С указ №11/25.01.2025 г. на президента Румен Радев, на Безименния връх в Рила планина се дава името Людмил Янков – в памет на покойния български алпинист и герой от експедицията „Еверест ’84“.
Върхът е на надморска височина 2792 метра и е с координати: географска ширина 42.184514º и географска дължина 23.581545. Намира се на билото – между връх Мусала и връх Алеко, и е познат в туристическите среди като Безименния. Върхът е част от емблематичния „Мусаленски траверс“ и е четвъртият по височина в Рила планина.
Людмил Янков загива на 35 г., на 17 април 1988 г., под връх Камилата в Рила, заедно с още един алпинист от Кюстендил – Стоян Наков.
Инициативата за това Безименния връх да получи името Людмил Янков е подета от комитет в състав: Зорница Шепкова, Мариана Енева, Антония Димитрова, Калин Иванов и Петър Стоянов. Ние се свързахме с тях, за да научим повече детайли за зараждането на идеята и стъпките по нейното осъществяване.
Кой стои зад инициативата за именуване на Безименния връх на името на алпиниста Людмил Янков?
– Петима приятели и планинари я започнахме. Обичаме природата, пазим я, радваме ѝ се! За нас Людмил Янков е един от истински достойните българи, раждали се в страната ни – алпинист, поет и изключителен човек!
Искахме да събудим спомена за този човек и да почетем за поколенията напред паметта му.
Как се зароди идеята?
– Импулсивно! По случай навършването на 70 години от рождението на Людмил Янков, през 2023 г. се заговорихме, и ни хрумна, че можем да се задействаме и да направим дружно и нещо реално, така че да почетем паметта на този забележителен българин.
От дума на дума, се „изкатерихме“ до идеята да именуваме планински връх. Людмил Янков е познат и обичан от много хора, свързани с планината, и поезията…
За широката съвременна общественост обаче името му не говори много…
И така – ние стигнахме до идеята, че кръщавайки на него планински връх, ще скъсим дистанцията до съвременниците.
С това ни дело искаме и да популяризираме, включително сред младото поколение (което в последните години сякаш се завръща към планинския туризъм), наистина „нечовешките“ постижения на българския алпинизъм и за златното българско алпийско поколение…
А действията, които Людмил Янков извършва там, под вр. Еверест, над 7000 м н.в., през 1984 г. – изкачвайки на „един дъх“ денивелация от 1 330 м., в опит да спаси Христо Проданов – са истински подвиг! За който и получава международната награда „Феърплей“.
Самият Людмил – освен постиженията си като алпинист, е оставил и едно много лирично, до болка откровено и докосващо, литературно наследство. Думи, идващи от дълбините на една душа, от вечния стремеж, но и борба на човека със суровата природа на високите планини, неговите търсения, съкровени копнежи…
Вижте само това:
“Всеки ден
едно изгоряло
око е цената
за слънцето.
Всеки огнен нов
изгрев
човеците плащат
с очите на ослепелите.
Всеки залез едно
око по-малко се
избистря в пожара
небесен …”
Людмил Янков, „Гранитна вода“
* * * * *
И сякаш пророчески, ден преди да загине там, под Рилския вр. Камилата, Людмил написва:
„Дълго летях… Всеки скален праг отнемаше част от живота ми. Скалният праг разкъсваше живата тъкан… Не ме беше страх… Болеше ме само… Болеше ме много. Скалните прагове късаха от мене децата ми… Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца… Нямаше време… Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята… На скалните прагове останаха скъпите спомени… Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно. Гледах от последния зъб с удивление, страх… Оставах без лице, без костюм и без грим. Без човешката черупка оставах завинаги тука. Без град, топлина, без приятели, без светлина… Оставах гол, сам и далечен…“
Вижте пълния текст тук: Людмил Янков – алпинистът с нежно сърце
Как избрахте върха, който да носи името на Людмил Янков?
– Сякаш водени от думите на самия Людмил: „…Искам да се преродя в бляскав леден връх…“ – търсихме неименован (трудно и безсмислено е да променяш с години утвърдени названия), ала ярък, висок и личен връх – достоен за високия полет на душата на Людмата.
Обсъдихме различни варианти, но накрая единодушно избрахме планината да е Рила, където душата му намери вечен покой. А мястото – досега познатият като „Безименен“ връх (висок 2792 м н.в.), част от легендарната Мусаленска „корона“ – сякаш чакащ от незапомнени времена, своето кръщение…
Какви бяха първите ви действия?
– Проучихме законовите изисквания за преименуване на географски обекти в Република България.
Учредихме инициативен комитет и организирахме както хартиена подписка, така и електронна петиция, в подкрепа на инициативата ни.
Разбира се, преди да пристъпим към всичко това, споделихме идеята си с роднини на Людмил Янков. Получихме пълното одобрение и подкрепата им.
Колко души се включиха в петицията?
– Към момента на подаване на документацията към Президентството, почти хиляда души бяха подкрепили електронната петиция с много позитивни коментари под нея.
Отделно, и над 50 човека – се подписаха на хартия.
Имаше ли противници на идеята? С какви доводи?
– Както всяко ново и неправено до този момент нещо – обяснимо е да има и такива. Ние обаче вярваме в това наше благородно намерение и дело, и се обединихме около хората, които не само ни подкрепиха, но и от сърце приветстваха идеята с коментарите, които оставиха.
Тук е мястото да благодарим освен на отделните българи, заявили с подписа си одобрение за нашето дело, но и на туристически дружества, на община Кюстендил – които писмено също декларираха своята подкрепа, в България да има връх, на името на Людмил Янков.
Коя институция отговаря за имената на върховете?
– Президентството и подопечната му Комисия по наименуване на обекти с национално значение и населени места. Именно посочената Комисия обсъжда такива предложения, и разглежда документацията. В нашия конкретен случай, след първоначалното предоставяне на събраните документи за инициативата ни, президентската Комисия изиска и допълнителни неща.
Приложихме и официално писмо на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, удостоверяващо, че на територията на Република България няма друг връх с името „Людмил Янков“. Добавихме също и писмо на Началника на военно-географската служба, потвърждаващо, че в държавните топографски карти на Република България липсва наименование на избрания от нас Рилски връх.
След одобрение на Комисията – последната стъпка бе издаване на Указ на Президента.
Вижте още: В памет на алпиниста Людмил Янков
Кога внесохте документацията и колко време отне разглеждането ѝ?
– Документите внесохме през май 2023 г. На 31 януари 2025 г. Указът на Президента бе обнародван в Държавен вестник.
Кое е най-важното нещо, което съвременниците ни трябва да знаят за Людмил Янков?
– Людмил е човек – ВСЕЛЕНА! Ярка, неординарна личност, с огромно сърце – доброволно пожертвала мечтата си за достигане до „покрива на света“ – вр. Еверест, да спаси и помогне на свой приятел!
Качествен алпинист, талантлив поет, добър съпруг и баща – достоен човешки пример, от каквито толкова имаме нужда в съвременното ни общество.
