Даяна Ханджиева, която преследва мечти

С леко притеснение, малко след като е седнала срещу мен в редакцията на 360°, Даяна предупреждава, че не е от най-екстремните типове хора. Малко по-късно ми разказва, че вероятно най-адреналиновата ѝ случка е един пробег между оголени кабели и искрящи електрически късо-съединяващи се вериги, по време на снимките на Getaway, където дублира Селена Гомез. Притеснява се дали на аудиторията на 360° ще ѝ бъде интересно да чете за нея… Аз не се притеснявам.

Даяна е авантюрист, преследва мечти. И ако най-голямата – да бъде актриса, вече се сбъдва, то покрай нея се прокрадват и други, не по-малко вълнуващи. Да пътува и да опознава различни култури, да бъде заобиколена от енергията на хората в топлите страни, да танцува по улиците свободна, да пие мохито в Куба. О, да, последното се разбрахме, че ще направим.

360° представя Даяна Ханджиева, която олицетворява идеята за любимите ни хора – свободни да мечтаят, енергични и живеещи на пълни обороти. Приключенци по дух, без значение дали живеят в града, в планината, близо до морето, или където и да било по света.

Какво прави тази сутрин, преди да се срещнем?
Ядох, това ми е първата задача, когато стана. Още преди да съм си отворила очите отивам в кухнята и закусвам. Успях да се скарам с нашите, подредих си малко стаята и тръгнах. Нормална сутрин.

Какво правиш обикновено в свободното си време?
Когато няма хора, които да ме гледат и съм сама – танцувам, дори когато междувременно върша нещо друго. Много ме успокоява, ако съм по-изнервена, да редя пъзели. Много хора гледат точно по обратния начин на пъзелите и ми казват как са готови да ги захвърлят, но мен много ме успокоява и вече съм си рамкирала доста от тях.

Занимавала ли си се по-сериозно с танците?
Да, преди време. От първи клас започнах да ходя на спортни танци – латино и стандартни, което продължи около 4 години и след това отидох в школа по хип-хоп, модерен балет и какво ли още не. Междувременно смених още безброй видове спорт – волейбол, баскетбол, плуване, художествена гимнастика, но танците ми останаха до край по-голяма страст от всички други неща. Сега не ходя на уроци, но се събираме. Познавам една танцьорка, която има балет, с нея и с другите момичета за кратко ходих да танцувам в една дискотека в Пловдив. Не сме се събличали! Когато хората чуят танцьор в клуб, обикновено си мислят за разсъблечени по бельо момичета…

Витае ли още това мнение наистина?
Да. Баща ми например не искаше да ме пуска, защото имаше същото мислене и аз му казвах: „Добре, тате, виж как сме облечени, аз съм с широки дънки и кецове“. Но това приключи много бързо, защото трябваше да замина, иначе беше доста приятно.

Как дойде актьорската професия?
Дойде, когато бях на 15. Мисля, че вече всички разбраха за Анджелина Джоли и това, че съм най-големият ѝ фен. Гледах я в „Мистър и Мисис Смит“, където е прекрасна, но освен това тогава си помислих, че самата актьорска игра не е толкова сложна, и че и аз мога да го направя – да стрелям с пушка, да гледам лошо. Започнах малко да се увличам (смее се). Много скоро след това обаче, мисля че имаше много страшни глобални катаклизми като земетресения, цунамита. Хората от засегнатите райони много страдаха. Слушах за тях всяка вечер по новините – как всички умират или са ранени, как хиляди деца остават сами. В такива моменти започваш да се чувстваш безсилен, че дори и да искаш не можеш да помогнеш, а на мен много ми се искаше да помогна. Реших, че за да имам възможността да помогна, трябва да имам финансовите средства и трябва хората да ме познават, за да мога по този начин да ги обвържа с кауза. 15-годишният ми акъл направи бърза сметка, че богати и известни са певците и актьорите. Аз не мога да пея. Реших, че ще се запиша на актьорско и ще започна да гоня мечти.

Спомняш ли си първите моменти, свързани с актьорското?
Смених четири школи докато си намеря място, но успях чак в „Скъпи наследници“. Първата школа беше „Монтфиз“, където прекарах около 1 година и направихме няколко представления с етюди в Шумен, където стъпих за първи път на голяма сцена. Проблемът на школите е, че много деца се записват, но не знаят защо – дали, защото родителите са ги записали, дали заради много свободно време, дали заради приятел, който се е записал, но не всички са обвързани с една цел и не всички искат да преследват това като мечта. Затова много често си тръгваха по средата на процеса, когато вече сме започнали нещо, а това разрушава самия процес, налага да се започне отначало. Втората школа беше „Дефисто“, а третата беше „Училище за таланти“, в която се задържах най-много и покрай която имах най-много участия. Но навсякъде имаше този проблем – хората си тръгваха. Имаше една малка школа, която на мен ми е любима. Беше училищна, бяхме не повече от 8 човека и там направихме по-голям проект, представление. Моноспектакъл, в който всичките 8 човека играехме един. Беше интересно, защото момчета-момичета всички бяхме един. Персонажът беше баба травестит от Втората световна война. Инвестирах 7 години в актьорски школи и бях пред отказване, честно казано, преди „Скъпи наследници“.

Как се случи така, че участваш в сериала?
Явно в тази професия всичко е въпрос и на шанс. Преди „Скъпи наследници“ имах една епизодична, много малка роля в сериала „Играчи“, където на терен се запознах с актьорите и екипа. След това един от актьорите стана кастинг директор на „Скъпи наследници“ и той просто ми се обади да попита дали искам да отида на кастинг. Разбира се, че исках – аз не отказвам да ходя на кастинги, защото придобиваш тренинг, а с всеки изминал напрежението става все по-малко и става по-лесно. Бях поне 90% убедена, че няма да ме вземат.

За ролята, която впоследствие изпълняваш в сериала, ли отиде?
Да, отидох за Катерина. В това, което получаваш като описание, никой не ти казва дали ролята е главна, или не. Единствено четеш „Катерина, лекар-невролог“. Сметнах набързо, че трябва да е завършила и специализирала, тоест е близо на 30 г., а аз бях на 22 – това беше първото, което ме накара да си помисля „мм, тук май няма да стане“. След това, когато отидох на кастинга, трябваше да застана срещу Мая Бежанска. Уж си знаех текста, а си глътнах езика в момента, в който трябваше да го представя. Бяло петно. Притесних се, възрастово не си пасвахме с героинята, обърках си текста, имаше 100 неща, които ме убедиха, че няма да стане и заминах за Щатите на бригада. След известно време човекът, който ме беше поканил на кастинг, ме попита дали ако случайно ме изберат бих се върнала. Да, много ясно! Пред това да разнасям пица и да сбъдна мечтата си, кое ли бих избрала? Той няколко пъти ме предупреди да не се навивам, но последния път ми писа, за да ми каже, че продуцентът иска да ме чуе. Продуцентът ми се обади и оттам нататък имах една седмица да се върна в България.

Имаше ли някакви екстремни моменти по време на снимките?
Тази моята героиня е много интересна – хем е някакъв градски, спокоен тип жена, хем се забърква във всякакви дивотии, за които да се чудиш как ѝ идват наум. Ако има проблем, тя е там.

А извън самия сценария, за теб лично имаше ли адреналинови моменти, нещо, което се е случило по време на снимките?
Всички вече знаят как се напих по време на снимки заради ролята и сцената, в която трябваше да съм пияна. Но имам една сцена с Дарин (Дарин Ангелов – бел.ред), в която бяхме във въздуха, а мен ме е страх от високо. Не, че беше кой знае колко високо, но беше достатъчно за мен, за да треперя, докато съм увиснала във въздуха.

Приличаш ли си с твоята героиня? Би ли отишла да живееш на село например?
Аз съм по-скоро градски тип момиче и дори тишината и спокойствието ме изнервят. Искам шума и всичко градско, да ми минават бързо колите, да живея на бързи обороти. Селото ми се струва много бавно и сякаш бих могла да заспя докато ходя. Харесва ми да мога да избягам понякога, но за не повече от ден-два. И тези случаи са много редки. Относно Катерина – хем съм като нея, хем има хора и ситуации, които ме предпоставят да бъда много по-различна. Мисля, че съм малко по-дива и хаотична от нея, по-импулсивна. Тя премисля повече нещата, аз съм по-емоционална, действам на интуитивно ниво.

Вярна ли е интуицията ти?
Честно казано, да. Всеки път си казвам, че трябва да я слушам тази интуиция….

Обичаш ли да пътуваш, имаш ли любими места, дестинации?
Много ми се иска да обиколя България, а имам чувството, че най-малко съм обикаляла именно нея. Много ми хареса в Барселона – много цветен град, купонът е навсякъде, много красив град. Иска ми се да отида към латино страните – испано- и португалоговорящи. Следващата ми дестинация, когато имам повече време и средства, е Куба. Представям си как бих танцувала по улиците, а всички хора наоколо се усмихват, без да имат задръжки защо танцуваш на улицата. Хората се забавляват като че ли много повече там. Ние тук май не се забавляваме и аз си търся малки групи от хора, които могат да го правят. Също ми се ходи в Азия – виждала съм снимки от Камбоджа и мисля, че е прекрасно.

Ако имаше друго място, на което можеше да живееш, кое би било то?
Определено някоя топла държава. Тук ми е доста студено – и като отношение между хората, и като климат. Бих искала да живея някъде, където слънцето грее постоянно, а денят е доста по-дълъг от нощта. Била съм в Маями, Флорида – там бих живяла. Там имам и среща с акула в океана – малка акула, но все пак. Те там са доста често срещани и просто си плуват близо до брега.

Ако трябва да ни препоръчаш сериал, извън „Скъпи наследници“, който да гледаме, кой би бил той?
„Кухня“. Това е руски сериал, който ми е толкова любим, че съм гледала сериите по 5-6 пъти. Има страхотен сценарий, с най-премереното чувство за хумор, прекрасни актьори.

Какво ще запомниш най-много от снимките на „Скъпи наследници“?
Това е същото като въпроса „Кажи нещо за себе си“, при който аз моментално забравям коя съм (смее се). Няма как да отлича едно конкретно нещо, но помня моментите, когато сме се смяли до сълзи, а е трябвало да снимаме сериозна сцена. Помня и страшно драматичните моменти, защото моята героиня е „завеждащ отдел драма“ и през всеки три епизода се налагаше да плача заради някаква злощастна участ. Помня моментите с Цветана Манева, с която съм имала повече драматични сцени. Помня усещането, не толкова като конкретна случка – тя има някаква много силна енергия, която се усеща и имам чувството, че ти предава нещо от нейния опит, нещо на енергийно ниво.

Даяна можете да гледате всеки делничен ден от 18:00 часа в „Скъпи наследници“ в ефира на bTV.