Спомен за Боян Петров

На 7 февруари тази година Боян Петров щеше да навърши 48 години. На тази дата многобройните му приятели щяха да се съберат, за да му поднесат своите искрени поздравления. Наверно щяха да го поздравят и като първи българин, събрал в себе си 14-те надоблачни гиганта и завоювал най-престижната за алпинистите колекция – „Хималайската корона”.

Щяха… но, съдбата бе решила друго. Остави го само на 45 години, а най-ниският и по мнението на мнозина специалисти, един от най-леките осемхилядници спря устрема му към това, към което толкова много стремеше. „Джуджето”, както шеговито го наричат алпинистите показа характер. Разгневи се и цели 12 дни не позволи на спасителните
отряди да тръгнат към него, когато той толкова много се нуждаеше от помощ.

Боян не се завърна от 11-я си осемхилядник. Дали нещастието го е сполетяло преди или след изкачването остана неизяснено. Това обаче не е толкова важно. Важното е, че един от водещите ни алпинисти ни напусна в разцвета на силите си. Боян обаче записа името си завинаги в летописа на българския алпинизъм и то най-вече в сферата на височинния такъв.

Започвайки на 30 август 2000 г. с първенеца на Турция вр. Арарат Боян осъществи изкачвания на още шест петхилядника – Арарат, Демавенд, Елбрус, Килиманджаро, Кения и Маргарита. Стъпи и на 3 шестхилядника – Аконкагуа, Денали и Кан Тенгри. Изкачи се и на трите памирски седемхилядника – Комунизъм /днес Исмаил Самани/, Ленин /Авицена/ и Корженевска.

Набрал опит през 2009 г. Боян изкачи първия си осемхилядник Хидън пик, на който заедно с още трима осъществяват първо българско изкачване. После се заредиха: Кангчендзьонга – първо българско, Броуд пик, К2 – първо българско, Манаслу – първо българско, Анапурна, Макалу, Нанга Парбат, Гашербрум 2, и Дхаулагири или общо 25 върха над петте хиляди метра.

Тези му успехи го изпратиха в три поредни години в състава на 10-те най-добри спортисти на годината – 2014, 2015 и 2016-та.

Боян не бе само алпинист, но и уважаван научен работник. В краткия си жизнен път той проникна в подземието на над 450 пещери и пропасти. Прояви високата си гражданска позиция по много важни екологични и обществено-политически проблеми, с което заслужи и две номинации за надпреварата „Мъж на годината” – 2014 и 2016-та, а през 2017 г. печели и първото място.

Боян ни остави и една прекрасна книга, „Първите седем”, в която не само разказа за осъществените от него изкачвания, но даде и редица ценни напътствия към тези, които ще поемат по неговия път.

На 3 май 2018 г. България и българският алпинизъм загубиха един голям алпинист и което е още по-важно един достоен Човек!

Последвайте 360° и в Инстаграм, за да не изпускате нищо важно от света на аутдор спортовете, приключенията и приодосъобразния начин на живот!