Дом високо в планината: хижа МАЗАЛАТ

Когато си представим високопланинска хижа, първата ни асоциация веднага навява усещането за топлина и уют, горяща камина, вкусна храна и чисто легло. В действителност обаче тези хижи не са много по нашите планини. Направихме обиколка от Стара планина до Пирин, за да се запознаем отблизо с управлението на три проспериращи високопланински хижи, всички те частни или взети под аренда за дълъг период от време.

Хижа МАЗАЛАТ

1620 м н. в. – Централен Балкан
Под аренда от БТС
Михаела (31 г.) – управител и хижар, от 6 години на хижата
Георги (30 г.) – помощник хижар и бивш управител, от 10 години на хижата
Родом от Севлиево

Вижте: Хижа Мазалат, която и до днес пази завета на Алеко

Хижа Мазалат е една от най-посещаваните високопланински хижи в Централна Стара планина. Мястото е основна спирка за туристически групи и пресечна точка на популярни маршрути. В близост са хижите Тъжа (на запад) и Узана (на изток). Хижата печели приза „Хижа на годината“ за 2015 в конкурса, организиран от planinar.org. Озовавам се на Мазалат в разгара на лятото, след тричасов преход по стръмната пътека от с. Стоките, нагоре през красивите букови гори. Хижата е разположена в основата на живописно планинско било, откъдето се разкрива внушителна гледка към масива Триглав. Самата постройка има симпатична архитектура, типичните за хижа каменни стени и заострен покрив. Оборудвана е със слънчеви панели и е енергийно независима.

Влизам вътре и надничам в столовата. Помещението е облицовано с бяло дърво, чисто и спретнато. Бързо долавям толкова важния за планинските хижи уют. Поръчвам си чай на млада девойка, която се оказва и хижарката Михаела, запретнала ръкави, шета из кухнята. Въпреки многото задачи и постоянния прилив на туристи, успява да ми отдели време да си поговорим. „Първата хижа, на която изобщо стъпих в живота си, беше хижа Мазалат и много ми хареса. В момента, в който видях гледката, се омагьосах, после надникнах в кухнята и усетих, че това е моето място, без да преувеличавам. Аз следвах право тогава, дозавърших си петата година и дойдох да работя тук“, разказва Михаела.

Когато започва преди 6 години, управител тогава е връстникът й Георги, който и до ден днешен й помага с всички сили. Той е успял да извърши някои належащи ремонти, да оборудва хижата с вътрешна баня и тоалетна и да започне да развива хижата. Михаела се съсредоточава върху домакинството и кухнята. Двамата стават добър тандем и скоро привличат нови туристи. Преди година Георги започва държавна работа към парка Централен Балкан и ролите се разменят, Михаела става управител, а той помощник хижар.

ВИЖ ОЩЕ: Старите и новите хижи – хижа Амбарица

„Единствената разлика като управител е това, че се занимавам повече с административна работа – комуникация с туристическото дружество, внасям наемите, занимавам се с годишни отчети и т.н.“ Михаела разказва, че освен природата, това, което я грабва, е работата с хора и непрекъснатата комуникация. „Просто ми е приятно да посрещна туристите, да има наготвя“.

Градът не й липсва, лятото слиза рядко, зимата – по-често, когато се налага да зареди с хранителни продукти. „Когато си слезна, първите два дни е добре, защото си виждам семейството и приятелите, но на третия ден сутринта, като стана, започвам да гледам нагоре Балкана и нямам търпение да се прибера. Просто вече ми е станало начин на живот. Долу слизам просто на гости. Мисля, че станах съвсем различен човек от човека, който се качи тук преди 6 години, и то в много положителна посока. Загърбила съм много от лошите си навици, научих се на търпение. Едно нещо запомних от Георги и винаги го правя – да се поставям на мястото на човека отсреща.“

Докато си говорим, Михаела става и измъква от фурната огромна тава с гювеч, който изглежда доста апетитно. Разказва, че когато стъпва в кухнята за пръв път, е могла да пече само картофи. После се научава да готви много различни ястия и изпитва голямо удоволствие като готвач. „Напоследък много млади хора се запалват по хижарството, звучи им романтично идеята, но в същото време виждат, че работата е интензивна. Истината е, че има много трудни моменти, които обаче бързо отминават и остават само хубавите“. Михаела споделя, че обича и трудните моменти, това я кара да се чувства пълноценна. Убедена е, че никое друго работно място не може да й даде заряда, който атмосферата в хижата и нейните посетители й носят. Изтъква много плюсове от този начин на живот и не намира минуси. „Няма ги интригите, които съществуват долу в града, нищо натоварващо. Хората идват тук да се забавляват и съответно ти предават тази положителна емоция. Тук все едно нямаш проблеми. Дори когато съм сама, излизам навън и имам гледката, спокойствието“.

ВИЖ ОЩЕ: Дом високо в планината – хижа Горски рай

Лятото е най-натовареният сезон за хижата, а най-напрегнатите моменти за Михаела са когато е сама. Тогава трябва да намери синхрон в цепенето на дърва, готвенето, посрещането и настаняването на туристи, защото иска да угоди на всички посетители, да бъде добра домакиня и хората да се чувстват добре. „Може би нашата хижа се различава от другите хижи с доброто отношение, с уюта. Всички казват, че тук се чувстват като вкъщи“.

Въпреки многото работа и системното недоспиване, младата жена изглежда в чудесна физическа форма и не смъква усмивката от лицето си. „Хората ме питат как се подържаш така, на фитнес ли ходиш“, разсмива се. „Моят фитнес е носенето на тежки легени и цепенето на дърва“, довършва тя. Сезоните се сменят, лятото бързо се изнизва и хижата, изпълнена допреди дни с човешко присъствие, рязко опустява. Идвата зимата, а с това и самотата, друг фактор, с който хижарката трябва да се справя. Има повече свободно време, което запълва с четене на книги и преходи до града за провизии. „Зимата транспортирането става само и единствено на гръб, поне веднъж седмично, нагоре и надолу, но поне се движа, не се оплаквам.“

Би окуражила всеки млад човек, който има желание, да се захване с подобно начинание. „Смело напред, много е хубаво“, казва Михаела. Оптимист е по отношение на развитието на високопланинския туризъм в България „Имам наблюдение, че все повече млади хора тръгват по планините, тази година даже е пик“. Занапред има желание да опознае по-добре района, да прави преходи, да разучава пътеки. „Отскоро имаме нов помощник, едно момче – Иван, и се надявам някоя от следващите седмици, когато сезонът спадне, да ме отмени и да направя голям опознавателен преход, защото в момента въобще не съм на ниво познавач и има още много какво да уча.“

Оставям Михаела да върши задълженията си и излизам да потърся Георги. Откривам го на строителния обект до хижата – старо бунгало, което изцяло обновява и предвижда като допълнително помещение за посрещане на туристи. Точно привършва с работата за деня, целият е покрит с прах, но с оживление се съгласява да поговорим. Сядаме на пейката до камбаната зад хижата. Слънцето вече е паднало ниско и настъпва тази вечерна идилия, когато планината притихва и всеки звук отеква в тишината наоколо.
За разлика от Михаела, Георги е израснал в планината, познава хижата и района от дете. Баща му е работел в сферата на горите и често го е развеждал из местността. В миналото двамата са помагали на хижата. Прекарвал е много вечери, стоейки до камината, озарен само от мъждукащите свещи (нямало е ток), слушайки любопитните истории на опитни планинари. Получил ценни съвети и се научил на най-важното – никога да не подценява планината. Още от малък придобива планинарска култура, която му е добра основа за бъдещата професия. Когато дългогодишния хижар на Мазалат един ден решава да се оттегли, той предлага на Георги да го наследи. И така само на 20 години младежът става хижар и управител. „В началото хората не ми вярваха, че аз съм хижарят. Нужно ми беше по един час да ги убеждавам“, смее се той.

Когато поема Мазалат, хижата е доста амортизирана и има нужда от спешен ремонт – смяна на дограми, премахване на гредореда и изливане на плоча. Изскачат и много други допълнителни неща в процеса на ремонта, а Георги разчита единствено на приятели, които със собствени средства и различни умения помагат за преустройството. Братята му също го подкрепят и помагат с каквото могат. В момента и те участват в реновирането на бунгалото. „Една хижа не може да съществува без приятели“, казва Георги. „За да искаш да станеш хижар, трябва да се запиташ дали си готов да останеш сам. Това е първият въпрос, на който трябва да си отговориш”. Съзнава, че подобен живот е труден, особено за изграждане на семейство, заради дългите отсъствия, но си мисли, че може да се постигне баланс. До момента не е семеен, но има приятелка.

ВИЖ ОЩЕ: Изоставените хижи на България

„Животът в планината и хижарството е болест, веднъж разболееш ли се, във всеки един момент си мислш как да прекараш повече време тук горе“, казва ми. За Георги няма значение дали човек взима една хижа под аренда или я купува. Отскоро е собственик на хижа Триглав, но Мазалат е мястото, което го привлича и където прекарва повече време. Според него хижите трябва да се отдават на будни хора с отношение към планината, за дълъг период от време, с добри договори, при ясни, точни правила и цени. В същото време при системни оплаквания от туристи и несправяне с управлението, да могат да им се отнемат. „Трябва да се обърне внимание на хижите, които са водещи, които се посещават често и са на ключови места за много от маршрутите. Има западнали хижи и хората не могат да си ги оправят сами, да се наблегне на тях, държавата да им помогне, защото това е лицето на високопланинския туризъм, хижите по билата”. Георги смята, че хижа Мазалат предлага малко над средните условия, сравнено с другите хижи, но смята, че луксът не е най-важен. За него една хижа трябва да има усещане, дух и отношение към обикновения турист. Девизът му е „Посрещаме туристи, изпращаме приятели.“

„През всички тези години, в които съм стопанисвал хижата, съм взимал основно млади помощници и съм държал единствено на това – на отношението към хората“. Макар и само на 30, Георги прави впечатление на човек с богат житейски опит, разговаря спокойно, с отмерен тон, излъчва зрялост. „От 10 години това е моят дом. Много ми е взел, но и много ми е дал. Променил съм се изцяло като човек, като начин на мислене, от срещата с толкова много хора и различни характери, станал съм по-търпелив“.
Екстремните моменти не липсват в ежедневието на хижаря. Особено зимата. „Когато нещо стане, първо на теб звънят, дори и спасителите, това е твоят район. Длъжен си да го познаваш добре“. Преди време Георги е имал помощник – Мартин, още по-млад, на 17 години, двамата са се сблъсквали с люти зими, имали са критични ситуации и заедно са спасявали много закъсали хора.

ВИЖ ОЩЕ: Дом високо в планината – хижа Загаза

През натоварените сезони работата му е почти денонощна, но зимните месеци са по-спокойни и Георги обича да е сред природата, да прекарва колкото се може повече време навън, да прави преходи и да снима животни. „Мога да кажа, че познавам целия Централен Балкан много добре“. Преди година е започнал работа към парка по охрана на дивеча и гората от бракониери. Отскоро се е запалил по високопланинското катерене. Преди дни се завръща от Мон Блан. Догодина планира да изкачи и Елбрус. Посещавал е хижи в Алпите, съществували няколкостотин години, управлявани от няколко поколения хижари, със съхранен автентичен дух и традиции. „Бил съм на места, където се приготвят ястия, готвени десетки, стотици години, без никаква промяна, това се цени там, традициите.“

Въпреки че вече не е толкова сигурен – след дългите години на бездействие от страна на държавата за ясен план за развитие на хижите, все още се надява да дойдат по-добри времена за този отрасъл в България. Според него е нужна реформа в БТС, привличането на хора с опит и съвсем нова визия, а нещата по отдаването им да се случват прозрачно.

Историята на хижа „Мазалат“, както и на още две хижи и техните собственици – „Загаза“ и „Горски рай“, ще намерите в пълния материал, част от брой ЕСЕН 2016. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.