В материала „Спане на открито! Каква екипировка ни трябва – палатката“ разгледахме видовете палатки, техните характеристики и как да изберем най-подходящата за нас. Спането на открито обаче изисква наличието и на други съпътстващи компоненти от екипировката – тях ще разгледаме в настоящата статия.
Постелката
Тя е предназначена да осигурят топло- и хидроизолация, и комфорт на всеки, който има намерение да нощува на открито. Стандартният им размер е 50х180 cm, като дебелината може да варира в големи граници – от 3 до 15 mm. Направени са от порестата материя пенополиетилен и са много леки (200 – 400 g). Добрите си изолационни свойства дължат на голямото количество мехурчета въздух, което съдържат. За по-голяма механична здравина има модели, подсилени с текстил или PVC фолио, като това обаче ги прави по-тежки. Подсилването с алуминизирано фолио, освен че увеличава здравината, увеличава и изолационните свойства. Слагането на постелките директно върху камъни намалява значително срока на експлоатация – те се късат и пробиват. Някои фирми за къмпинг-екипировка предлагат така наречените самонадуваеми постелки – много тънък и лек вариант на надуваем дюшек. Те предлагат голям комфорт, за който обаче трябва да заплатите по-висока цена и са значително по- чувствителни към наранявания.
Спални чували
Има два основни модела – правоъгълен и мумия. Единственото предимство на правоъгълните чували е, че могат да се разгънат изцяло като одеяло. За планина се препоръчват чувалите тип мумия (стесняващи се към краката) – те са по-топли, тежат по-малко и най-често имат качулка. Доколко е топъл чувалът, зависи от пълнежа и неговото количество.
Съществуват два основни вида пълнеж – изкуствени влакна и пух. Чувалите, пълни с пух, са леки, дори когато са предназначени за ниски температури –20°С – –30°С могат да тежат по-малко от 2 kg. Те много добре се компресират и не заемат място в раницата. Недостатък е, че при намокряне пухът губи изолационните си свойства. Хубавата новина е, че вече съществува специално промазан пух, който запазва качествата си и при много влажни условия. Подръжката на спалните чували от пух е малко по-специфична, но според нас заради лекотата си заслужава.
Благодарение на съвременните технологии чувалите отдавна не се пълнят с обикновена вата. Специално за целта се произвеждат т. нар. кухи влакна, които силно се доближават по свойства до пуха, без да имат неговите недостатъци. Това са синтетични влакна, по оста на които има микроскопични тръбички – 2, 4 или повече, в които има въздух. Чувалите с пълнеж от такива влакна са значително по-евтини от пухените, но това в почевето случаи е за сметка на теглото.
Температурни граници
Марковите чували обикновено имат препоръчителни температури за експлоатация – екстремална и оптимална. Всяка фирма има свой стандарт за определянето им, който обикновено е обяснен на опаковката на чувала. Внимание! Тези температури са дадени за сух чувал и за употреба в палатка (т.е. без вятър), с което трябва да се съобразявате, ако ще го използвате за преспиване на открито. От 2002 г. съществува европейският стандарт EN13537 за тестване на спални чували – ако тази норма е обявена на етикета, това гарантира, че чувалът е тестван по точно определен начин и обявените температурни граници се основават на това.
Изборът на спален чувал е много личен – имайки предвид къде ще го използвате и какви са изискванията ви, трябва да направите компромис с теглото, обявените температури и, разбира се, с цената. Външната и вътрешната материя също са важни характеристики. Външната трябва да е здрава и да пази добре от влага, а вътрешната – да е приятна на допир с кожата. Качествените чували имат яка в горната част и ципът е защитен отвътре. Повечето производители правят чувалите от един модел в два варианта – ляв и десен. Това има значение, ако имате и двата: ако сте двама може да обедините чувалите, като при това печелите пространство и се губи по-малко топлина. Обемистите модели се продават в компресионни торби, които позволяват да се намали обемът при пътуване. При съхранение най-добре е чувалът да е изваден от торбата, защото така ще запази по-дълго изолационните си качества.
Бивак-сак
Външно той прилича на чувал тип мумия, но няма пълнеж. Предназначен е за преспиване на открито. Основните му цели са защита от вятър и да запази основния чувал от намокряне, за което е важно материята му да е непромокаема и шевовете да са подлепени. Може да се ползва и без чувал – тогава за топлоизолация служат дрехите, които човек е облякъл. В най-добрия си вариант (и най-луксозния – цената му е висока) бивак-сакът е направен от „дишаща“ материя (така се избягва конденза и се увеличава комфорта). В сгънато състояние заема много малко място и е много лек.
Котлончето
То дава чувство на свобода и самостоятелност, защото прави възможно затоплянето на вода и приготвянето на храна навсякъде, стига да е на завет. Паленето на огън в планината не е екологично и невинаги е възможно, например сред скали или през зимата. В туризма съществуват различни приспособления за тази цел – котлонче с твърдо гориво (например сух спирт), със спирт за горене (спиртник), котлонче на бензин или газ. Котлончетата, работещи със спирт, са практични, но употребата им е ограничена – за стопляне на консерва или кипване на канче с вода (мощността им е малка).
Когато става дума за готвене на ядене или има необходимост от 1-2 л чай, по-добре е да се използват газови. Котлончетата, които работят на газ, са се наложили като по-практични от бензиновите. По-лесни за обслужване са, по-леки и дори можете внимателно да ги запалите в палатката за кратко. Има различни варианти, но най-общо се състоят от две основни части – бутилка с газ и глава с дюза. Основните различия са в закрепването на бутилката към главата – дали веднъж сложена, тя може да се махне или не, преди да е свършила газта. И при двете системи бутилките са за еднократна употерба!
При покупката на бутилки трябва много да се внимава дали главата, която имате, ще може да се монтира на бутилката. Например бутилките на френската фирма CAMPINGAZ може да се монтират само на глави от същата марка! Има основно 3 стандартни размера на бутилките – 100, 230 и 450 g газ. Така, комбинирайки ги, може да вземете точното количество газ, което ще ви бъде нужно (иска се и малко опит, за да свикнете с разхода на гориво при различните дейности). Важна характеристика на този вид котлончета е неговата максимална мощност (при различните модели тя варира от 1200 до 3500 W), както и доколко тази мощност зависи от температурата на газта (при охлаждане тя се свива и е по-малко ефективна).
Сигурната работа на котлончето се определя от дюзата – от нея зависи мощността, както и дали той ще работи добре и на студено време. Друго условие за добрата му работа е качеството на газта – за да сте сигурни в него, следва да купувате маркови бутилки (на бутилката трябва да пише каква точно е газта, обикновено смес от пропан и бутан). Изберете котлончето, което най-успешно ще ви върши работа имайки предвид и грамажа на бутилката, която ще използвате. Понякога при дълги преходи и особено през зимата е редно да вземете и резервна бутилка.
Повечето модели газови котлончета могат да се използват и като лампи. За целта е необходима специална глава, на която може да се сложи чорапче, което при нагряване свети с ярка светлина. Не трябва да се забравя, че примусът трябва да бъде запален – за целта трябва да се предвиди кибрит или запалка, а най-добре и двете. С малко тренинг може да се научите да го запалвате и с магнезиева запалка, която работи при всякакви условия и температури. Има модели с вградено пиезо-електрическо запалване, но е възможно то да откаже (на голяма надморска височина например).
Бензиновите котлончета са предпочитани за много студени условия (през зимата, експедиции във високите планини). Те са практични и за далечни пътувания – да се транспортират газови бутилки в самолет е забранено, а и невинаги при пристигане на мястото могат да се намерят подходящи бутилки, докато бензин има почти навсякъде по света. Към тези котлончета трябва да има и бутилка за гориво, снабдена с помпичка за създаване на налягане. Те са мощни и студоустойчиви, недостатък при тях е по-трудното обслужване и миризмата – както на горивото, така и на продукта от горенето. Най-високият клас котлончета могат да функционират с почти всякакъв вид течно гориво (спирт, бензин, керосин, дори дизелово гориво).
Към котлончето трябва да имате съд, който да събира поне около литър. Той следва да е с капак, за да не се губи ценна топлина, и с дръжка, която да улеснява използването му, когато е пълен с гореща течност. Най-добрите материали за съдовете са алуминий или тънка неръждаема стомана. Титанът също е добро решение, но съдовете, произведени от него, са значително по-скъпи от останалите.На планина винаги е добре да носите със себе си голяма чаша (канче) и комплект прибори – вилица и лъжица.
Повече информация и още полезни съвети можете да намерите в изданието на магазини „Стената“ – „ Наръчник на добрия планинар: Планините – отблизо“, видеопоредицата „Планината отблизо“ и в техния блог.
