Отдавна мечтаех за Италия….да се потопя в слънчевите градчета на Амалфийското крайбрежие, да вдишам аромата на лимоните, да пия лимончело и вино, да хапвам вкусна Маргарита, да се покатеря по местните планините, да се разходя из крайбрежието на Капри, да видя шарените къщи в Позитано…
Неслучайно казват, че когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го получиш.
И така в един прекрасен майски ден с група непознати до момента пътешественици полетяхме към Неапол…. А оттам – към Амалфи и Позитано. Отседнахме в прекрасна вила в малкото градче Аджерола, близо до началото на Пътеката на боговете и още първия ден след пристигането ни поехме по нея. Ние тръгнахме от центъра на градчето като началото на пътеката е между две сгради. По пътя има указателни табелки и доста туристи. След като се излезе от града, пътеката минава покрай лозя, тераси от маслинови и лимонови дръвчета и дълбоки долини.
Докато вървяхме по нея се наслаждавахме на красивото Амалфийско крайбрежие и Тиренско море, които остават ниско долу под нас. Пътеката е около 8 километра, като стига до Позитано в крайната си точка и после по кръгов маршрут може да се върнете до изходната точка. За наше съжаление времето започна да се разваля изведнъж-притъмня, загърмя, светкавици започнаха да раздират небето и се изля силен дъжд. Поради тази причина ние стигнахме само до Ночеле, което е точно преди Позитано. Там пихме невероятно ароматно и силно кафе и пресен сок от току-що изцедени лимони.
Дъждът поспря и ние решихме да се върнем по същия път, а не да минем по билото и така да направим кръгов маршрут. Малко след като тръгнахме отново заваля, но и така пътеката имаше своя чар. Гледката към мрачното море със сиви облаци също имаше своята красота.
Привечер на този толкова емоционален ден отидохме на вечерна разходка в Позитано. Градчето е разположено по склоновете на хълм и изглежда като пирамида. Когато го видях за първи път бях зашеметена от изобилието от цветове, аромати и тълпи от туристи. Разходихме се по уличките, които лъкатушат нагоре надолу и по многобройните стълби между шарените къщи. Надникнахме с любопитство и в малките магазинчета за керамика, където се впечатлих от огромните саксии с лимони.
Вечеряхме в прекрасен ресторант с тераса над морето и вкусна храна. Тук е вашето място ако обичате риба и морски дарове. Тъй като аз не съм фен на морската храна, опитах уникално ризото с аспержи, което ми предложиха от ресторанта, учудени че не ям риба. Пихме бяло вино с много интересен плътен вкус, който бе обяснен с лозята в близост до Везувий. Там почвата е богата на минерали и дава един характерен вкус на вината. Разходихме се под вечерните светлинки на Позитано. Макар и почти полунощ бе пълно с туристи, които като нас се разхождаха и наслаждаваха на този колоритен град. Позитано бе моя мечта от преди много години, когато гледах филма „Под небето на Тоскана“ и главната героиня изживя красив любовен роман с млад мъж в Позитано. Направо не ми се вярваше, че съм сбъднала мечтата си-да се разхождам и аз тук, по същите улички като във филма!
На следващия ден отидохме на разходка в Амалфи и Равело.
Равело е приказно градче със стари къщи, големи катедрали и две много красиви вили-вила Чимброне и вила Руфоло. Вила Чимброне се намира в най-високата част на Равело и е известна с красивата си градина и Терасата на безкрайността, от която се открива гледка към морето.
Вила Руфоло има прекрасна градина и архитектура, повлияни от маврите. Според информацията от екскурзовода при посещенията си тук е получил вдъхновение Рихард Вагнер за операта „Парсифал“.
До вила Руфоло е катедралата Свети Панталеон, която е известна с уникалната си бронзова врата, датираща от 12 век.
Равело е известен и със…..сандалите си. Тук само за няколко минути може да се сдобиете с ниски сандали с цветни кожени каишки по ваш избор, направени специално за вас.
След Равело поехме по завоите с колите към Амалфи. Там влязохме в една от най-внушителните катедрали, които съм виждала до момента. Тя е посветена на Свети Андрей, който е и покровител на градчето. Освен с мащаба си, катедралата впечатлява с многобройните стъпала до нея, мраморните стени и арки, средновековните бронзови врати, Райския манастир с градината и криптата с изящни фрески. Пред катедралата се натъкнахме на младоженци, които бяха дошли да се снимат тук под ръкоплясканията на хората наоколо. Амалфи е прочут с лимоновото сорбе, което се поднася в лимон разрязан на две части и което ние опитахме и така се разхладихме след обиколката на града и изкачването на множеството стълби.
Вечерта ни завърши с винена дегустация в една кокетна селска винарна – Osteria Reale в Трамонти. Тук ни посрещна млад мъж, който ни разведе из лозята от които правят виното и ни разказа, че е пето поколение собственик на винарната. Винарната предлага 4 вида вино и държи на качеството-правят едва 80 000 бутилки годишно. В лоши години се е случвало да не правят вино, тъй като то няма да е на това ниво на което те искат. И наистина всичките вина, които опитахме бяха много хубави. Опитахме и традиционна пица с невероятен вкус.
Третия ден бе посветен на планината и по-точно Монте Латари, която се намира над Кастеламаре ди Стабия. С нещо като голям кабинков лифт-Funivia del faito се изкачихме на около 1100 метра надморска височина само за 8 минути. Разходихме се в борова гора и преодоляхме около 350 метра денивелация, за да стигнем най-високото място и да се насладим на морето и крайбрежието от високо. Целия преход бе около 10 км, кръгов маршрут като се върнахме отново до кабинковия лифт.
След прехода се прибрахме в Аджерола и тъй като бяхме изгладнели от чистия въздух и разходката в планината, се отбихме в една малка пицария, където опитахме едни от най-вкусните пици до момента.
Нашите приключения продължиха на следващия ден когато с колите отидохме до Амалфи и от там, пеша се изкачихме до началото на пътеката Долината на мелниците, която започва след последните къщи от високата част на Амалфи. Някога тук, около реката, е кипял живот- произвеждала се е хартия, боядисвали са се тъкани…..От всичко това днес са останали само няколко разрушени постройки, почти превзети от гъста растителност. Пътеката се вие покрай реката и множество малки водопади. В края на маршрута се намира т.нар. Изгубен рай (защитена местност), където срещу вход от 5 евро може да се види рядък вид праисторическа папрат, запазена благодарение на специфичните климатични условия и голям 25-метров водопад.
Време е да напуснем Аджерола и да се отправим към Соренто откъдето рано сутринта ще вземем първото корабче за остров Капри, за да прекараме един вълнуващ ден там.
В 7 сутринта се качваме на корабчето и само след половин час сме на остров Капри. Още е рано и все още няма много хора, което ни позволява спокойно да се разходим по уличките на Капри, сред многобройните магазинчета и кафенета. Целта ни е да се качим с лифта до най-високата точка на Капри-Монте Соларо на цели около 580 метра надморска височина, за да се полюбуваме на гледките към морето и прочутите фраголини – скали с причудливи имена под които има тунел през който се минава с лодка.
И наистина гледката от високо към лазурното море с корабчета и яхти, които от високо изглеждат като малки играчки те оставя без дъх. Неслучайно Капри е наричан Синия остров, а също и Острова на сирените и за него има много песни и стихове. Мястото наистина е вдъхновяващо. Вместо да се върнем с лифта обратно, ние избираме да си направим едно хубаво слизане към града и така да се насладим на хубавата природа, гледките към морето, чистя въздух и спокойствието, тъй като всички други предпочитат след като си направят снимки за Фейсбук и Инстаграм, да се върнат обратно надолу с лифта. В Капри намираме симпатично заведение с малки масички и си поръчваме прочутата салата Капрезе, която определено тук е страхотна-с вкусна моцарела и сочни розови домати. Така добре подкрепени обикаляме още красиви места като Градината на Август с прекрасна зеленина и цветя и от която отново се наслаждаваме на красивите Фраголини. Стигаме и до плажа на Марина Гранде, който е доста каменист и неголям, но пълен с туристи.
Южна Италия е място, което те завладява с красотата си, с шеметните завои между градовете, леко хаотичното и на моменти страшничко движение по шосетата, многобройните стълби в живописните градчета, вкусната храна, лимоновите дръвчета, които са буквално навсякъде, цветовете и миризмите….
Пожелавам си отново да се върна тук, на това толкова прелестно място….
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
