Параплнеризмът възниква в края на 80-те години. Идеята за полет с „меко” крило се реализира, когато френски парашутисти тренират за целно кацане. За да не влизат в преразход при множеството скокове от самолет, които трябва да направят, докато задобряват, те започват да излитат от планината. Неизвестно остава дали французите са победили на състезанието по целно кацане, но със сигурност това променя света на въздушните спортове,като полага началото на нов – парапланеризъм.
Появявайки се по това време, парапланеризмът претърпява изключително бързо концептуално развитие и за няколко години се доближава като летателни характеристики до делтапланера. А изкушението да носиш крилете си в раница е толкова голямо, че за кратко се превръща в най-масовия въздушен спорт.
Първите състезания, които спомагат за развитието на парапланера, са свързани със стремежа да летиш по-дълго, да отидеш по-далеч, да се качиш по-високо. С това се появява дисциплината крос кънтри, която за момента е най-масовата. За страничния наблюдател зрелищен е стартът, при който може да се види как 130 пилота се озовават във въздуха в рамките на 30 минути. Въздушното начало се дава и „ятото” отлита по маршрута. Целта е да се обиколят контролните точки за най-кратко време. В зависимост от атмосферните условия, дистанцията варира между 50 и 100 км. Победител е този, който финишира първи. За организаторите остава задачата да открият и приберат неуспелите да затворят маршрута.
За много пилоти да се носиш високо над земята не е достатъчно интензивно изживяване. В търсене на адреналин възниква още една състезателна дисциплина – акробатиката. Ражда се и нов клас крила – акро, по-малки, за да са по-бързи и по-маневрени. Заради безопасността състезанията се извършват над водна повърхност, а целта е точното изпълнение на поредица от фигури – infinity tumbling, sat, helicopter, wingover и др. Крилото и пилотът се превъртат по трите си оси и всичко това продължава до самата водна повърхност. Приземяването е върху плаваща платформа. В акрото има и синхро дисциплина – лети се по двойки, изпълняващи въздушен танц. Журито оценява прецизното изпълнение на маневрите. За разлика от крос кънтри, при акро-състезанията публиката може да наблюдава целия полет и това прави дисциплината много атрактивна.
За да отдава чест и на корените си, възникват състезанията по целно кацане. Мишената е с радиус 10 м, а в центъра има електронен сензор с 40 см радиус. Отчита се първото докосване със земната повърхност, а целта е „нулата”.
За късмет България се намира в умерения климатичен пояс, а територията е разнообразна, което дава възможност за планинско, равнинно и крайбрежно летене. Активният сезон е с продължителност 6 месеца, а клубовете и пилотите никак не са малко. Добрите климатични условия и удобните стартове дават възможност за провеждане на международни състезания и дори 2 пъти до момента България беше домакин на кръгове от Световната купа по парапланеризъм.
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ?
Полет с двуместен парапланер – или т.нар. тандем. Летенето в тандем с опитен инструктор го прави и един от най-достъпните начини да разбереш дали това е твоят спорт. Повечето клубове предлагат 2 вида полет – „Панорамен” и „Прелет”.
Панорамният полет е подходящ за всички, които за първи път в живота си се осмеляват да докоснат небесния простор. Полетът е спокоен и на практика за него няма възрастови или други ограничения – в тандем може да лети всеки. Продължителността е от 15 до 30 минути, а височината – от 300 до 600 м над терена.
Прелетът с тандем също е вид панорамен полет, но с много по-голяма продължителност и височина, от която земята изглежда като мястото от сънищата ви. В зависимост от метеорологичните условия прелетът може да трае повече от час. Той е подходящ за всички без ограничение, дори за тези, за които това е първи полет в тандем.
В зависимост от метеорологичната обстановка се лети в района на София, Сопот, Враца, Златица, Кюстендил… Желателно е да се обадите предварително, за да разберете къде се провеждат полетите в конкретния ден. Необходимо е да си вземете дрехи и обувки, подходящи за планина. След този опит твърде вероятно е да се „зарибите” и да искате още и още. В този момент си задавате въпроса „За колко време човек може да се научи да лети?”.
Реално парапланерът е един от най-лесните за усвояване летателни апарати. Курсовете са с продължителност 5, 10 или 15 дни – колкото по-дълъг е курсът, толкова нивото на уменията и знанията ви са по големи. Най-хубавото е, че започвайки, няма граница на насищане. Знанията, които придобиваш по време на летене, са толкова разнообразни, че освен пилот ще станеш и метеоролог. А начинът, по който учиш, е изключително приятен.
Преди да се запишете, уверете се дали клубът или училището могат да ви издадат лиценз. В България той не е задължителен, но това е гаранция, че ще ви обучават опитни инструктори. Обикновено след курс нивото на „зарибяване” е още по-високо и ако искаш да продължиш, неминуемо стигаш до закупуване на екипировка.
КАКВО ВИ Е НЕОБХОДИМО?
Крило, седалка, запасен парашут и каска – това е минимумът. Можем да се допълним с вариометър (прибор, който показва височина и вертикална скорост), GPS, гащеризон и специални обувки.
ОТКЪДЕ?
Няма да намерите парапланери по магазините. Крила се продават от училищата и клубовете. Причината е проста – желателно е да изкарате курс, преди да се снабдите с крило. Инструкторът ще ви консултира относно подходящия за вас клас крило и ще си изберете от наличните на пазара марки. Попадайки в средите на летящите, ще се удивите от разнообразието на хората, които го практикуват. Те са малки и големи, бизнесмени, хлебари или безделници и всички са в една общност, която е над нещата – във въздуха.
