Планината се събужда и новият ден от приключението, което ни очаква, е пред нас. След леко „острото“ начало вчера, за днес имаме малко положителна и доста отрицателна денивелация по пътеките към следващата хижа по пътя ни – хижа „Хубавец“.
Сбогуваме се сърдечно с Васко и Нуша (виж (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Равнец“) и се мушваме във високите папрати, през които се провира пътечката.
Вървим по красиви планински поляни, пресичайки Каикчийското дере, както е името му, според картата ни.
Ходим си, музика звучи от колонката, на краката е леко, а на душите волно и ветрилото на Ясен отново влиза в употреба, поради мухи и жега. А защо пътеката е известна на посветените туристи с името „Дяволската“, разбираме, когато след кратка почивка се гмурваме между дърветата към едно дере.
С безброй серпентини, пътеката стръмно се спуска към реката и изпитваме истинско облекчение, когато чуваме песента на водата.
Долината на Стара река е уникално място. Водата си е проправила път в планината, сътворявайки безброй казани, вирчета и водоскоци. Тежки дървета са изправили снаги по склоновете наоколо и пръскат хлад в августовската жега. А самата пътека следва коритото на реката с лек наклон и е много приятна за ходене. Няколко пресичания на реката по мостчета, обрасли с мъх и докато мигнем три пъти, стигаме до хижата.
Топло посрещане, усмивки, кеф.
Хижа Хубавец е разположена на 980 м н.в. на водослива на Малка и Голяма река, на границата между Троянска и Калоферската планина, съвсем на пътеката от гр. Карлово към х. „Васил Левски“ и централното било на Стара планина.
Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 57 места. Санитарните възли са външни, има баня с топла вода. Разполага също с туристическа столова, кухня и бюфет.
Изходен пункт е гр. Карлово – 2 ч.
Съседни обекти са х. Балкански рози – 45 мин., х. В. Левски – 2 ч., х. Амбарица (през седловината Платнишки ярове) – 4.30 ч., вр. Левски – 3.30 ч., вр. Голям Купен – 4 ч.
Вижте още: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Васильов“
Посрещат ни хижарят Антон и колегата му Николай, а нашите гладни младежи установяват отново, каква е връзката между добрият преход и лещата.
Сядаме на приказка и веднага усещаме, че сме „от една порода“. Антон е сърцат човек с модерни схващания и макар да е тук само от три месеца, вече беше успял да закрепи хижата и да почне да посреща туристи, независимо от трудностите.
Младежите разпитват Тони за планините му, за туризма, за разни интересни работи от планинския живот.
„Аз от 10 години търся хижа за стопанисване – разказва Антон, – и съм кандидатствал на много места в България. И просто не дават. А защо не дават, това е въпрос по-скоро към „старейшините“ от туристическите дружества и от Българският туристически съюз. Като нямаш опит, като нямаш стаж, като си млад, трудно те допускат. Затова ние, младите, трябва да се борим да пробиваме. Когато имаш мечта, като имаш цел, трябва да си я гониш до последно.“
Вижте още: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Фенера“
Питаме го за мечтите му: „Мечта са високите върхове… Хижарството? Мечта едва ли, цел – определено. Мисля, че от хижите в България има какво много да се желае. И светът се променя и някои модели на работа трябва да се променят.“
И за условията, в които са поставени хижите, и за храната, за начина да оцеляват и за порочните практики при стопанисването, Тони и Ники имат какво да кажат:
– Вече над 30 години съм бил турист – разказва Ники, и сега реших да видя какво е от другата страна. Общо взето, знам какво искам като турист, сега ще се помъча да го предоставя като хижар.
– Това не ми харесваше на мен (лошото стопанисване б.а.) – продължи Антон. – И затова търсех хижа. Да опитам. Старите хижари казват: „Много е трудно да си хижар. Стани хижар да видиш, к`во е трудна работа… Като ти е трудно, никой не те е накарал насила. Ако не ти е лесно – пътеката надолу е много по лесна, отколкото нагоре. – с усмивка завърши нашият домакин.
П.П. Към настоящият момент Антон вече не стопанисва хижа „Хубавец“, а Николай е хижар на хижа „Триглав“.
Проблемите на хижа „Хубавец“ продължават да са актуални.
Епизода от хижа „Хубавец“ може да гледате в youtube:
Този път приключението беше възможно с: Евроинс – които ни осигуриха финансиране за да продължим, Фотосинтезис – които ни дадоха съвременна техника, с която да ви показваме тези красоти и хора и Тиерра Верде – които осигуриха наградите за рубриката ни „Загадките на хижаря“ с мисия да пазим природата.
Всички материали от поредицата (Пре)Разказите на хижаря може да намерите Тук!
