Голготата) беше страхотна виелица – духаше много силен насрещен вятър който набиваше снежинки в очите ми като иглички и буквално не можех да виждам. От пътеката нямаше и помен – всичко беше заравнено. Единствено малко по-тъмните нюанси на снега подсказваха къде е пътеката, която се беше превърнала в заледен мост. При всяко стъпване малко в страни пропадах до кръста в снега. Напредвахме много бавно…
Вече беше пълен мрак, когато видяхме светлинката на хижа Мусала. В хижата бяхме към полунощ. Децата така се развеселиха, че започнаха да танцуват и не спираха да ни благодарят…
На сутринта се качихме до Леденото езеро и с лопата от хижаря (приятел на Кольо) изкопахме дупка в леда. Но напразно – до обед нищо не успяхме да хванем.
Когато слязохме в хижата видяхме голямо оживление. Около 30 души планински спасители с червени дрехи бяха тръгнали да търсят двама изчезнали туристи. Единият от тях бил самоковец – планинар, а другият – от гр. Кюстендил. Тръгнали от Боровец заедно с две деца от пети клас към х. Мусала – 20 мин. след нас. Когато се качили в клека, децата се уплашили от виелицата и се върнали в Боровец, а двамата мъже продължили нагоре. Единият искал да снима изгрева на слънцето. Него го бяха намерили безжизнен на пътеката. В едната ръка стискаше фотоапарат, а в другата – сняг. Видях следите му в снега – ходел е на зиг-заг и се мъчел да намери пътеката, но когато я е пресичал, вероятно е мислел, че е стъпил на скала, без да я познае.
Другарят му още го търсеха от другата страна на реката.
На следващия ден писаха във вестниците за починалите туристи.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
