Ако обичате планините и преходите по била и пътеки, сигурно непрекъснато търсите начини да се предизвикате. Една много добра идея е да се включите в движението „Покорител на десетте планински първенци“ на Български туристически съюз. Инициативата е насочена към запалените планинари и заменя предишното движение „Покорител на седемте планински първенеца“. Целта е да бъдат събрани печати от най-високите върхове на планините в България.
След успеха на зародилото се през 1966 г. първо национално туристическо движение в страната – „Опознай България – 100 национални туристически обекта“, през 2005 г. става факт и новото движение „Десетте планински първенци“, създадено по идея а български планинари и БТС. Неговата цел е да предложи на планинарите и туристите нова цел, а именно да изкачат 10-те най-високи върха на големите и известни планини в България.
Списъкът с върхове, които трябва да се изкачат в рамките на движението, е различен от най-високите върхове на държавата. В случая са подбрани най-високите върхове за различни планини, вместо само сравнение по надморска височина.
Посещението на даден обект се удостоверява с поставянето на специален печат в туристическа книжка, издадена от БТС. Съответната заверка по места става със специален печат и марка, поставени от упълномощено длъжностно лице в съответния (най–близкия) обект на изкачения връх.
„Покорителите“ на всички първенци от движението „10-те планински първенци“ получават значка и участват всяка година в томбола, провеждана в последната неделя на месец август на вр. Черни връх – в деня на честването на Националния туристически празник, посветен на годишнината на организирания туризъм в България.
Ако решите да се включите в движението, ето кои са „10-те планински първенци“:
Мусала
Върхът е висок 2925 метра, той е първенецът на Рила и най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Връх Мусала се намира в източните части на планината. Често е посещаван от български и чуждестранни туристи, основно през топлите сезони. На върха са изградени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН.
Вижте още: Магията на Рила: връх Мусала
Вихрен
Със своите 2914 метра той е най-високият връх в Пирин планина. Намира се на главното било в северните части на планината. Вихрен е сред най-високите върхове както в страната, така и на Балканите. През топлите сезони е леснодостъпен, но изисква добра физическа подготовка и да не се страхувате от височини.
Вижте още: Магията на Пирин: от хижа Вихрен до Тевно езеро
Ботев
Със своите 2376 метра, той е първенецът на Стара планина. Намира се в централните части на планината, в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина. До него водят два основни маршрута – от юг, през град Калофер и от север – през хижа „Плевен“. Върхът е полегат, а там има изградена висока кула, която се вижда от много километри. На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (от 1966 г.), покриваща с телевизионен и радиосигнал над 65% от територията на България.
Вижте още: Връх Ботев – старопланинският първенец
Черни връх
Той се извисява на 2290 метра н.в. и се намира в планината Витоша, южно от град София. Това нарежда Витоша на четвърто място по височина сред българските планини. (Преди него са Мусала, Вихрен и Ботев). На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. В нея се помещава туристическа чайна (заслон „Черни връх“), както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС). От върха се разкрива красива панорамна гледка към Софийското поле, Стара планина и Рила.
Вижте още: Маршрут във Витоша: от Железница до Черни връх
Руен
Неговата височина е 2251 метра. Той е най-високия връх на Осоговска планина, Западна България. Руен е разположен на границата между България и Македония. Намира се в територията на област Кюстендил, България и община Крива паланка, Северна Македония. Основен изходен пункт за изкачване на връх Руен е местността „Три буки“, която се намира на малко повече от километър след хижа „Осогово“. Дължината на маршрута е около 12,5 км.
Гоцев
Със своите 2212 метра, той е най-високият връх на планината Славянка. Тя се намира в Югозападна България, на юг от Пирин планина. Върхът е разположен на границата между България и Гърция. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са хижите „Славянка“ (над село Парил) и „Извора“ (над село Петрово), бивши гранични застави, както и село Каракьой, на гръцка територия.
Голям Перелик
Първенец на Родопите, той се извисява на 2191 метра. Намира се в южните части на планината, на 19 км западно от Смолян. Важно е да се отбележи, че той не може да бъде изкачен. Върхът е лесенодостъпен, но се намира в забранена за преминаване зона. З да удостоверите посещението си за движението, заверка може да направите в хижа „Перелик“. До подножието му пък може да стигнете за около 40 минути, тръгвайки от хижата.
Вижте още: Хижа „Чаирски езера“
Радомир
Висок 2029 м, върхът е първенецът на Беласица – планината, намираща се между три държави: Македония, Гърция и България. Тя има обща площ от 670 квадратни километра. Връх Радомир се намира на главното планинско било, между връх Дебело бърдо и връх Лозен. Има красива пирамидална форма и стръмни склонове, а по билото му минава държавната граница между България и Гърция. Основни изходни пунктове за изкачването му са град Петрич (6 часа), село Самуилово (5 часа) и хижите „Лопово“ (2 часа), „Конгур“ (3 часа) и „Беласица“ (4,30 часа) на българска територия, както и село Мандраджик (6 часа) на гръцка територия.
Руй
Едноименният първенец на Руй планина е висок 1706 метра. Намира се близо до границата със Сърбия, покрит е с тревна растителност. От връх Руй се открива обширна панорама – на юг се разстила Знеполе, а още по на юг е планинският лабиринт на Краище.
Намира се на 54 км северозападно от град Перник. В основата на северозападния склон, близо до границата със Сърбия, на върха е разположена хижа „Руй“. Основни изходни пунктове за изкачването на върха са град Трън и селата Забел, Зелениград и Туроковци, разположени южно от върха, както и с. Ломница в източната част на планината.
Връх Руй – първенецът в едноименната планина
Богдан
Върхът е висок 1604 метра и е най-високият връх на Средна Гора. Известен е още като Голям Богдан. От всички страни е заобиколен от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикадите и Влък. В подножието на върха от южна страна, сред буковата гора има огромни скали, покрити с мъх и здравец, наречени „Детелинова грамада“. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна. До него водят няколко удобни маршрута, стартиращи близо до град Копривщица.
Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Средна гора
Печатите за 10-те върха се намират, на следните места:
- за връх Мусала – метеостанция на връх Мусала и заслон „Еверест“;
- за връх Вихрен – хижа Вихрен или хижа Бъндерица;
- за връх Ботев – метеостанция на връх Ботев;
- за връх Черни връх – чайната на Черни връх;
- за връх Руен – хижа „Осогово“ или хижа „Трите буки“;
- за връх Гоцев – хижа „Славянка“ или хижа „Извора“;
- за връх Голям Перелик – хижа „Перелик“;
- за връх Радомир – хижа „Конгур“;
- за връх Руй – Туристически информационен център в град Трън или заведението на хижа „Ерма“;
- за връх Богдан – заведение „Под старата круша“ в град Копривщица или туристическият информационен център.
Подробности за движението може да научите на сайта на БТС.
