Маршрут във Витоша: от Железница до Черни връх

А вие били ли сте на Черни връх? Най-високият връх в планината, която много от нас виждат всеки ден, щом излязат на открито. Знаем, че има различни варианти да се стигне до него, но днес ще ви разкажем за един от по-трудните, който обаче със сигурност ще ви хареса, дори и в моментите, когато усещате, че ви е тежко.

Подходът към 2290-метровия връх започва от село Железница, до което може да се стигне много лесно – или с кола, или с автобусни линии 69 и 98 на градския транспорт. Селото се намира на надморска височина между 900 и 1200 метра, което означава, че независимо от колко високо тръгнем, ще трябва да преодолеем денивелация от минимум 1000 метра. Все пак това не трябва да ни възпира да започнем прехода.

Поемаме по сравнително равна пътека в началото, която е камениста. Докато вървим ще чуваме течащата река около нас и не след дълго ще видим поляна, която е много подходяща за пикник. Там има пейки, маси и беседки. Именно това е мястото, където е най-вероятно да срещнем повече хора. Продължим ли напред, те със сигурност ще са по-малко. Щом подминем тази поляна, ще усетим как започваме да се изкачваме. Пътеката на места ще става по-стръмна, но на места ще е и равна. Около нас ще се разкрива гледка, която ще ни мотивира да продължим напред.

И този участък не е много дълъг. Стигнем ли края му, ще навлезем в гора. Там пътеката вече върви само нагоре и непрекъснато ще усещаме как набираме височина.

С края на гората обаче не идва краят на прехода. Но въпреки това, щом излезем от нея, ще се почувстваме още по-добре, защото ще сме на открито пространство, където всичко е зелено, а с всяка една крачка нагоре, гледката ще става все по-красива.

Вече ще имаме и визуален контакт към едно от ключовите места в маршрута, които трябва да достигнем – хижа Физкултурник. Ще ни се струва, че е много близо до нас, но в действителност, ще трябва още да повървим до нея. Тук изкачването не е по-малко, дори може да се каже, че този участък на открито е най-трудният за целия преход. Това обаче не ни демотивира, защото във всеки един момент можем да поседнем на широката поляна до нас, да отдъхнем и да се вгледаме в красотата около нас.

Щом стигнем хижата, която по принцип не работи, ще сме минали половината маршрут и по-трудната част. Пътят до върха, разбира се, също е нагоре, но няма да го виждаме и усещаме по същия начин като този до хижата. А ако продължим да се наслаждаваме на природата, която ни заобикаля, е много вероятно да не усетим кога сме стигнали до най-високата точка на Черни връх.

Времетраене

Можем да разделим прехода условно на две основни части – до хижата и участъкът от нея до върха. И двата ще ни отнемат около час и половина, но и това е условно. Зависи от темпото ни и все пак знаем, че движението нагоре е по-трудно и много често изисква повече време. През целия път има маркировка.