Един от най-честите инциденти при преходи със снегоходки през зимата е в резултат на подхлъзване и падане – доста по-вероятен в сравнение със случаите на попадане в лавина.
Разбира се, този вид инциденти не се ограничават само до снегоходките, те са възможни и в случаите, когато се придвижваме по обувки или с котки. Важно е да се отбележи, че от такива нещастия са застрашени както пешеходните туристи, така и алпинистите, както и понякога скиорите.
Но поради това, че снегоходките стават все по-популярни, е добре да се анализират този тип нещастия, свързани с особеностите на използването на снегоходки.
ПРОБЛЕМЪТ
Според статистиките в периода 2003-2010 година на територията на Британска Колумбия* са се случили 23 такива инцидента с общо 25 участници и процент на смърност около 20% – т.е петима починали.
Моделът при подбора на включените инциденти е следният – пешеходни туристи (възможно е оборудвани с котки) или такива със снегоходки (включително и един случай на скиор, който пострадва при заледен терен по време на преход в планината, т.е. подобни условия), които се подхлъзват и падат по време на преминаване през покрит със сняг планински терен.
В статистиката са включени само случаи, при които има налице нараняване, както и намеса на планински спасители.
Интересно е да се отбележи, че за споменатия период почти няма лавинни инциденти, в които да са били замесени пешеходни туристи – със или без снегоходки. Това не е така при практикуващите извънпистови ски, например, които са много по-чести жертви на лавините.
Как се случват подобни инциденти? При всеки от тях присъстват четири задължителни компонента: време, терен, екипировка и човешко поведение.
Времето
Става дума за начинът, по който метеорологичните условия влияят на снежната покривка. Негативен фактор са дълги периоди на безснежие и ниски температури, силен вятър и т.н., които водят до образуване на плътна, твърда, добре консолидирана снежна покривка. Което означава, че в много случаи снегоходките не само не са необходими, но и създават риск за туристите.
Случаите, когато дъжд през зимата в планината е последван от рязко падане на температурите, както и пролетният режим на замръзване и разтопяване през нощта/деня също водят до образуването на заледена снежна кора.
Хубавите слънчеви пролетни дни, както и антициклоналните периоди през зимата, са изключително примамващи и ни изкушават да извадим снегоходките и да поемем към планината. Въпреки това, преходите със снегоходки в подобни условия могат да бъдат опасни. Снегоходката е изключително подходяща за придвижване в дълбок сняг, но може би не толкова подходяща за придвижване по заледен или стръмен заснежен терен.
Теренът
Често в района на леснодостъпни склонове и била, или близо до установени зимни пешеходни/снегоходни маршрути се намират стръмни кулоари, скални прагове и дълги вертикални участъци. Понякога само няколкостотин метра ни делят от такъв терен.
Екипировката: снегоходките
Модерните снегоходки са със широки платформи с подвижен автомат и със или без метални предни зъби под автомата. Когато ги обуем, кракът ни е закопчан в автомата и зъбите на снегоходката се намират точно под пръстите на крака.
Предназначението на тези зъби е да ни помагат при придвижване по твърд сняг. Платформата осигурява разпределение на тежестта на тялото върху снежната покривка и ни позволява да се задържим на повърхността ѝ, дори когато снегът е дълбок и мек.
Тази конструкция работи добре когато се придвижваме по равен терен или нагоре. И не тогава се случват инцидентите. Проблемът е при придвижване надолу, или още по-лошо – странично по склон – в тези случаи хората губят равновесие, подхлъзват се и следва падане.
По нанадолнищата платформата, която е толкова полезна нагоре, се превръща в проблем. Докато отварящият се автомат позволява на крака да се сгъне напред при изкачване, надолу петите ни опират в платформата и това налага да извием крака си в шпиц, по посока на склона и паралелно на повърхността. Колкото по-стръмно е, толкова по-надолу трябва да сочат пръстите на крака ни.
Зъбите, създадени за да помагат на сцеплението при изкачване, не вършат особена работа при тази ориентация. Всъщност при някои модели снегоходки, при които зъбите са монтирани под определен наклон, ориентирането надолу пречи на зацепването им и е възможно снегоходката да загуби сцепление с терена. Нашият инстинкт при стръмни слизания е да забиваме петите, което също е невъзможно със снегоходки.
При странично придвижване платформата принуждава обутият ни в обувка крак да се извие настрани, за да се запази сцеплението между снега и цялата повърхност на снегоходката. Тъй като отварящият се автомат действа нагоре-надолу, той не върши работа при странични извивания.
По този начин ние сме принудени да извием глезените си повече или по-малко – според това, колко стръмен е склонът. Инстинкът ни е да се приближим към склона, за да балансираме по-добре, и това допълнително влошава положението, тъй като ни принуждава още повече да извием глезените.
В крайна сметка след определен наклон започва придвижване на ръбовете на снегоходката, тъй като е невъзможно да я добрем по цялата ѝ повърхност до терена. Ръбовете на обувките ни прилагат натиск върху горния ръб на платформата, който се забива в снега, докато долната част се издига над нивото на повърхността и зъбите не са или са в частичен контакт с нея.
Дори поставяйки единия крак на 45 градуса спрямо наклона и стъпил с цялата повърхност, пак сме поставени в доста нестабилна позиция, в която се налага да местим този крак пред другия (застанал на ръб), за да се придвижваме.
Както при страничното придвижване, така и при слизането със снегоходки, всяка стъпка при твърд сняг и стръмен терен е рискована. Странично при всяка стъпка ни се налага да оставаме за момент на един крак, чийто глезен е извит.
При слизане нямаме възможност да забиваме петите и се налага да разчитаме изцяло на зъбите, които понякога нямат добър дизайн за такъв наклон на придвижване. При повдигане на единия крак по време на стъпката, има възможност да закачим другия крак, което би направило ситуацията още по-лоша (често се случва и при придвижване с котки).
И най-накрая, при слизане надолу, по време на повдигането на крака, съществува възможност да залюлеем снегоходката и платформата да се завърти напред и навън във въздуха. По този начин при стъпването платформата на снегоходката застава почти перпендикулярно на терена и опашката ѝ се забива първа в снега. Възможният резултат е „човка“ – падане през глава.
Въпреки че нещата звучат сякаш снегоходките са „виновни“, ако се придвижваме по обувки при слизане и странично преминаване сме изложени на подобни рискове. Дори при дълбаене на стъпки, поставянето на единия крак пред другия е изпълнение, което влошава баланса ни.
Това са механичните фактори, които водят до нестабилност при ходене със снегоходки, но всъщност тези проблеми се появяват само когато се опитваме да ги използваме по стръмен терен и на твърд сняг. Защо хората попадат на такъв терен?
Човешкият фактор: поведение
Снегоходките стават все по-популярни през последните години и днес не е необичайно да се видят групи, които разопаковат новата си екипировка на паркинга в подножието на планината. Ходенето със снегоходки е лесен начин за придвижване по сняг през зимата, без да се изисква кой знае каква техника.
Екипировката е по-евтина в сравнение със ски оборудването и не изисква предварителна тренировка и умения. Къде е тогава проблемът?
Първият проблем е в избора на дестинация. За много хора преходите със снегоходки за продължение на летните преходи и начин за тях практикуват преходи в планината през цялата година. Проблемът е, че дестинациите, които могат да бъдат леснодостъпни през лятото, не са същите през зимата за всички. Опитен пешеходен турист може да познава пътеките в даден район отлично и те да са напълно по възможностите му, но същите може да са неподходящи за него през зимата.
Лекотата, с която човек усвоява ходенето със снегоходки може да ни подведе и да решим, че обстоятелствата, с които се сблъскваме в планината зиме и лете, са подобни.
На второ място, придвижването през зимата може да е много лесно и приятно със снегоходки и това да ни подтикне да изоставим утъпканата до степен да се превърне в коловоз зимна пътека.
Без необходимите познания за района и с фалшивото чувство за сигурност, което ни дават зъбите на снегоходките, е лесно да попаднем на опасен терен. Няколко от нещастните случаи, включени в статистиката, са именно със туристи, които са попаднали на опасен терен именно по тази логика на взимане на решения.
В основата на проблема е отношението, което много хора пренасят върху зимните занимания – че това е същото като през лятото, с изключение на наличието на сняг.
Това може да не е далеч от истината. Но в същото време нивото на смъртност според статистиките на инциденти при подхлъзване и падане показва, че в едни и същи райони през зимата е много по-опасно, в сравнение с лятото.
Решението: правилни техники на придвижване
Снегоходките са създадени за придвижване по равен терен и леки наклони – нека зъбите, които са монтирани на повечето модели, не ни заблуждават. При заледен терен, в момента, в който стигнем до склон, който е достатъчно стръмен (над 20 градуса), за да се пързаляме по него, ние бихме могли да бъдем в опасност. Без специфични умения и екипировка подхлъзването по твърд сняг води до неконтролирано падане.
Решението има две страни: Първо, хората трябва да разпознаят опасността при възникването ѝ. Най-лесният начин е да се запитате дали този склон изглежда достатъчно стръмен, за да се пуснете по него с шейна или със ски. Ако отговорът е „да“, то вероятно склонът е достатъчно стръмен, за да се пребиете по него.
На второ място, тези, които искат да ходят в планината през зимата, трябва да се запознаят с правилните техники и екипировка, които редуцират риска при придвижване по стръмен, заледен терен.
Тези техники и умения са добре познати на алпинистите. Основната техника е превенция на падането, или самоосигуряване. В този случай изпозваме пикел, щека или друг подходящ инструмент, с който пробиваме снега и създаваме трета точка на контакт с повърхността. Целта е в случай, че се подхлъзнем, тази точка да послужи като котва, която да ни задържи и предотврати неконтролираното пързаляне.
Втората техника се отнася до спирането на падане, или т.нар. самозадържане. В този случай пикелът се използва за светкавично спиране на пързалянето. Тези техники са основни и са засегнати в повечето учебници по алпинизъм, както и в курсовете по алпинизъм, и са извън обсега на тази статия.
Екипировката за придвижване по твърд сняг включва пикел и алпийски котки. Има множество случаи в практиката, в които инциденти се случват на хора, оборудвани с котки и пикел, но които не знаят как да спрат падането си с тяхна помощ. Много е полезно да си взимаме поука от чуждите грешки и да се научим как да използваме тази екипировка правилно. Надценяването на собствените възможности и опит са в основата на много нещастия.
Заключение
Схващането, че пребиваването в планината през зимата е също толкова безопасно, колкото и лятото, е погрешно. Схващането, че снегоходките са прост и лесен начин за придвижване през зимата е вярно, но местата на които можем да отидем с тяхна помощ, макар и безопасни лятото, могат да бъдат изключително опасни през зимата и пролетта.
Снегът на повърхността улеснява придвижването по равен терен, но увеличава опасността по стръмни склонове. Използването на правилните техники според сезона и терена може да спомогне за избягването на инциденти и безсмислена загуба на живот.
Решението на инцидентите със снегоходки, описани в тази статия, е просто. Това са добре познатите и изпитани практики за придвижване по сняг, без значение през кой сезон. Алпийските котки пикела са създадени, за да предотвратят падане и да ни спрат, ако то се случи.
Тренировки и опит са необходими, за да се познава правилната им употреба, както и за преценката в кои случаи теренът е твърде рискован за придвижване по обувки или със снегоходки.
Техники като самоосигуряване и самозадържане по твърд сняг, познания за безопасно придвижване по ледници и спасяване от цепнатини (там, където ги има), както и познания и екипировка, свързани с лавинната безопасност са абсолютно необходими за безопасно пребиваване в планината в зимни условия.
*Текстът е по статията на Майкъл Койли, доброволец към планинската служба (SAR) в Британска Колумбия. Заглавието ѝ е „Как да се пребием със снегоходки“. Статията можете да намерите тук
В България няма толкова богата статистика на нещастия при преходи със снегоходки по простата причина, че снегоходките все още не са толкова масови. Повечето нещастни случаи, свързани с подхлъзване и падане през зимата, са при придвижване по обувки по терен, подобен на описания в статията, и липса на екипировка и умения за самозадържане.
Конструкцията на снегоходките и начините за придвижване с тях увеличават риска от подхлъзване в някои случаи, както е описано по-подробно в статията.
Източник: planinski-vodach.bg
ВИЖ ОЩЕ: Правила за лавинна безопасност
