Както е добре известно, България пропуска да се включи в колониалната надпревара, по време на Великите географски открития, поради обективни причини. Въпреки това може да се каже, че в днешно време ние имаме една своя отвъдморска територия и това е остров Ливингстън. Той е част от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктика и на него се намира българската научноизследователска база „Св. Климент Охридски“.
Този остров (намиращ се на 62°36′ ю. ш. и 60°30′ з. д.) е първата земя в Антарктика, която е открита от човека. На 19 февруари 1819 г. британецът Уилям Смит, капитан на търговския кораб “Уилямс” вижда североизточния край на острова, където е носа, носещ днес неговото име.
Ливингстън се намира на стратегическите подстъпи от Патагония и Огнена земя през пролива Дрейк към континента Антарктида.
Той е с площ от 798 km² и е втори по големина в архипелага след остров Кинг Джордж. Българската база, построена там през 1988 г., е разположена на полуостров Хърд край залива Емона. Малката българска колония включва няколко постройки – основна база, склад, генератори, лаборатория, бараки, както и два параклиса, по-старият от които е първата православна сграда в Антарктика.
На този остров, българските изследователи са първите хора ,открили и проучили много от неговите изолирани планини, ридове, ледници, плата, заливи, носове, като дори са им дали български имена. Благодарение на което в момента на географската карта на острова официално лежат наименувания като: ледник Велчова завера, хребет Плиска, връх Хемус, Тангра планина, полуостров Рожен, нос Ботев, залив Осогово, Пимпирев ледник и много други.
Редица географски обекти с български имена има и на много места по останалите острови от Южношетландския архипелаг, както дори и на континента в така наречената земя Греъм, а също и в Елсуърт – най-високата планина в Антарктида. Нови имена могат да се дават само от страните, участващи активно в научното изследване на Антарктика. Българският антарктически институт към Министерството на външните работи е учредил Комисията по антарктическите наименования. Тази комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, след което президента формално подписва, че ги ги одобрява и узаконява.
Към 2018 г. българските имена в Антарктика са общо 1433, като комисията редовно публикува данни за нови наименувания на безименни обекти на сайта на международния Справочник за антарктическите географски наименования.
Тъй че малко или много островът, а и целият континент могат да минат за частично български. Понеже териториите на юг от 60° южна ширина (тоест целият континент заедно с прилежащите му острови) влизат в зоната на така наречената “политическа” Антарктика. Официално съгласно международно-правния режим на Антарктическия договор, цялата тази територия се управлява от един ексклузивен клуб от антарктически нации, член на който е и България. Понастоящем в него влизат само 28 държави от света: Великобритания, ЮАР, Белгия, Япония, САЩ, Норвегия, Франция, Нова Зеландия, Русия, Полша, Аржентина, Австралия, Чили, Холандия, Бразилия, България, Германия, Уругвай, Италия, Перу, Испания, Китай, Индия, Швеция, Финландия, Южна Корея, Еквадор и Украйна.
Ливингстън може и да създава впечатлението на забравено от бога малко островче на края на света, а Антарктида на безкрайна ледена пустош, но те не са толкова безперспективни, колкото изглеждат на пръв поглед. Научните изследвания, които се правят там, са много ценни за климатологията, геологията, зоологията и дори космонавтиката. Тепърва предстои да бъдат откривани и експлоатирани недокоснатите до момента подземни ресурси на континента, които определено ще да са колосални. А България, като член на Антарктическия клуб, ще може да участва в тяхното добиване и разпределение.
Покрай трайното повишаване на температурите, предстои леденият фронт да се изтегли назад и да се открият нови антарктически оазиси (целогодишно свободни от лед крайбрежия), където могат да се установяват нови бази и дори поселения. А покрай всичко това и не на последно място, има потенциал да бъде развит и туризъм в Антарктика.
Темата за ледниците развиваме в статията „По следите на българските ледници“, част от новия Юбилеен брой на Списание 360, в която подробно ще ви разкажем как и къде са се образували ледниците, част от територията на страната.
В броя ви очакват още много вълнуващи истории от света на приключенията, както и 38 ваучера за спиращи дъха преживявания, на обща стойност над 2000 лв.
Доста непрофесионално поднесена информация, която заблуждаващо пропуска доста важни факти и преекспонира други.