За хората, лешоядите и други животни в Източните Родопи

Тифу бил намерен от рибари край остров Крес, Хърватска, почти удавен в морето. След близо месец рехабилитация, потеглил към Северна Гърция, но не и без злочестния си късмет. Местни го намират паднал и с над 15 съчми от въздушна пушка. Така Тифу отново се оказва под лекарско наблюдение, за да бъде освободен няколко месеца по-късно на Гергьовден и миропомазан от вселенския патриарх, който по това време е на посещение в гръцкия природозащитен център. Така получава и второто си име — Патриархус. Патриархус скитал над Балканите докато орнитолозите в родопското село Маджарово не получили сигнал, че лешояд се е сбил с куче в двора на варненска кланица. Птицата попада за трети път под специални грижи, този път с българските природозащитници, които го кръщават Оцетко.

„Ами, да. Това наистина е една впечатляваща история на един препатил белоглав лешояд“, завършва с лека усмивка разказа си Христо Христов. Той е посветил над 10 години от живота си на възстановяването на колонията на белоглавия и черния лешояд в Родопите.

Както често става, оказва се, че това не е краят на историята за Оцетко. Когато пораснал достатъчно и сменил оперението си, се видяло, че лешоядът, получил до сега 3 мъжки имена, всъщност е женски. След години грижи и наблюдения, природозащитниците от няколко държави си отдъхнали едва когато забелязали Оцетко край Залцбург, Австрия, в компанията на израелски мъжкар.

Всички подробности около приключенията на Оцетко биха били неизвестни без предавателите, цветните маркери или т.нар, наречени крилометки, които природозащитниците поставят на лешоядите, за да следят тяхната миграция. През май бяха поставени 25 цветни крилометки и няколко сателитни предаватели на белоглави лешояд е последният ден от няколко седмичната работа по маркирането и поставянето на крилометки на над 25 лешояда край село Поточница в Източните Родопи. Maркирането част от дейностите по проектa „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“, финансиран по програма Life на Европейската комисия.

Източните Родопи събират хора с най-различни професии и фокус в живота, които споделят любовта към природата и усилията си популацията на лешоядите в региона да бъде стабилизирана.

Бяхме млади и вярвахме, че всичко е възможно

„В началото, когато бяхме студенти, бяхме млади и морето беше до колене. Вярвахме, че всичко е възможно“, разказва Христо за началото през 80-те, когато се захваща с грижите за лешоядите в Родопите.

В миналото в планината са се срещали 4 вида лешояди: белоглав, черен, египетски и брадат. Брадатият и черният лешояд напълно изчезнали като гнездящи в България, а белоглавият и египетският са изключително редки, на моменти също считани за загубени.

„Точно тогава обаче се откри, че белоглавият лешояд не е съвсем изчезнал. Намериха се 3 двойки в маджаровския вулкан. Това ме мотивира да започнем непрестанна и всеотдайна дейност“. Христо си спомня за недоверието в начинанието, но и за упоритостта, с която малцина ентусиасти подели проекта. „И изведнъж станахме много хора“. Нужно е било обаче някой да присъства постоянно в района и да работи на терен. И тогава го повлича инерцията, казва той, и идва от Стара Загора в близкото до гнездата на лешоядите село Маджарово.

Очаква се проектът „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“ да поддържа хабитата на най-малко 35 двойки черни и 80 двойки белоглави лешояди. С него са се захванали и ученици на Христо, които, по думите му са “много по-напред с нещата“, пишат още проекти и работят здраво. Той самият е надградил усилията си. В момента работата му е свързана с врещането на дивите коне, зубрите и елените в Източните Родопи.

„Ние трябва да върнем тези едри тревопасни. Ако се погрижим за тях, те ще върнат откритите пространства и ще има дом за пеперудите, за земноводните, за лалугерите, а самите тревопасни ще бъдат храна за вълците и за лешоядите. И така равновесието ще бъде възстановено“.

За да функционират екосистемите, всички животни са важни

„Чрез възстановяването на едри тревопасни като коне, зубри, благородни елени, елени лопатари, мозаечният облик на Източните Родопи ще бъде поддържан по естествен начин и няма да се налага човекът да се намесва“, обяснява изпълнителния директор на „По-диви Родопи“ Стефан Аврамов. Стефан или Чефо, както всички го наричат, е от онези хора, които спират на пътя, за да пропуснат пресичаща костенурка и са готови на всякакви геройства, за да намерят паднал рог на елен, ако наоколо има дете, което никога не е виждало такъв.

Той вярва, че благородните елени и елените лопатари трябва да бъдат върнати в Родопите, за да се подсигури стабилното съществуване на лешоядите. Еленът лопатар е бил един от най-многобройните в миналото, но е бил изтребен 8–10 век. Подобна била и ситуацията и със зубрите. “А лешоядите са важен и необходим спътник на едрите тревопасни. Те са санитарите на природата, защото намират и „почистват“ от умрели животни. Стомашната им киселина е толкова силна, че може да разгради кости и дори метал. По този начин предотвратяват разпространението на зарази сред останалите обитатели и хората“.

Отворените пространства, от друга страна, са важни за видове като костенурките, лалугерите, много пеперуди и орхидеи. Ако Родопите останат без тях, биха заприличали на Странджа — планина, чиято мозаечна растителност е превзета от гори. „Мозайката е най-доброто за всички животни. Това е уникалното на Източните Родопи. Идеалният вариант е да се запази по естествен начин, така е най-смислено”, споделя Стефан.

Екипът полага много усилия да привлече един необичаен съюзник за каузата- ловните съюзи и ловци ловните дружинки за каузата. „Трудно е да бъдат убедени. Но ние се опитваме да правим партньорства с тези, които вече са осъзнали, че ловът не е само ползване, а и грижа“, допълва още той.

Ловците, които вярват в опазването на природата

Успешен пример за убедени ловци са хората от ловното стопанство „Студен кладенец“. Директорът му, инж. Георги Шереметиев, гордо заявява, че стопанисва над 5600 хектара и „със сигурност най-голямата свободна популация на елени лопатари в Европа“. „А защо не и в света“, добавя след секунди размисъл.

Служителите на ловното стопанство се грижат за над 1200 лопатари. С усилията за тях, ловците поддържат също и вълците, осигурявайки им източник на храна. А оттам и лешоядите. „Всъщност, ефектът от това, че се грижим за елените, е много голям“.

Шереметиев споделя, че най-големият проблем на региона е обезлюдяването, а надеждата му е, че редките видове ще станат притегателна сила за туристи. Бизнес усетът и усилията му в тази посока са видими. И двете хижи, които ловното стопанство поддържа, са в отлично състояние, а подчинените му, без опит в хотелиерството, показват забележително гостоприемство.

„Както един холандец веднъж ни каза: По никакъв начин не можете да върнете хората в тези изоставени села около язовир Студен кладенец. Екологията е начинът да привлечете хора“, споделя получения съвет Шереметиев.

„Погледнете лешоядите, те са ни за пример“

„Питайте, защото аз просто не знам откъде да започна!“, усмихва се Бети Василиева. Собственичката на комплекс „Дивата ферма“ в село Горно Поле всъщност проявява скромност. Тя отлично знае откъде да започне, защото е истински предприемач — по душа и по съдба.

Започва от лешоядите.

„Връзката между лешоядите и нашата къща е много стара. Лешоядите са част от нашия бит откакто се помним, защото те са част от селския живот“, казва Бети. Заедно със съпруга си тя стопанисва освен малък хотел, и над 3000 декара земя и много животни.

Бети знае, че смъртта на животните е естествен цикъл в природата и признава, че се случва често и в тяхното стопанство. Особено през зимата, когато жертвите в планината са много. „Така че, лешоядите често са в двора ни. Когато вълците не успеят да изядат всичко, остава храна и за лешоядите. Това са нормални неща и няма причина за паника“.

За тяхното семейство най-специален е египетският лешояд. Той всеки ден е в задния двор на фермата, при малките теленца. Причината — нетрадиционните хранителни навици на птицата. „За разлика от белоглавия лешояд, египетският обича да се храни с млечните екскременти на малките теленца. Всеки ден почиства след тях“, обяснява Бети докато в скута й се настанява дворният котарак.

За нея благоденствието на природата се корени в образованието на хората. Тя вярва, че обичта към животните се залага в детството и ако хората знаеха повече за лешоядите, щяха да ги ценят.

Едно от признанията в емоционалния разказ на Бети е за наученото от птиците. „Те са уникални, погледнете семейните им взаимоотношения! Един лешояд никога не изневерява на партньора си. Освен това едно животно никога не трупа, никога не преяжда. Никога така, както ние хората — да има в банковите ни сметки, да има в мазетата”.

Любов от пръв поглед

„Тази химия е като в любовта. Не мога да кажа кой кого избра, но знам, че го видях и се влюбих. Да, беше любов от пръв поглед, но не с жена. С кучето беше“! Така през смях разказва Николай Терзиев за първата среща с най-добрия си приятел — немската овчарка Барс. Освен верни приятели, Николай и Барс са и колеги по професия. Николай е отговорен за намирането на отрови в дивата природа, а Барс е първото обучено куче-търсач на отрови в България.

Оказва се, че един от най-големите врагове на лешоядите са именно фермери и животновъди, които целят да тровят вълци от страх за добитъка си. Лешоядите обаче често откриват трупа-примамка първи. Пораженията са фатални за птиците и могат да заличат години усилия на природозащитниците. Барс обаче работи всеки ден, за да предотврати такива трагедии.

„Той е супер дружелюбен, специално селектиран е измежду 300 други кучета, с добър характер, невероятен търсач и обича да ме прави щастлив. Засега се справя отлично със задълженията си. Където и да отидем, винаги намира примамката. Когато го освобождавам и му слагам жилетката, той знае, че влиза в работен режим и винаги я намира“.

През деня Барс и Николай са неразделни. Имат поне три тренировки дневно, ако няма сигнал за поставена отрова. „Той има режим и аз се съобразявам максимално. Цялото ми ежедневие е подчинено на неговите нужди. Всеки ден имаме разходки — тренировки. Всяка ситуация, в която той намери нещо, е успех и за двама ни“.

Със съжаление Николай разказва, че проблемът с отровите е наистина голям, а неразбирането повсеместно.

„Миналата година изкарахме над 40 дни почти без прекъсване. Този режим доста разбива ежедневието на човек, но си струва“, казва Добромир. Волен допълва, че най-силното чувство на удовлетворение идва, когато пуснеш птицата. „Тогава намираш смисъла. Ако наистина ти доставя удоволствие да я виждаш как лети свободно, значи има смисъл да си тук“.

Разбира се, има и друг смисъл, извън личното удовлетворение. С поставените предаватели птиците ще могат да бъдат следени, а поведението им анализирано. „Ще ни помогнат да установяваме точните заплахи и да противодействаме. Преди време тези предаватели, например, ни показаха, че 80% от царските орли умират в резултат на токов удар, а 50% от египетските лешояди се давят в морето. Това е много ценна информация”, казва Волен.

Двамата са обнадеждени, че с това знание ще могат да задвижат допълнителни проекти, които да ограничат заплахите. „Веднъж като си открил проблема, започваш да намираш решенията“.

Заразна вяра

Добромир, Волен, Николай, Бети, Стефан, инж. Шереметиев и Христо са само част от многото експерти, доброволци и ентусиасти, които посвещават време и усилия, а някои от тях и живота си, в опазването на лешоядите. За някои от тях лешоядите са добра бизнес предпоставка, за други са неизменни помощници в селския бит, за трети са мисия и страст. Макар и водени от различни мотиви, осмината споделят общата вяра, че e еднакво важно равновесието в Родопите да бъде възстановено и пазено — както за лешоядите, така и за хората.

Няма да бъде пресилено, ако кажем, че тази вяра е заразителна.