Дом високо в планината: хижа ЗАГАЗА

Когато си представим високопланинска хижа, първата ни асоциация веднага навява усещането за топлина и уют, горяща камина, вкусна храна и чисто легло. В действителност обаче тези хижи не са много по нашите планини. Направихме обиколка от Стара планина до Пирин, за да се запознаем отблизо с управлението на три проспериращи високопланински хижи, всички те частни или взети под аренда за дълъг период от време. Искахме да разберем повече за приликите и разликите между частник и арендатор, да се запознаем отблизо с плюсовете и минусите на хижарския занаят.

Да си отговорим на въпроса как и откъде се закупува (или взима под наем) една хижа и какъв е пътят за успешното й развитие. Кое стимулира хората да се качат високо в планината, да се отдадат на хижарството и да служат на туриста. От хората, с които се срещнахме, разбрахме, че няма обща формула и правило, що се отнася до умението да превърнеш необитаема постройка в уютен дом. Но всички тези хора притежаваха едно сходно качество – желанието да дадат всичко от себе си в името на една идея (и на другите хора). И на всички тях им липсваше едно нещо – желанието да се оплакват и да чакат с примирение и непукизъм някой друг да свърши работата.

Хижа ЗАГАЗА

1400 м н.в. – Северозападен Пирин
Частна
Янор (66 г.) – собственик и хижар, от 5 години на хижата
Родом от Езерец (Ощава)

Хижа Загаза привлича вниманието ми с интересното си местоположение в по-малко популярната Западна част на Пирин. Хижата е частна, изцяло реновирана, придобиваща все повече популярност из туристическите среди. До нея може да се стигне с автомобил от Кресна през местността Върбите. Отсечката е дълга 22 километра и за предпочитане е да се мине с висока кола, защото пътят в по-голямата си част е в лошо състояние. Последните осем километра се поддържат добре от персонала на хижата. Пеш най-удобно се стига от с. Влахи и отнема 4 часа.

Когато се обаждам по телефона, вдига собственикът и ме поздравява сърдечно. „За много години”, провиква се по телефона. След няколко дни се качвам на хижата, за да го срещна лично. Лесно го разпознавам по планинарския тен, будния поглед и усмивката на лицето. Казва се Янор, на 66 години, но изглежда поне с десетина по-млад. Кани ме да седнем в току-що построената беседка до хижата. Ветрецът приятно полюшва широколистната гора, а само на метри шуми планински ручей. В тази приятна атмосфера приказката тръгва бързо.

Янор купува парцела и прилежащата постройка преди 7 години от бизнесмен в с. Гърмен. В миналото имотът е бил собственост на горското стопанство. По стъпките на всеки предприемач в сферата на хижарството, новият собственик извървява дълъг път, докато доведе старата, порутена сграда до сегашното й състоянние на спретната хижа. Сменя гредореди, покрив, извършва основен вътршен ремонт – и това е само началото. „За да развиеш хижата и привлечеш туристи, е нужно да покажеш приятелско отношение към хората, да ги посрещнеш добре и да ги накараш да се върнат“, казва Янор.

За Янор няма съществена разлика в това дали една хижа е частна или дадена под аренда, освен донякъде личната мотивация. „Когато си собственик, знаеш, че го правиш дългосрочно и си мотивиран да изпипаш всичко. Ако си само хижар, в доста от случаите вдигаш ръце с оправданието, че могат всеки момент да ти я вземат и не пипваш нищо. За мен хижите трябва да се дават поне за 10 години напред, за да може, човекът, който я вземе, наистина да направи нещо значимо. Тогава не би имало разлика между частник и арендатор.”

“От БТС не сме имали никаква подкрепа”, продължава Янор, “въпреки че нашата хижа се явява ключова връзка в направлението х.Яворов – х. Синаница. В миналото е имало случаи на хора, стигнали до Синаница в безпомощно състояние, след 13 часа ходене, които се нуждаят от лекарска помощ. Сега вече тук има и междинна спирка и преходът може да се раздели на две. Локацията на нашата хижа дава възможности за разчупване на вече утвърдените маршрути, дава нови възможнисти за планински турове. Освен от логистична гледна точка, районът се слави с прекрасна природа, все още съхранена и дива.“

ВИЖ ОЩЕ: Дом високо в планината – хижа „Горски рай“

Янор не е правил планове да си купи хижа в планината. Допреди да вземе мястото, през годините е работил като дърводелец, главен механик и моделчик. Дълго време е бил треньор по ориентиране и познава добре родните планини. „Не си мислиш, че ще започнеш с някакво конкретно начинание, но идва момент, когато нещо се случва в живота и те вкарва в друга пътека“, споделя Янор за новата си професия. А тя за него е повече призвание и с желание трупа знания за историята на местността и обхожда нови маршрути, които да препоръча на туристите. Разказва, че заради пълноводния ландшафт, навремето каруците често „загазвали“ в реките, оттам идвало и името на хижата – Загаза. Преди много години на това място са работили 8-10 гатера на вода. Месните хора са намирали препитание, като извозвали греди и дъски надолу през Баба, Полена до Влахи. После ги транспортирали със салове по река Струма до Гърция. Там са ги търгували по Кавала и Серес.

Животът в планината му дава свежест и енергия. „Тук мога да работя постоянно, без да се изморявам, наспивам се бързо. Никога не ме боли глава. Долу мога ли да го правя това“, пита ме риторично. „А работа има много, постоянно си на крак. Самота не може да те налегне никога.“
Янор държи да ми покаже градината си. Отглежда картофи, зеле, моркови, подправки. Зимникът му е пълен с домашни консерви, които използва за направата на вкусни ястия, а в мазето отлежава домашно приготвено мелнишко вино. За него е важно да се предлага билков чай от истински билки. Домакинството върви гладко, благодарение на цяла гвардия помощници – жена му, дъщеря му, снаха му, зет му. Отделно от това различни приятели с готовност доброволно се включват в различни дейности. „Приятелството е най-важното нещо в този живот“, изтъква Янор.

ВИЖ ОЩЕ: Дом високо в планината – хижа „Мазалат“

Янор е човек оптимист с визия занапред. За него това е само началото. Тепърва иска да развива района. Има желание да стегне и стария обор за животни в близост, който също е негова собственост. Според него бизнесът също е фактор в управлението на една хижа. „Трябва да има някаква файда, да припечелваш нещо, да не работиш просто за тоя, дето духа.“

Направил е преустройство на хижата, като е преградил много от стаите, за да могат да станат семейни, дори с цената на загуба на легла. Всички помещения са нови и безупречно чисти. Оборудвал е хижата с вътрешни бани и тоалетни.
Напоследък освен туристи, идвали и много семейства с деца и внуци, просто за отдих. Янор е направил обходен маршрут за малки дечица – пътека, минаваща през два красиви водопада, която отнема 20 минути ходене. Само на 45 ходене от хижата се стига до местността Нивча (там преди е имало мандра), откъдето има великолепна гледка към върховете Шаралия, Конски кладенец, Синаница, Гергирица, Муратов връх, Муратова чука, Вихрен с Кутело и др.

Съвсем малко ми е нужно, за да се убедя колко енергичен и организиран човек е Янор. Комуникира отлично с туристите, слиза почти всекидневно до Кресна за продукти, шета из хижата, познава добре района, а когато има свободно време, активно помага на местните велоклубове за изграждането на пътеки за планинско колоездене в местността.

Като всяка една хижа, не може да се мине без перипетии. И те започват с идването на зимата. Въпреки че в района тя е по-мека, след средата на януари пътят се блокира от сняг и Янор е принуден да затвори поне за два месеца. Има желание да работи целогодишно, стига общината да асфалтира и поддържа поне отсечката до Върбите. „Оттам е лесно, всеки турист може да си нарами раничката и да изходи 11-те километра дотук“. Засега не получава помощ за пътя отникъде. Въпросът с добиването на електричество също е проблемен зимно време. Хижата ползва водна турбинка с генератор за ток. Зимата реката замръзва и турбината спира. „Ето това едно от нещата, които трябва да реша. Ще търся и други начини за добиване на електричество“.

ВИЖ ОЩЕ: Старите и новите хижи – хижа „Белмекен“ 

Янор поддържа добра комуникация с хижарите в околността. Чувал е за годишните срещи между хижари, организирани от БТС, но досега не е присъствал на подобно събиране. „Може би повечето хижари към БТС си мислят, че това е единствената организация, която би трябвало да ги обединява, но аз мисля, че човешкият фактор трябва да е в основата, отношението към хората“.

Към всеки млад хижар, който иска да просперира, Янор дава като най-важен съвет – „Да посреща туристите като най-близки хора и да ги изпраща по същия начин, да е добър и отзивчив към човека“.

Историята на хижа „Загаза“, както и на още две хижи и техните собственици – „Мазалат“ и „Горски рай“, ще намерите в пълния материал, част от брой ЕСЕН 2016. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.