„Нищо не е способно да застане на пътя на мечтите, колкото и дълъг да се окаже той“ – това е философията на непоправимия авантюрист Оги Ковачев, който ни въведе в приключенския си свят без международен паспорт. Оги е гражданин на света отдавна – посетил е 56 държави на 6 континента, среща се с маймуни, диви прасета и крокодили, пътува на стоп, способен е да тича 15 часа под открито небе и безгранично преследва авантюристичната си мантра. От Черни връх до Владивосток с влак, през Амстердам, Берлин, Индия, Тел Авив, Латвия, Чернобилска област, Москва…направо ни завъртя глобуса и главата и ни накара да искаме много. Много пътешествия в живота си!
Оги се свърза сам с нас и избра да ни разкаже за едно меко казано фантастично пътуване, мечтата на всеки пътешественик, търсещ дзена в себе си и около, и ни предизвика да си стягаме багажа и да се отправяме към пространствата на света вдъхновени повече от всякога.
Идеята – мечтата става реалност – от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има нужда от ползване на отпуск и няма натиск от ангажименти и срокове.
Подготовката – планирането и организацията започнаха още в края на пролетта – закупуване на еднопосочен билет до Барселона и уговорка за спане при приятелка. Билетът за връщане е от Сантиаго през Майорка с едноседмичен престой за релаксация.
Багажът – опитът на хора, които вече са преминали по пътя препоръчва багажът да е около 10% от собственото тегло. Направих усилие да минимизирам всичко и стигнах до 10 килограма – все пак сезонът вече е преходен и сутрин е студено, може да има и дъждове.
Обувките – 3/4 от времето изминах със сандали – сутрин с чорап, когато все още е хладно. В дъждовното време бях с леки обувки, които се намокряха още в началото на деня. Сандалите ми създадоха комфорт и лекота и никакви мазоли.
Заминаването – достигане до изходния пункт – следобеден полет (изненадващо без закъснение), нощувка и сутрешна разходка в Барселона. Обеден влак до Памплона, прехвърляне на автобус до Сен Жан Пиед де Порт и пристигане около 19 часа – настаняване и вечеря.
Пътят – класическият маршрут е чудесно предизвикателство за тялото и духа – на пръв поглед 800+ километра са нещо огромно и необхватно за пешеходене. На финала усещането за изминатия път е изпълващо, удовлетворяващо и с поглед към следващото дълго приключение.
Хората и срещите по пътя – всеки отива със своите търсения и потребности – материални или духовни. Всеки един се изправя пред себе си в своето търсене и може би най-доброто решение да тръгнете сами по пътя, за да сте свободни от свързаността с някой близък, който ще бъде вашата комфортна зона по пътя и ще ви изолира от възможностите за срещи и познанства със света, който ще срещате в следващите няколко седмици – млади и стари, учени и сполучили, търсещи и намиращи, плахи и смели, осъзнати и объркани, бедни и богати – всички с една обща цел – да стигнат до себе си.
Удобства и неудобства – по пътя още от ден едно са на разположение няколко мобилни приложения за вашия телефон, както и книжен вариант с почти всички места за настаняване в населените места, като на всеки 5-7 километра (рядко има места, където разстоянието до следващото село е повече от 10-12 км.) има варианти за споделено или самостоятелно настаняване. Топлата баня и менюто за пилигрими също са неизменна част от ежедневието. Не навсякъде ще имате чаршафи и калъфка за възглавница, както и одеяло. Задължително си носете тънък спален чувал.
Пристигането – последните 3-4 дни беше дъждовно и устремени към финалната права, неразположението от мокрите обувки и влагата оставаха на заден план. Последният ден преди Сантиаго стигнахме до хълма наречен Гозо, от където при ясно време се вижда катедралата. Преспиваме и рано сутринта се пускаме към Катедралата.
Завършекът – в 7:05 часа и все още таман сутрин на 20 октомври се изправихме пред Катедралата в Сантиаго – усещането беше ново, непонятно и вълнуващо. Бяхме 6-7 човека на площада. Останахме безмълвни за няколко минути с поглед нагоре. Отидохме на опашката за да получим сертификатите си и пак се върнахме на площада. по-късно пак бяхме тук. И пак. И пак.
Разходите – в рамките на един месец, без прецизни сметки съм изхарчил около 2200 лева, включително самолетните билети от София до Барселона и обратно. Разходите за храна и спане варират и са средно между 30 и 50 лева на ден, в зависимост от мястото – дали сте в голям град с много възможности или в малко селце, където няма много варианти. Ако решите да си транспортирате багажа си всеки ден – заделете допълнително 10 лева.
Записки ден по ден с емоция и без редакция
Ден 0 – закуска и бърза разходка по Ла Рамбла в Барселона – придвижвам се с влак с 250 км/ч към началото на Моето Камино де Сантиаго.
От ЖП гарата до автогарата се движихме с първият пилигрим по пътя, макар и да не говорим на един език. Човекът е тръгнал от Валенсия за да ходи половината Камино.
Той не знаеше как да стигне до автогарата (30 мин. пеша). Едно момиче ни помогна да се разберем с него и аз да го водя през града до автобуса 🚌
Човекът на няколко пъти попита пешеходци за насоки към гарата. Възниква въпросът за доверието към непознати, макар и съмишленици. Като стигнахме и той си купи билет се усети една радост в него и ме почерпи с парче ябълка.
Сега седим заедно с него в автобуса.
Стигнахме в Saint-Jean-Pied-de-Port в 19:10 и веднага се регистрирах в офиса, получих паспорт и се огледах за настаняване.
Попаднах на място за 10€, където от входа миришеше на котки. Оказа се собственичката има 13 котки и 2 кучета. За тези пари си струва. Собственичката излезе голямо ку-ку – има строги правила – никакви обувки в стаите – всичко се оставя в един кош при нея, нищо не се простира в стаята – при нея има сушилник, нищо не се пере на ръка – само се ходи на пералня, вечер в 23 часа затваря и сутрин преди 7 часа никой не става – тъмно е и котките ѝ също спят.
За вечеря хапнах един марципанов пай с топка сладолед и толкова. Скъпо е.
Ден 1 – от Saint-Jean-Pied-de-Port до Roncesvalles
Придвижването ми започна в 8:00 часа и пристигнах в 15:30 часа с изминати около 30 км с над 1000 м. денивелация.
Имаше красива мъгла в ниското и отвратителен вятър на високото. Цял ден не съм се събличал или обличал. Закуската беше френска и скромна.
Настаних се в общинския пансион за пилигрими. На третия етаж е най-яко, чисто и малобройно.
ВИЖТЕ: Българи на път – едно тримесечно пътуване
Вечерта е за вечеря и служба в църквата.
Ден 2 – от Roncesvalles до Larassoaña – сутринта след закуската тръгнах в 7:15 по тъмно. Малко препусках и без почивка след 6 часа и половина достигнах до следващият ми пункт.
През нощта беше валяло и в гората беше мокро. Движих се със сандали. По обяд изпече. Вятър почти нямаше. Спускам се от планината и вече съм на около 500 м.н.в.
Имаше и колоездачи.
Ден 3 – от Larassoaña до Zariquiegui – тръгнах в 7:40 и стигнах в 14:50 – заради дъждеца тръгнах със стегнати високи чорапи и обувки – завърших с пришки на малките пръстчета – вечерях на меню – канадец – пенсионер – бивш граничар с история за криминално проявен от Сан Франциско – от 21 до 50 години бачкане за пенсия.
Ден 4 – от Zariquiegui до Lorca – тръгнах в 7:10 и стигнах в 15:40 – уж със сандали с чорап за по-леко, после и без чорап.
Имах изгрев и посрещах изгрева на билото при паметника на пилигрима.
И един филм за препоръка да е гледа – аз го харесах.
Имаше хубави градски и полски гледки.
Ден 5 – от Lorca до Los Argos – тръгнах в 7:50 и стигнах в 16:10 – безветрие и хлад за начало и припек за завършек.
Имаше много композиции като за десктоп тапет, малко овце и почти 50 хил. за деня.
Множество гроздови масиви и фонтанът на виното – наздраве!
ВИЖТЕ: Задължителната екипировка: 6 +1 предмета, които да не забравяме на преход това лято
Ден 6 – от Los Arcos до Logroño – тръгнах в 7:00 и стигнах в 13:30 – днес без багаж – пуснах го по куриер и полетях – движех се със своето темпо без неразположения.
Сутрешен трафик – всички отиват на работа.
Вечеря за заслужения ден без тегло на гърба.
Ден 7 – от Logroño до Najera – тръгнах в 7:10 и стигнах в 14:00 – пак без багаж – безоблачно и нищо интересно днес – няколко лебеда преди закуска и малко гроздобер.
Ден 8 – от Najera до Grañón – тръгнах в 7:40 и стигнах в 15:00 – вече без багаж – ще спя в църквата.
Хубаво е да си имаш компания по пътя и да си говорите – първо двама германци 🇩🇪, с които вечеряхме снощи, после с двама руснаци и италианка.
Вечерята беше в църквата и си говорих пенсиониран британски полицай 🇬🇧, архитектка от Полша 🇵🇱 и научих за две девойки от Полша, които са тръгнали от Варшава през юни, аз ги засякох в началото на моето ходене.
В интересен свят живеем!
Ден 9 – от Grañón до Villafranca Montes de Oca – тръгнах в 6:25 и стигнах в 13:05 – много приятно с час ходене по тъмното.
Ден 10 – от Villafranca Montes de Oca до Burgos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 17:00 – дълъг ден с над 40 км зад гърба – ходихме в група с германците и се разделихме преди подхода към града – града е жив и динамичен – хубава вечеря с бразилеца и италианец.
Ден 11 – от Burgos до Hornillos del Camino – кратък следобед с много емоции и смях до сълзи.
Ден 12 – от Hornillos del Camino до Itero de la Vega – тръгнах в 7:25 и стигнах в 14:25 – заедно съм с германците и естонеца – делим се, събираме се. Имаше няколко грабливи птици, които кръжаха над пустите полета. Влезнахме в нова провинция. В хостела има 3 кучета. Много хубав и лежерен ден.
Ден 13 – от Itero de la Vega до Carrión de los Condes – тръгнах в 6:55 и стигнах в 14:55 – движихме се покрай голям канал – късна закуска за обяд – пустош и раздяла с член от колектива – градска вечеря и почивка.
Ден 14 – от Carrión de los Condes до Moratinos – тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:15 – доста приятен ден без много гледки за споделяне и няколко разговора със сподвижници.
Ден 15 – от Moratinos до El Burgo Ranero – тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:45 – попаднахме в хотел – минахме официално половината път – пак се посмяхме добре.
Ден 16 – от El Burgo Ranero до Leon – тръгнахме в 7:25 и стигнахме в 15:25 – повървяхме повече от 35 км. – малко влакове и мъгла – голям град и лудница
Ден 17 – от Leon до San Martín del Camino – тръгнах в 7:35 и стигнах в 12:25 – от големия град към село – чудесен домакин с вкусна вечеря и котки наоколо
Ден 18 – от San Martín del Camino до Murias de Rechivaldo – тръгнахме в 7:35 и стигнахме в 15:25 – още една красива катедрала по пътя и следи от Български магазин в Асторга.
Ден 19 – от Murias de Rechivaldo до El Acebo de San Miguel – тръгнахме в 7:05 и стигнахме в 16:15 – изкачихме се до 1550 м.н.в. и минахме през Cruz de Fierro – купчина от камъни, където всеки оставя своят камък, символ на тежестите и несполуките в миналото.
Ден 20 – от El Acebo de San Miguel до Cacabelos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 15:45 – залутахме се в големия град по пътя – групата се разделя за следващите дни и всеки със своето темпо – един дядо на 83 г. от 8 години минава пътя два пъти в годината!
Днес спим в градския пансион – в двора на църквата – разделени кабинки за по двама.
Ден 21 – от Cacabelos до La Faba – тръгнах в 7:20 и стигнах в 14:40 – днес групата ни се разтури и се движихме само с германеца. Другите изостават и почиват.
Изкачихме планината – зелена и прекрасна – почти сме на върха. Остават още 5-6 дни до Сантиаго и в неделя има прогноза за дъжд.
Вечеряхме във вегетариански стил и на съседната маса обсъждат хъркащите в спалните.
Ден 22 – от La Faba до Samos – тръгнах в 7:05 и стигнах в 16:15 – и сам войнът е войн. Една от мъдростите по пътя е: Ако искаш да стигнеш бързо – върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч – върви с другите.
Вече съм в Галиция, хубава закуска, минзухари и гъби. Крави и много зеленина. Завършекът бе с обиколка в огромния манастир на град Самос – детайлите му заслужават внимание.
Ден 23 – от Samos до Gonzar – тръгнах в 6:50 и стигнах в 16:20 – изминах маратонска дистанция, втори ден съм сам. Много красоти и 3 четирилистни детелини за късмет.
Минах 100 километровата раница преди Сантиаго. Оттук се включват още пилигрими, които искат да получат сертификат за последните сто километра.
Времето се раздуха и утре го дават облачно с ръмеж – стискам зъби и продължавам.
Buen camino!
Ден 24 – от Gonzar до Palas de Rei – тръгнах в 7:45 и стигнах в 12:45 – днес го писах дъждовен – съобразено и с прогнозата – вятър, плътни облаци и преваляване.
Първи ден почивка и изминати около 17 км. при средно 30 км./ден до тук. Ще зачакам групата за да стигнем заедно до Сантиаго.
Седнах за късен и лек обяд преди вечеря и като ми сервираха едни порции, та вечерята ще я проспивам днес.
Лека нощ!
Ден 25 – от Palas de Rei до Melide – тръгнах в 7:35 и стигнах в 10:45 – дъждът започна десет минути след като вече ходех и продължи на пресекулки докато стигнах.
Краката не успях да опазя сухи.
Настаних се бързо и се изсуших. Почивка и дочаках колектива.
Направихме план за дните напред с целево пристигане в Сантиаго в четвъртък рано сутринта.
Две нощувки в града и после с кола ще обиколим до и край морето.
Ден 26 – от Melide до Salceda – тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 15:30 – почти не валя днес и беше красиво с много зеленина.
Минахме през гора с евкалиптови дървета.
Беше влажно и сочно – много хубави цветове за снимки на растения.
Остава ни един ден и му се видѐ краят.
Ден 27 – от Salceda до Monte do Gozo – тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 14:00 – върви по вода и през евкалиптовата гора…
Ден 28 (последен) – от Monte de Gozo до Santiago de Compostela – тръгнахме в 6:00 и стигнахме в 7:05 – нощта беше неспокойна и от вълнение не спах добре. Дъжда беше спрял, а обувките и чорапите бяха мокри
Успяхме! За 28 дни с 1,2 млн. крачки над 800 км. зад нас!
Бяхме сред първите на площада. Сертификатите си взехме за около 40 мин. Набързо се настанихме, изпрахме и изсушихме. Късна закуска, дрямка и вечерна разходка с влизане в катедралата (в ремонт).
Първа среща с българи – мои фенове, които са били на обмен в Понтеведра и случайно или не се засякохме в едно кафене, след което се видяхме и на площада.
Още от невероятните пътешествия на Оги можете да откриете в личния му блог: ogniancho.blogspot.com
