Заклет приключенец и пътешественик, но иначе програмист по професия Константин Заимов непрестанно е в търсене на нови предизвикателства. Следихме го виртуално, докато беше на вълните на поредното си пътешествие по море. Представяме ви извадки от увлекателния му бордови дневник, който може да намерите на chicagoandback.org.
***
От дума на дума стана ясно, че Евгени планира 2023 да прекоси Пасифика, от Мексико до Френска Полинезия (за справка – една гигантска група острови и атоли в средата на океана). Понеже с него се плава доста лесно(освен ако не решиш да подредиш лодката де) и си допаднахме като екипаж от този момента започнах да глася нещата така, че да направя всичко възможно да се включа в това плаване.
***
На летището ме чакаха Евгени и другата ни съквартирантка по лодка, Софи, аржентинка, с френско гражданство, на 31. Голям шемет, никога не е плавала сериозно, но пък голям ентусиаст. Няма морска болест (май), беше пристигнала няколко дни преди мен и вече беше успяла да поизнерви капитана, подкарвайки голямо подреждане. Това е големия проблем на лодката – има си ред, но ред в хаоса.
***
Мексико
Дойдоха граничарите, буенос диас, пописаха, влязоха да разгледат(не знам какво гледат, ама да го отметнат хората). Праснаха ни по един печат и айдее…вече нямате право да стъпвате на сушата в Мексико. Ай сиктир! Те ще ми кажат. От предишния ден имах уговорка с един местен бастун, да купя две уредчета за нашата лодка, че ги продаваше на добра цена. Разтовариха ме с каяка, дотичах, купих ги и айде обратно. Хубаво, че бастуна беше с мотор, че ме закара по-чевръсто обратно до пристанището. То пък раздухало, та наобратно гребането беше по-интригуващо, но за 10-на минути бях на лодката. Бръм-бръм, вамос и айдеее! Тръгваме през Пасифика!
17 април 2023: Ден 1-4
И така взехме, че потеглихме. Първият ден реално излизахме от залива на Puerto Vallarta, който си е бая дълбок. Няма кой знае какво да се види, само едни малки „камъни“(острови), които са местната забележителност за туристите, да ги разходят в открито море, да си поповръщат на воля. Има си типичната тихоокеанска вълна, която идва от някъде мнооого далече, където духа повече. Общо взето цял ден нищо съществено не се случи, в началото побръмчахме на мотор, след което като стана малко по-приличен вятъра развяхме голямата и малката тента и заплавахме на тихо. Евгени сготви спанак с ориз, със Софи пихме по бира, абе чууудесно. Привечер зад нас мина много близо един катамаран, със самотен плавател. Докато се усетим, че сме пуснали въдица и се чу „бззззззззз“, аванса скърца и примамката замина. Халал да му е, както Евгени каза – да му се навие на винта(е по-добре не де, ама яд ни хвана).
***
Ден 3 – пак нищо съществено, преди великден, викам айдеее, ще взема да направя един козунак. Никога през живота си не съм правил, ма колко пък да е трудно. Брашно, мляко, мая, захар, яйца, втасване, орехи, стафиди, насукване и айде във фурната. Стана суууупер! Много съм доволен, а и на другите им хареса!
19 април 2023: Дни 5-6
Пробвах се пак да ловя риба, този път по алтернативен метод – с влакно, навито на ръчна макара, която вързах за рейлинга. Повлачи се 5-6 часа, нищо не хванахме, но пък привечер макаричката явно от клатенето беше разхлабила възела и айдеее…хвана гората. И като цяло…през океаните никак не ми върви с рибите. И в Атлантика тая примамка се влачи хиляди мили без абсолютно никакъв интерес от страна на водните обитатели. Русалки също няма…
***
През деня нищо интересно освен едни гарги, които решиха, че ще ни превземат на абордаж. По едно време една явно поизморена „гарга“ успя да кацне на слънчевите панели. Другите видяха от нея и взе, че много им хареса. Возят си се, зяпат. Като видят от високото риба – хоп, хапват и после обратно на панелите. По едно време бяха 8, имаше скандали за територия даже. Там си останаха и цялата нощ.
22 април 2023: 1 седмица в океана
То реално вахтата е друг начин да спи човек. Навън, завит с одеалце от Туркиш еърлайнс или Теленор. През час се хвърля по едно око, но реално от втория ден не сме срещали нищо в океана. Ни лодка, ни кораб…даже вече и AIS-а не включваме, само навигационни светлини.
По едно време чух някакъв звук до лодката и си викам леле, кит. Това е едно от малкото гадни работи, дето могат да ти се случат тук – нощем да уцелиш заспал кит(е не знам дали спят де). Не е рядкост да се стига до mayday в такива ситуации, защото лодката се движи с 6-7 възела и казват, че удара с кит е като да се удариш в стена. Оказа се сам делфин, не го знам какво правеше тук сам, никога не съм виждал по един, ама ей на. Може би другите са били някъде наблизо, пък само този дойде да си поиграе. Нереална картинка – като се стрелва покрай лодката, оставя следа от светещ планктон. Просто вълшебно! Мята се, подскача, абе голяма игра му удари.
26 април 2023: 12 дни в океана
О йеее! Минахме средата. Забелязал съм, че винаги като пътувам някъде на големи разстояния до средата е някак все едно се катериш по наклон, а от средата – все едно се спускаш надолу. Чисто субективно усещане, но много пъти съм се улавял, че след средата някак по-бързо намалява оставащото време и разстояние.
Минали сме 1500 мили +-, остават 1200+-. До тук 12 денонощия, средно по 130-140 мили правехме, сега малко по-малко, че вече сме в зоната на здрача. Интересно, че все още не ни се е налагало да бръмчим активно, което е една идея странно, но много приятно.
Но да се върна малко назад…
Мина тоя злополучен петък, съботата започна много обещаващо. Софи отиде на носа, да си прави йогата(ма нормалната, не boat йогата на Евгени) и по едно време се чуват писъци на ужас. Скачаме, съответно решили, че като минимум има айсберг пред носа, но се оказва, че се е появило огромно стадо делфини, изглеждаха над 100, заобиколиха ни от всички страни. Голяма игра падна, сигурно 1 час кръжаха около нас. Първо ги снимах с камерата, ама после викам е за кво го нося тоя дрон, сега ми е момента!
***
Проблем 1 – тия умните дронове имат хиляди системи за безопасност и първата, с която се сблъсках беше, че запомня координатите на точката от където е излетял и има заложени стандартни настройки да спира ако се отдалечи на повече от 800 метра от тях. Е хубаво, ама ние се движим, съответно дрона се движи и в един момент спря и не ще да мръдне. Седя и гледам тъпо как седи все едно има стена пред него. Викам брех… разцъках менюто, намерих я бързо и я изключих тая тъпотия. Разгеле, тръгна към нас.
***
Вече отчетливо сме вътре в екваториалната зона, навсякъде около нас облаци, виждат и дъждове, но за сега ни заобикалят. Ние не правим маневри, тъй като просто няма смисъл. Лодката се движи с 5-7 възела(10-15 км/час), а бурите с над 50-70 км/час. Никакъв шанс няма да избягаме ако се е прицелила някоя в нас. По някое време айде, да вземем да си вдигнем и грота, че взехме да се влачим с 4 възела. Софи за обяд прави фокача, която в крайна сметка стана чудесна пица. То беше едно блъскане на това тесто, много негативни емоции изкара според мен.
***
Привечер нещо се ларжим и изведнъж Евгени нахлува в лодката и вика „загубихме управление, бързоо“. Зор изведнъж настана, пак нещо по тия системи на руля. Вече е тренирана схемата, аз грабвам аварийния румпел и сядам да карам, Евгени почва с йогата, а Софи привлачва инструменти и продоволствия. Този път се оказа, че едното въже на управлението направо се е скъсало. Има нещо гнило в тази система, защото не би трябвало да товари толкова тези компоненти, за да се стига до скъсване на метална проволка 8мм. Хубавото е, че има резервно такова въже и за около час успя да го смени. Възстановихме управление, автопилота си бачка.
***
Цъкаме си интернет, говорих с Марти, с Милена, абе чудно. Обаче гледаме от север се задава едно такова черно…викам тая работа няма да ни се размине тоя път. Давай един риф на грота превантивно и чакаме. Е не се наложи много да чакаме. След 15-на минути кат ни запука…дъжд, ама такъв с кофите го изливат. В началото кротко, нямаше вятър сериозен, ма после си позасили. Добре, че рифовахме. Около 2 часа се излива това отгоре без да спре, някви милиони литри вода се изсипаха. Поне няма брутален ветрови шквал с дъжда. Сега да видим кога ще има и светлинно шоу, че само истински гръмотевици не сме видели още. Има време.
29 април 2023: От другата страна
На 15-тия ден плаване минаваме ЕКВАТОРА! Това е голямо събитие за всеки ветроходец, особено първия път. За нас се случи около 3 през нощта, та не успяхме да видим комисията по посрещането, че беше доста тъмно, ама сигурно са били някъде там хората, чакат ни. Евгени даже свети с фенера, да види къде е буя с флагчето, ама не го видяхме…извадих едни фойерверки за торта, които бях купил специално от магазинчето преди да тръгнем, запалихме един ей така, за купона.
Супер лежерно плаване се получи тия дни, 12-14 възела сравнително постоянен вятър на бакщаг. Почти няма вълна, минахме вече и тая зона с валежите, та не се оглеждаме и за шквалове. После ще минем пак през такава зона, но от другата страна. Казват, че в северното полукълбо бурите се въртят в едната посока, в южното от другата, но реално в рамките на нашето преминаване нямаше буря, която да си заслужава вниманието от къде да я заобиколим. По-скоро си оставахме на курса и шквалчето си минаваше през/около нас.
***
Вечерта вятъра взе да става една идея по-насрещен, да позасилва. Вече излизаме от безметежната зона и навлизаме отново в частта с шквалчетата, но от другата страна този път. Рифовахме се, поваля ни малко, обаче взе бая неприятно да клати. На някакъв халф караме, но лодката прави едни супер неприятни заклащания, а автопилота ги усилва допълнително, като се опитва да компенсира, ама или закъснява или подранява и ни доразклаща. Почна от време на време и някоя вълна да се мятка на борда, но нежно за сега.
***
Сега остават около 700 мили. Реално са между 4 и 5 дена. Надяваме се всичко по управлението да е наред, че вече не ни остана и много метална проволка…има една последна надежда ако пак имаме проблем – въжето за връзване на дингито е от същата проволка, но е облечено с маркуч. Та ако го закъсаме – това ще ни е спасението. Но тайничко се надяваме да не стигаме до там…
2 май 2023: Последен напън
Не остана! Всъщност от гледна точка на стандартните плавания си е бая разстояние, но за океан реално сме пристигнали едва ли не. Днес ни остават 300 мили. Но да се върна малко назад…
След последната спасителна операция с металното въже реших, че трябва да погледна настройките на автопилота, тъй като ми се струваше, че работи прекалено много. Някак като сядах да карам на ръка и ми правеше впечатление, че първо няма нужда почти да се пипа руля, тъй като вълната бутва кърмата, след което бутва носа и съответно връща лодката в първоначалния курс и второ, че лодката стои много по-стабилно и не се клати странично. От нашата лодка си спомних, че има една настройка, която управлява колко бързо да реагира автопилота на промяна в курса. Разцъках менюто, успях да вляза в dealer настройките и видях, че и тук е настроен на най-чувствителния възможен режим. Това води до постоянно компенсиране и най-малката промяна в курса, което явно амортизира механичната част на системата и допълнително разклаща лодката. От ниво 5 върнах на ниво 1, тоест на абсолютен пън. Нищо не можеше да го бутне автопилота вече, за цял ден сигурно мръдна 5 пъти сумарно! Хем щадим механика и електроника, хем пестим ток. Много добре. Вярно, че този ден карахме с рифовани платна и на някакъв халф(защото още се борим да слезем по-южно, за да посрещнем силния вятър с по-приятен ъгъл), съответно лодката си е естествено балансирана, но все пак беше приятно да го гледаме как не мърда вместо да се скъсва да врътка наляво-надясно.
***
6 май 2023: Земя!!!
Последните дни и нощи бяха доста монотонни. Откакто „препрограмирахме“ автопилота не сме имали проблеми с управленията, въжетата не се износват. Единственото в тази посока, което се случи, че на 20-на мили от острова (Хива Оа) автопилота спря да работи. Но ще стиган и до там.
***
Предпоследния ден както си плавахме и около лодката се появиха много делфини. Отидох на носа да им се порадвам, като викнах и на другите, ама кой беше със слушалки, кой учеше френски, не ме отразиха особено. Та погледах ги играчковците и се върнах назад. Казах на Софи по-настойчиво, тя изчурулика нещо и изчезна да ги гледа. През това време ми направи впечатление, че „въдицата“ (всъщност нямаме истинска въдица какво знаете, онзи петък…, а ползвам просто една ролка с влакно, която закачам на един ластик за багаж) седи по-опъната от обикновено. Реших да я проверя и какво да видя – о, ЧУДО. Хванала се е една чудесна риба тон. Около 10-на кг, явно се беше повлачила вече известно време, защото не се бори особено ожесточено. Издърпах я близо, Евгени този път супер професионално извади канджата(кука за вадене на риба от водата), закачи я зад хрилете и заедно(аз влакното, той канджата) я качихме на борда. От там търча да донеса текилата (не за нас, за рибата…това е най-бързият начин за умъртвяване уж, сипва се в хрилете и за няколко секунди умира). Може би най-хуманния начин да убиеш риба, все пак я черпиш и едно пиене! Та спря да се мята като обезумяла, вече всичко беше в кръв (на тона кръвта е една мега гъста, тъмно червена и лепкава, засъхне ли, няяяяма чистене).
Евгени донесе 2-3 ножа и се почна една доста кървава история. А междувременно Софи още беше при делфините. И като се върна леееко пребледня милата, изобщо не и се гледаше тая дейност. Вегетарианка по душа, ама за плаването прояде и месо и риба.
***
Софи беше направила една „фалшива“ мусака – сладки картофи и ситно нарязана наденица (само това ни беше останало), със заливка като за мусака. Интересна гарнитура за рибата се получи, поне 2 дена си я ядохме.
През нощите нищо съществено не се случи, плаваме без грот и на рифована си геноа, да не ни изненада някоя шквал докат спим, въпреки, че вече сме извън тяхната зона. На тази лодка любимата скорост е 6 възела. Общо взето това ни е и средната скорост за цялото пътуване. Няма проблем да се кара и със 7 и 8, обаче се усеща отчетливо, че я товари повече и става по-некомфортно за „живеене“. Подскача повече, повече залита като я вдигне вълната, съответно автопилота трябва повече да работи. Абе 6 и това е. Не сме на регата, гледаме да стигнем без щети по нас и по лодката.
Забелязал съм, че към лодките имам някакъв сантимент и някаква форма на съчувствие… много мразя да се товарят излишно, може би е свързано с това, че това винаги води до ремонти, които обикновено са тегави. Но и много мразя някой като почне да ми се „фука“ как бил излязъл да кара на 30 или 40 възела. Супер малоумна история (за лодките, които ние караме, де). Да, като цяло са предвидени да издържат и в повече, обаче ей така, заради селфито… не го разбирам. Да те хване някъде – добре, ама да видиш прогноза и да се нахакаш умишлено…
Добре, последен ден! Според Navionics-а ще стигнем ранния следобед! Цяла сутрин и преди обяд съзерцаваме хоризонта, ама нищо. Е виждат се по-гъсти облаци и е ясно къде са островите, ама не се виждат. Викаме,… тоя Путин ся нещо е направил на GPS-а и всички отиваме в Сибир примерно,… пак туна на тиган, салата няма, по малко фалшива мусака.
По едно време автопилотът нещо взе да се оплаква…викаме сигурно онази настройка нещо е кофти за тия вълни. Пипнах я на по-чувствително, нъц. Пак изтърва. Дообре. Направи ни впечатление, че не върти на дясно, само на ляво. Викаме аха, сигурно е компютъра, те го правят това. Евгени има от всичко по 2, извади другия, смени го за около 20-на минути, пуска…пак същото! Аааа…лошо. Отваряме пак любимия рундук, вадим всичко и време за йога. Завря се Евгени и какво да види – една тъпа шпонка (щифтче) се извадила и съответно двигателя на автопилота си върти, ама зъбното колело – не. Супер случайно шпонката не беше паднала(а тя е мега миниатюрна, 3 мм сигурно), видя я и я ръчна в процепа. Обаче тя се оказа, че е по-дълга отколкото трябва, явно последния път като са му сервизирали мотора на автопилота и са сложили някаква, колкото да има. Взе да го мисли как да я фиксира, ама не го измисли бързо, та се мушнах аз. Видях., че всъщност оста на автопилота има дупка с резба, явно за винт и шайба, които да спират тази шпонка да излиза. Сложихме една импровизирана комбинация от по-дълго болтче и 2 шайби (че нали стърчи онова) и готово.
Междувременно Софи караше, много добре се справя вече с посоката (е разсейва се периодично де, ама…) и в маранята май видя нещо. Кьорихме се, ама не успяхме да видим нещо, което еднозначно да кажем, че е суша. Покарахме така още 2 часа някъде и по едно време аз вече определено видях очертания на остров! Бяхме на 10 мили, обаче тая мараня всичко скрива. Е, СУШААААА! След точно 21 дена и 2800 морски мили най-накрая суша! Вече почнахме да си представяме сладоледи, коктейли, бургери, манекенки (е къде без тях), манекени (за Софи, де)… абе, блаженство!
***
С приближаването към западната част на острова нещата изглеждаха значително по-добре. Склоновете станаха по-полегати, тук-таме се виждаха заливи. Стана сууупер зелено! Ама такова тропическо зелено, дето никъде другаде не може да се види! И над целия остров едни тъмни-тъмни облаци. Много силна картинка, ще остане за дълго време в съзнанието ми!
Приближавайки още решихме, че вече няма смисъл да се мъчим с платната, запалихме и с пълна газ (на 2000 оборота) се насочихме към залива с „пристанището“ и градът, където можем да направим входяща контрола. С приближаването на залива видяхме няколко мачти, които се клатеха като обезумели…посоката на вълната беше централно към входа! Ужас! Само си представихме как ще се клатим цяла нощ, което е много по-неприятно от клатенето в океана, тъй като е абсолютно хаотично. С навлизането навътре видяхме, че все пак има някакъв кей и, че няколко лодки мъдро се бяха вързали за него с мнооого дълги въжета. Гръцко приставане, но на 15 метра от кея. Идеята е, че дългите въжета играят роля на „буфер“ и няма резки дръпвания на лодката. Един много учтив италианец ни помогна, като взе въжето, отиде до брега и го върза, докато ние се намествахме с котвата. Малко назад, въжето и ето! Вързани сме за суша! Клати, но съвсем търпимо. Софи изобщо не можеше да повярва, още беше в шок, че всъщност всичко приключи! Преди да стигнем разправяше как щом стигнем веднага слиза, ще тича, ще гушка дървета…дръжки, изобщо не искаше да слизаJ Около нас има доста лодки (над 50 като гледам), 30-на от тях са от ARC. Готина организация си имат.
Поздравихме се с по една прегръдка и ръкостискане за чудесното и най-вече безаварийно плаване, пихме по бира, вино. Хапнахме риба и тотално припадане. Ама аз такова не помня да ми се е случвало от много отдавна…още на масата ми се затваряха очите. На следващия ден трябва да минем формалностите… и да започнем другото приключение! Островния живот!
ГИГАНТ