Днес е денят, в който отдаваме почит на един от най-обичаните български алпинисти – Людмил Янков. На 17-и април 1988 г. Людмил и Стоян Наков тръгват към връх Камилата в Рила, но остават завинаги в планината.
Постижения в алпинизма
1976 е годината, в която, роденият през 1953 Людмил Янков, започва да се занимава с алпинизъм. През 1979 той вече е и част от националния отбор и треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
В началото на 80-те години осъщестява редица изкачвания на алпийски върхове, сред които са Матерхорн, Айгер и Гросглокнер, както и различни стени в Доломитите. Освен това той достига и до Елбрус в Кавказ (откъдето прави и първото българско спускане със ски) и Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир.
Алпинистът участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“. По време на експедицията до най-високия връх в света Людмил Янков преодолява денивелация от 1330 м, за да окаже помощ на Христо Проданов. Той стига от 7170 до 8500 м за минимално време, което и до днес е определяно като един от най-добрите примери за саможертва и героизъм.
Творчество
Споменът за Людмил Янков е жив и днес не само благодарение на постиженията му в алпинизма, но и чрез литературното му творчество.
Припомняме ви едно от произведенията му, което продължава да вълнува със същата сила, както е било и преди:
Не питай за цената на мечтата
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
А последното му произведение, което пише ден преди смъртта си, можете да прочетете в: Людмил Янков – алпинистът с нежно сърце