Гмуркаме се в дълбокото, с почти нереалното племе Баджау, живеещо в Югоизточна Азия, което не просто умее да плува в примамливите води на океана, а буквално живее в тях. Еволюцията взима превес и превръща едни на пръв поглед обикновени хора, в най-завършените гмуркачи на света, благодарение на генна мутация.
В продължение на хиляди години, племето Баджау – коренно население, живеещо в Индонезия, Малайзия и Филипините, било известно с гмуркаческите умения и необикновения си начин на живот, преминаващ изцяло в наколни жилища, във водата или на лодка. Изхранват се като събират морски дарове от дъното на океана или ловят риби с харпун като при гмуркането използват ръчно направена маска от дърво и копие за улов на риба. Физически са стройни и високи, а децата им се учат да плуват преди да могат да ходят.
„Морските номади“, както ги наричат, прекарват близо пет часа на ден в морето, като 60% от времето са напълно под вода, гмуркайки се единствено с харпун, тежести, маска и саморъчно ушит бански. Способни са да достигат до дълбочина от над 60 м и умеят да задържат дъха си средно 2 минути без да излизат на повърхността.
В ранна детска възраст някои членове на племето, нарочно пукат тъпанчетата на ушите си, за да се справят с налягането във водата. Впечатляващ е и случаят с член на племето, който успял да издържи под вода цели 13 минути.
ВИЖТЕ: Амасите – най-древните гмуркачи
През 2015 г. водолазната общност е силно привлечена от възможностите на племето Баджу и то става обект на различни проучвания. Докторът на науките Мелиса Илардо прекарва няколко месеца в Джайа Бакти в Индонезия, изследвайки физическите особености на местните, търсейки научно обяснение за изключителните им умения под водата.
Екипът на Илардо достига до изводът, че причината за този феномен се крие в размера на далаците на хората от племето. След ултразвуково сканиране и изследване на генетична информация, се установява, че представители на племето в района на Джая Бакти са с 50% по-големи далаци, отколкото тези в съседното село, от племето Салуни, които нямат толкова голям досег до вода.
При задържане на дъха, далакът се свива, заради недостига на кислород. Той освобождава червени кръвни телца с кислород, които влизат в кръвния поток. Колкото по-голям е далъкът, толкова кислород влиза в кръвта и при гмуркане това позволява на човек да издържи повече време под вода.
„Няма много информация, когато говорим за човешките далаци по отношение на физиологията и генетикатa, но знаем, че при животни, които са известни със своите способност да се гмуркат надълбоко и остават много време под вода, като Тюленът на Уедъл, имат непропорционално големи далаци спрямо общото си тегло. Обмислях възможността, че ако еволюцията е развила големи далаци у тюлените, за да им даде по-големи възможности за оцеляване спрямо техния начин на живот, това може би било валидно и при хората.“, смята доктор Илардо.
След направен генетичен анализ, търсещ отговор за необичайната големина на далаците на племето Баджау, учените откриват генна мутация. Представителите на Баджау имат ген, наречен PDE10A, който отсъства при Салуни. До този момент единственият подобен ген е BDKRB2 , който отговаря за задържането на дъха ни под вода. В частност PDE10A повлиява на конструкцията на кръвните тела в екстремни условия и контролира количеството кислорд, който достига до основните органи – сърцето, белите дробове и мозъка.
Следващият кандидат за обяснение на генната мутация е ген, наречен FAM178B, повлияващ нивата на въглероден диоксид в кръвта, което също е важен фактор при задържането на дъха. Наличието на този ген е основната причина за свръхуменията на морските номади.
В последните години обаче, племето е силно застрашено. Индустриалният риболов им пречи все повече при намирането на храна, както и туристическия наплив в района на Индонезия и Филипините. Това е и основната причина все повече представители на Баджау да емигрират.
