Средна гора е втората по дължина планина в България и по тази причина е била обект на групови туристически преходи, подобни на туровете Ком-Емине, в продължение на няколко години. Релефът на планината обаче е значително по-скучен от този на Стара планина и интересът към тази инициатива замира след известно време.
Нейните склонове са заоблени и с минимално присъствие на разломни релефни форми. Изживяванията в планината са от предимно културно значение, тъй като по склоновете й се намират множество древни тракийски селища. Условията за отдих са много добри, във връзка с чистата природа и големия брой язовири, намиращи се в този планински район. Това са басейните „Тополница“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Душанци“, „Пясъчник“ и „Чаталка“.
Средна гора е средновисока планина и е разположена в централната част на България, между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. На запад достига до течението на р. Искър, а на изток до р. Тунджа, в близост до град Ямбол. Планината е дълга около 285 км, като в най-широката си част е около 50 километра. Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1604 м).
ВИЖ ОЩЕ: Разходка из всяко планинско кътче – всички 39 планини на България ще намериш тук
Геоморфоложки се дели на три части – Ихтиманска Средна гора на запад, Същинска Средна гора и Сърнена Средна гора на изток.
Ихтиманската (Западна) Средна гора съчетава ридовете Лозенска и Вакарелска планини, Белица, Еледжик и Черни рид, до един разположени недалеч от Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна (1275 м). За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на р. Искър. За граница с Рила се приема Боровешката седловина, от която започва река Голема Луковица, а на изток тази граница се спуска в басейна на Владишка река.
В най-западната част на планината се намира язовир “Искър”. Над него, със стръмни склонове, се издига връх Половраг, в чиято близост се намира и едноименен заслон. Тези части на планината могат да бъдат изкачени лесно от много посоки, но в целия район няма нито една туристическа хижа. След местността Момин проход се разгръща задоволителна туристическа база. В най-близкия до столицата дял от планината се намира популярна локация за парапланеризъм, над село Лозен.
Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Тази част от Средна гора е с най-добре изразеното било, както и най-високата част от планината. Приятна изненада в централната част на планината, над град Копривщица, е един обширен боулдър обект с около 50 различни скали. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора — Голям Богдан (1604 м). Носи името на легендарен войвода, който се е подвизавал по тези земи, също така е и част от 100-те национални туристически обекта. Върхът е заобиколен от гъсти гори, а на южния му склон се намира Детелиновата пещера, сгушена сред огромни и стръмни скали. От Богдан извират няколко реки – Крива река, Луда Яна и Пясъчник. Наколо е и резервата – Богдан, който е сравнително добре поддържан. До Богдан може да се стигне и с велосипед по маршрут от град Клисура. Оттам се слиза до хижа Средногорец, след което следва приятно спускане по черен горски път обратно към града. Малко по- на запад се намира село Старосел, от което може да се предприеме дълъг вело преход, чак до най-източната точка на Средна гора, Таушантепе. И на двете локации – начална и крайна точка, се намират останки от значими в миналото тракийски градове.
Сърнена гора заема най-източната част от Средна гора – едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната й част с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м.
В източните части на планината се намира и язовир Жребчево, известен с интересната, потънала наполовина църква.
Планината не е особено богата на животински свят (срещат се предимно зайци, сърни, елени, глигани и вълци), както по-големите планини в страната, но природата й е невероятна красива, а гъстите гори и тучните поляни са приятна гледка за окото. За разлика от животинското си разнообразие, Средна гора може да се похвали с много минерални извори с лековити води. Тук се намират и едни от най-популярните спа дестинации в страната – Хисар, Стрелча и с. Баня. Естествено, има и хижи, които да приютяват запалените планинари. Сред най-посещаваните от тях са „Артьовица“, „Войводенец“, „Братия“, „Богдан“, „Сакараджа“ и „Свежен“. Най-популярните туристически маршрути на планинарите почват от Копривщица.
Примерен маршрут из Средна гора:
Трекинг по главното било на Същинска Средна гора
Изходен пункт: х.Райна княгиня в местността Панагюрски колони (N42.583338, E24.198476).
1 ден: Пешеходен преход от х.Райна Княгиня до х.Павел Делирадев. – 2.30 ч. Възможност за допълнителна екскурзия в района на хижата (вр. Манзул, скала Птицата и др.)
2 ден: Пешеходен преход от х.Павел Делирадев до град Копривщица (1620 м). – 3.00 ч.
3 ден: Пешеходен преход от град Копривщица по долината на Крива река до х.Средногорец през първенеца на Средна гора – връх Богдан (1604 м) и едноименния резерват – 5.30 ч.
Възможност за допълнителна екскурзия в района (вр.Малък Богдан (1532м), х.Чивира, местност Барикадите).
4 ден: Пешеходен преход от х.Средногорец до х.Фенера (неправилно наричана Орела) през връх Алексица (1534м) – 3.30 ч.
5 ден: Пешеходен преход от х.Фенера до тракийския комплекс Старосел в подножието на връх Градище (768 м) – до 4.00 ч. и отпътуване.
СРЕДНА ГОРА
ДЯЛОВЕ
24*1 ИХТИМАНСКА СРЕДНА ГОРА
Първенец: Тръна, 1275 м
Условия за туризъм: частична маркировка, две хижи и няколко заслона
Условия за воден спорт: яз. „Искър“
Условия за парапланеризъм: село Лозен
25*2 СЪЩИНСКА СРЕДНА ГОРА
Първенец: Богдан, 1604 м
Условия за туризъм: частична маркировка, повече от 10 хижи
Условия за катерене: гр. Копривщица
25*3 СЪРНЕНА СРЕДНА ГОРА
Първенец: Братан, 1236 м
Условия за туризъм: частична маркировка, 4 хижи и 1 заслон
Условия за колоездене: тур с. Старосел – Зайчев връх
В брой ЛЯТО 2017 на Списанието си поставихме интересна задача. Решихме да съберем на едно място всички планини на България – да ги преброим, да ги огледаме отблизо и да се опитаме да ги опознаем поне малко по-добре.
Включете се и вие в начинанието! На сайта, обединени от общо заглавие „Планините на България„, ще намерите материали за всяка една от 39-те родни планини – помогнете ни да съберем всичко интересно и характерно за всяка една от тях. От природни забележителности до места и условия за спорт и туризъм – споделете ни в коментарите всичко, което знаете за съответната планина. Ние ще допълваме своевременно информацията в статиите, така че в един момент да съберем на едно място всичко онова, което прави планините притегателно и предпочитано място за свободното време.
