Всички знаем, че у нас времето е непостоянно като придирчива девойка в разцвета на своята младост. През зимата ни изненадват снеговалежи, през лятото – дъждове. Тропическите жеги се редуват със сибирските студове и никога не знаем какво може да се изсипе над главите ни.
Тази метеорологична несериозност е особено неприятна когато сме излезли сред природата с очаквания за слънчеви лъчи, дъги и малки понита. И когато вместо подобна романтика, открием, че трябва да се срещнем с поредния дъждовен облак или разгневен вятър, а място за криене няма, се налага много бързо да впрегнем архитектурния си талант, за да си сглобим някакъв подслон от подръчни средства.
Ето няколко такива импровизации, малко или много изпълнили своя житейски дълг пред нас:
Заслон “Радлер” или “Велосипедист”
Легендата разказва как през един горещ юлски ден в Родопите, колоездач, наслаждаващ се на планинските пътеки, бил изправен пред грозна банда от дъждовни облаци и трябвало да действа бързо…
За щастие в гората имаше достатъчно материал и реших да използвам няколко живи бора като вертикални колони, а за техните “чопове” да застопоря по-големи изпопадали клони, изпълняващи ролята на хоризонтална рамка. Върху така получената конструкция наредих решетка от по-тънки пръчки, а най-отгоре натрупах и достатъчен обем от такива с борови иглички, които да разбиват капките. По време на строителните дейности мачетето се оказа незаменим помощник!
В този случай не може да се говори за пълно предпазване от водата и първоначалната идея беше върху “покрива” да опъна ветровката си, но впоследствие реших, че е по-удачно да я облека и така да чакам преминаването на дъжда.
Резултатът – при средно силен валеж, до “помещението” достигаха малки капки, с които защитната дреха се справи чудесно. Е, нямах много мегдан за мърдане, защото по краищата на подслона, където клоните бяха по-рядко разположени, си влизаше вода, но разликата със ситуацията навън беше очевидна.
Заслонът на дървосекача
Тук предходната ситуация се повтаря с тази разлика, че вместо ветровка имах дъждобран-пончо и малко преди да завали случайно се озовах насред горско сечище с прилежно наредени дървени трупи.
По вече познатата схема опънах напречна греда между две дървета, само че ѝ подложих по една опора отдолу, за да не рухне цялата масивна дървения връз мен, а отгоре започнах да редя трупите една до друга.
За отрицателно време се получи доволна триъгълна къщурка, обаче с процепи между елементите. Затова над тях опънах дъждобрана (на ширина – за да може стичащата се вода да се процежда между пролуките, в колкото се може по-ниска точка) и го затиснах с леки клонки. Дъждът въобще не проникна в тази област, но сълзеше, там където не успях добре да уплътня междините.
Катунджийски заслон
Беше хубав летен ден, подходящ за преход с канута в язовир “Студен кладенец”. Привечер дебаркирахме на Островът на муфлоните и се заехме с лагера. Знаехме, че има вероятност от валежи и тъй като в плавателните ни съдове нямаше място за палатка, взехме два дъждобрана. Бяхме обаче трима, и за да се опазим сухи докато спим трябваше да сглобим някакъв навес.
За основа използвахме клоните на една изключително бодлива акация, в които сплетохме няколко вертикални пръчки. За хоризонталната решетка използвахме още пръчки + трите гребла. Тъй като трябваше да осигурим достатъчно суха площ за трима човека се наложи разстоянията между вертикалните дървении да са по-големи. Дъждобраните бяха опънати открай докрай, а нямахме и въженца да ги привържем, та се наложи да ги затискаме с още пръчки, за да не избягат.
Така полученият епичен градеж се оказа доволно паянтов и само липсата на вятър и едната случайност го спасиха от логичния му саморазпад. Вечерта, разбира се, заваля – два пъти, но за щастие слабо. Това обаче не попречи на едно място да се образува воден джоб, който като понабъбна просто се изля около нас, но вече ни се спеше достатъчно много и просто се оставихме на съдбата. Полусухи.
Заслон “Ветрове гонят ме през нощните клади”
Преход около Своге с планирано спане в спални чували без палатка. Вероятност за дъжд – нулева. Да, обаче никой не беше споменал нищо за вятъра, а местността, в която избрахме да нощуваме, нямаше никакви естествени прегради, освен няколко дръвчета.
За да се предпазим от силния вятър при земята, решихме между дръвчетата да изградим ограда от клони. Около час събирахме пръчки, съчки и трески и накрая ги сплетохме като образцова кошница – “ге-образно, под формата на буквата “пе”. Видя ни се малко рехава, затова натъпкахме пролуките с трева и шума и се пъхнахме да спим от подветрената страна на своеобразния обор.
До едно време всичко вървеше що-годе добре. Вятърът фучеше, ние усещахме слабо поривите му, но изведнъж схемата сдаде багажа и треволяка, който бяхме натъпкали между клоните се разхвърча около нас. Оголилата се плетеница от пръчки не беше в състояние да ни предпази достатъчно добре от спринтиращите въздушни маси и се наложи през нощта да се уповаваме само на спалните си чували.
*Всички посочени примери са плод на чиста импровизация и не претендират да имат каквато и да е връзка с техниките за оцеляване или каквито и да било фортификационни дейности!
