Бащата на индо борда – Хънтър Джослин, винаги е бил обсебен от баланса. Като един истински ненаситен плувец, на 11-годишна възраст Хънтър за пръв път се сблъсква със самоделен борд – балансьор, направен от инструктора му в клуба по плуване, в който членува.
Този тренажор се различавал от онези, които се намирали в магазините тогава (т. нар. Бонго бордове) с това, че в долната част на дъската няма издълбан улей, по който да се плъзга плоскостта. Самоделката имала правоъгълна форма със стопери в двата края на долната част, което предпазва до голяма степен от изплъзване на борда от вала. Освен това бил изработен от солидно дърво, с по-голяма дължина, което подпомагало стабилността. Балансьорът бързо се превърнал в голямо забавление за членовете в плувния клуб, които се надпреварвали кой ще задържи дъската най-много време, без да докосне земята.
Бумът на сърфа през 60-те години удря с всичка сила и Хънтър, който от 1965 използва всеки един удобен момент, за да подпали джапанките към плажа и да се порадва на тази нова тийнейджърска зарибявка. Един ден изравя един от старите прашни балансьори в клуба, взима го вкъщи и така започва и подобряването на уреда.
Балансира всяка вечер след тренировката по пуване, докато прави домашните си за училище. На тротоара или в гаража си, той прекарва часове върху дъската, влизайки във форма, започва да импровизира особено много, да упражнява и открива нови трикове и маневри. Това се отразява безкрайно много и върху умението му да кара сърф. В един момент Хънтър става много по-добър и стабилен от повечето му приятели, които прекарвали много повече време върху сърфа.
През 1973 г. започва да работи в Lower Eastside Surfboards, като поддържа и полира сърфове. По това време се появяват новите уретанови колелца, които буквално съживяват скейтборда, а Хънтър започва да конструира скейтове, скимбордове и балансьори, което довело и до откритието му – уникалния индо борд дизайн, при съчетаването на скимборда и вала. По-широката дъска позволявала по-голяма стабилност, а оттам се повишили възможностите за движение, което довело до часове, прекарани в експериментиране и балансиране.
През 1976 г. Хънтър поглежда по-сериозно на това си откритие в комерсиален план. Разглежда възможностите за дизайн и маркетинг на балансьора, и заминава за Вашингтон, за да проучи начините за патентоване, узаконяването и дистрибуция на концепцията му.
Там обаче доста бързо достига до извода, че времето не е подходящо за това начинание и се фокусира върху сърфинга и скейтборда. Докато менажира Skateboard Safari Skatepark в Уест Палм Бийч, Хънтър сформира скейт отбора Sims East Coast Skateboard. Неговите постоянни пътувания извън Калифорния и снимането на скейтборд филми възобновяват сцената в Източната част. Отборът Sims, в който участват Майк Фолмър, Скот „Ред“ МакКранълс, Крис Уест, Чък Лагана и Джон Текстор, доминира във всички състезания във Флорида.
По това време Хънтър открива в себе си и идеалния водещ на тогавашните състезания и скейт ивенти – със своя комичен коментар и прецизните и точни описания на маневри, трикове и движения.
През 1978 г. Хънтър прекарва по две седмици на месец извън Калифорния, дълбоко потопен в току-що зародилата се симбиоза между скейта, рампата и различните типове пулове.
Пътува заедно с Том „Уоли“ Иню, Къртис Хезелграв и Крис Стропъл. Хънтър води и първото състезание от сериите Henry Hester Pro Bowl, и пише множество статии за легендарното списание Skateboarder Magazine. Не след дълго заминава с едни от най-добрите сърфисти в света за Австралия, което се оказва и основен момент в живота на Хънтър, който стъпва здраво с двата крака в света на професионалния сърфинг.
През 1983 г. води и първото си професионално сърфинг състезание в Jensen Beach, Флорида. Неговият стил на водене и презентативните му умения директно го издигат в кариерата му. До днес той е водил и коментирал над 150 сърфинг мероприятия, включително и 6 ASP Pro Tour състезания в Калифорния, Австралия, Барбадос, Коста Рика и Източното крайбрежие на Щатите.
През 1991 г. води и първите две Professional Wakeboard Tour, както и няколко мероприятия на Water Pro Waterskiing и Wakeboarding Tours за жени. През 1998 г. Хънтър е нает от NBC като главен съдия на Gravity Games street luge и downhill skateboard мероприятията в Провидънс, Роуд Айлънд. Сърфинг приключенията му го отвеждат в 23 страни, включително Япония, Барбадос, Никарагуа, Панама, Ел Салвадор, Коста Рика, Мексико, Перу, Еквадор, Чили, Пуерто Рико, Бахамите, Франция, Англия, Хаваи, Индонезия, Австралия и островите Галапагос.
Хънтър определено пътува… а това му дава възможност да се захване и с някои странични бизнес начинания – внос на мебели от Бали, бикини от Австралия, травъл агенция за сърфисти.
В края на 90-те години той решава с какво наистина иска да се занимава – воден от страстта и вярата си, че може да създаде по-добър балансьор – едновременно гъвкав, забавен и, разбира се, функционален. Това довежда до 9-месечно проучване, подобрение и тестване на множество прототипи.
През есента на 1998 г. индо бордът (Indo Board Balance Trainer) вече е патентован и свободно намиращ се на пазара, а с това е открита и нова ера в бордовете за баланс.
Оригинално създаден за трениране на сърфисти извън водата, Хънтър скоро вижда, че уредът всъщност е доста повече от един сърф симулатор.
Хората, използващи индо борда, забелязват, че с него укрепват много повече краката и стабилността си, и така балансьорът набързо спечелва доверието на всякакъв тип спортисти като уред за тренировка.
Острият интерес на Хънтър в динамиката на баланса го довежда до ревностното изучаване на концепцията на координацията, биомеханиката и функционална мобилност. Днес той е квалифициран треньор в техниките за баланс, защитник на кор фитнеса, което му е спечелило псевдонимите “Balance Sensei”, „Balance Whisperer“ или просто „Indo MAN“.
