Много шум се вдигна покрай една от последните изцепки на Доналд Тръмп и предложението му да купи Гренландия. В отговор, консерваторите от датския парламент, пък на свой ред му предложиха да купят Америка, с обещание да подобрят образователната й система. Покрай тези полемики погледите се насочиха натам, накъдето иначе почти никога не се насочват, а именно към далечната, пуста и сурова Гренландия.
Досега тя правеше впечатление единствено с това, че по всички карти на света със статистически данни за каквото и да било, винаги е оцветена в сиво и придружена с надпис „No data“ отгоре. Никога досега на тази арктическа пустош не е било гледано като на нещо атрактивно, затова и никоя от великите сили не си е правила труда да я колонизира. Вместо това тя е била собственост на локални скандинавски страни като Исландия, Норвегия и накрая Дания.
Глобалното затопляне и новите хоризонти пред страната
Във връзка с глобалното затопляне, ледниците, които заемат към 85% от територията на острова, започват да се топят и да откриват нови пространства за заселване и експлоатация. С това глетчерите ще освободят от ледената си хватка и находищата на природни ресурси, които със сигурност са огромни. Някои от тях се добиват и в момента, но все още в малки количества, а за добива на нефт специално е необходима по-скъпа и напреднала техника, издържаща на суровите условия, което за момента прави експлоатацията му не особено рентабилна, но предстои в близкото бъдеще това да се промени.
До момента е установено наличието на желязна руда, олово, цинк, диаманти, злато, нефт и редки елементи като уран, в недрата на острова. Със сигурност предстои да бъдат открити и други, както и още много находища от същите, тъй като Гренландия заема огромна територия от 2 166 000 квадратни километра, чиито земни ресурси досега въобще не са били експлоатирани.
Други любопитни находки, които могат да излязат при топенето, са евентуални добре съхранени от ледовете тела на хора и праисторически животни, което да хвърли повече светлина върху по-тъмните ъгли на историята и палеонтологията.
Освен това размръзяването на Арктика ще доведе и до излизането на Гренландия от сегашната й изолация. Както и ще отпадне необходимостта да се ползват ледоразбивачи при преминаването през региона, където през полярната зима в продължение на поне 6 месеца океана е скован в дебели непроходими ледове. Отдръпването им ще позволи да се отворят постоянни морски маршрути през Северния ледовит океан, които значително да скъсят пътя от Русия и Европа към САЩ и Канада. Морският трафик на суровини и стоки, ще доведе до все по-често акостиране на кораби по гренландските пристанища, което ще води и до все повече заселници и туристи.
Възможности за туризъм
Туризмът в страната всъщност е достатъчно развит, макар тя да не е популярна туристическа дестинация по принцип, нито пък екзотична такава, заради суровия си климат.
Въпреки твърде северното ѝ разположение, западното крайбрежие на Гренландия все пак е под влиянието на Гълфстрийм и температурите в столицата Нуук, са средно между -8° и +7°С, а през отделни дни на лятото времето може да бъде дори по-приятно.
Снимка: pixabay.com
Любителите на историята има какво да видят в южния град Какорток, чийто музей пази богати колекции на езическото скандинавско изкуство. Там могат да се видят и сравнително добре запазените руини на църквата Хвалси, която е най-стария християнски храм в страната. Една от интересните спортни атракции, които могат да се наблюдават там, е световното първенство по голф на лед в Уумманнак, където игрището е построено върху ледник.
Хубаво е все пак да се знае, че на острова няма пътища и жп линии. В самите градове има улици, но те не излизат от рамките им, тоест придвижването от едно населено място към друго става само със самолети, хеликоптери, лодки или шейни. Много хора обаче възприемат това като част от приключението и въобще възможността и усещането да се докоснат и потопят в тази северна пустош.
Гренландия е и едно от най-подходящите места за наблюдаване на северното сияние или на белите нощи, когато между 25 май и 25 юли слънцето почти не залязва.
Промените в климата неминуемо ще доведат и до промени в природата на Гренландия и голяма част от типичните ландшафти и сегашни природни особености, които са интересни за туристите, постепенно ще започнат да изчезват. Но от друга страна пък предстои в бъдеще Гренландия да става все по-зелена и най-накрая да оправдае името си.
Предвид географското й разположение и релеф, един ден когато глетчерите трайно се отдръпнат, най-вероятно тя ще заприлича на нещо средно между Норвегия и Канада, което едва ли би навредило на икономиката или на туризма й, тъкмо обратното – все по-често погледите ще се отправят натам.
