За някои може да звучи непознато, но ние отново сме на път. Този път избрахме северозапада, дето уж всичко било западнало. Ами Да, ама Не. Разбира се след много перипетии по откриването на точното място и почти отчаянието ни, отново попаднахме – на точното място.
През целия първи сезон на „Разказите на хижаря“ се водихме от два принципа:
Да обхванем, колкото може повече райони на прекрасната ни страна и… да покажем по-непопулярни хижи и техните стопани. Този път към нас се присъединиха и добри другари и както вече стана дума – тръгнахме.
Обикновено, когато хората тръгнат на път, се притесняват от едно – какво ще е времето. Общо взето това нас малко ни притеснява, освен ако съвсем не става за снимане. По пътя няколко пъти бая ни понаръси, но, почти пристигайки, времето се изясни и пред нас се откри вълшебна гледка на голямото синьо, нашарено с пухести бели облаци, което пък беше невероятно въодушевление за фотографите в екипа ни.
Посрещна ни Пламен /ха, сега се сетете защо хижата се казва Жар/ и още от вратата ни подхвана с идеята, че иска да ни разказва, докато ни показва местните забележителности, което идеално се вписа в идеята ни разговорите да не са само на софра. Дори толкова бързо тръгнахме по местните забележителности, че не успяхме да си настроим звука на мобилната камера и се поизложихме малко, за ужас на прецизната ни тонрежисьорка.
Пламен: „Това до хижата е Парк „Приключенци“. Когато го снимаме отгоре, ще разберем замисъла на парка, който представлява един дракон, олицетворяващ силата, огъня, топлината и всичко което е зададено, за да може да се ползва тук. Продължаваме още малко напред и стигаме до кръстопът. Ако завием надясно, отиваме в Чипровци, ако завием наляво отиваме до водопада, ако продължим напред, стигаме до една страхотна велопътека, посока Язова планина.“
Тъй като групата не си предвидихме колела, а и откъде да знаем, че тук има развит велотуризъм, продължихме към водопада. И макар да бяхме там декември, водопадът ни посрещна с феерия от вода. След това по кръгов маршрут и стръмно изкачване поехме към хижата. Пътеката обаче се оказа, че не е хорска, а горска.
„Пътеката я правя всяка година, където видя къде зимно време са минали сърните. И тъй като всяка година те минават по различни места, така и аз всяка година променям пътеката, но вече има почти ясна, благодарение на гостите на хижата, които са се съгласили да минат с мен. Непрекъснато ме питат какво значи това 3 Ч /нарисувано на едно дърво/ – не е 34, а означава „3 Чуки“, това е резидавата маркировка, която съм направил към едноименния връх.“ – разказва Пламен.
Точно преди да се завърнем в уюта, и дори бихме казали лукса на хижата, ни обгърна мъгла, като мляко, и добре че имахме опитен водач, за да ни прибере на топло и сигурно. Неуморната Тихич, която разбира се остана да снима водопада и изостана от нас и разбира се нямахме връзка с нея по телефона, за да е пълно притеснението ни, ни откри – защото се оказа освен всичко, което може и добър следотърсач. Вече настанили се удобно – ние зад камерите, а домакините ни отпред, разбрахме че Пламен ще предаде щафетата и стопанисването на хижата…
Пламен: „Предавам управлението на хижата с новото име „Жар“ на моята дъщеря Йоанна, която хваща всичко с двете ръце и двете деца, които има, за да може да просперира това красиво място.“
И тук потънахме в идеите и мечтите на красивата Йоанна, която с младежки плам, но и увереност ни разказва за всичките идеи, как искат да направят хижата различно място за преживявания. И всичкото това се случваше, докато прегръщаше прекрасната си няколкомесечна дъщеричка. И така с бебе на ръце, подреждаше, готвеше, чистеше, и това за нея беше най-естественото нещо на света.
Да, вдъхновяващо е да видиш млад човек, родител, с идея не само за децата си, не само за бъдещето на семейството си, а с визия за хармония, любов и разбира се туризъм.
Няма да ви разкажем за вкуса на къпаната Чипровска баница с … гъби, няма да ви кажем с какви недоверчиви очи гледахме сладкото от Гъби, но няма и ви покажем и с колко буркана си тръгнахме. Но пак не сме стигнали до кулминацията на това ни преживяване, тогава, когато наистина се просълзихме и възхитихме от…
Но още малко търпение – ето малко информация за хижата и мястото. На първо място Пламенния Пламен, ама никак не обича цигарения дим, и в цялата сграда, та дори в района на хижата това занимание никак не препоръчително. Но все пак като толерантен стопанин е отделил един навес, където любителите на тютюна могат да се отдадат на страстта си, ако разбира се пазят добра хигиена.
Хижа „Явор“ / „Жар“, представлява масивна четириетажна сграда. Водоснабдена и електрифицирана, с локално парно отопление. На приземния етаж има голямо общо помещение за хранене, с достатъчно пространство децата да тичат и играят. Предлагат се домашно приготвена храна и напитки.
Хижата разполага с 8 двойни стаи със самостоятелен санитарен възел, 1 апартамент с две двойни легла. Има няколко стаи с общ санитарен възел за 2, 3 и 5 души.
В приземния етаж на х. Явор има сауна, парна баня и джакузи, както и тепидариум (затоплени легла, върху които може да отпочивате след всяка процедура). Има също външен басейн, който се пречиства със солна електролиза, липсва силната неприятна миризма на хлор и действа благоприятно на кожата. Намира се в м. Мангесина поляна над гр. Чипровци, стига се по добре поддържан черен път.
Разбира се няма как да сме в Чипровци и да не отидем да видим гордостта на месния музей, а именно чипровските килими. Дойдохме, видяхме и си тръгнахме и…
И отпред ни чакаше незабравима среща, тази от която наистина настръхнахме.
Ами няма да ви я разкажем, защото с думи едва ли ще е така впечатляваща. То и на запис сигурно няма да е, но поне ще е автентична. Гледайте и ще разберете…
За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
