Началната точка е Александрия, крайната – Иглен нос. Помежду им маршрутът се движи през Судан, Етиопия, Кения, Танзания, Замбия, Намибия. Изминават го двама българи – Александър Костадинов и Росен Михайлов, с един автомобил – Land Rover Defender. Пътешествието обхваща повече от 20 000 километра и е първата стъпка от една по-мащабна инициатива, наречена SIX-A. Идеята е на Александър, който планира обиколката на шестте континента, започващи с буквата А – Африка, Антарктида, Азия, Австралия и двете Америки, където е възможно – с любимия му Defender. Първите две А-та вече са отметнати от списъка, а повече за идеята SIX-A може да прочетете в интервюто ни с Александър тук.
АВТОМОБИЛЪТ
Има една-единствена опция и тя е иконата за всички пътешественици и офроуд ентусиасти – Land Rover Defender. С алуминиево купе, перманентно 4х4, липса на елементарни удобства и абсолютна функционалност, безспорно това е най-разумният и добър избор. Екипирахме един стандартен 110 с шнорхел, защита на картера, инструменти, аптечка тип микроболница, 3 гуми с джанти, 4 вътрешни гуми, лопата, брадва, храна, туби за вода и гориво, супер фуния за протакане на лошокачествено гориво, масла и филтри, инвертор за 220V и прочие джаджи и натурии.
МАРШРУТЪТ
Планиране на маршрут, избягване или поне подготовка за рисковите места – изисква време и сравняване на инфото през различни и пресни източници. Стараем се да е е една добра комбинация между интересни места, удачен маршрут, и по-малък риск, въпреки че рисковете не може да ги контролираме. В Африка трябваше да съобразяваме с какво ли не – коя зона е в дъждовен сезон, къде има по-малък шанс от проишествия, къде зоната се контролира от бунтовници или няма централна власт. Това е среда, която нито я познаваш, нито имаш докрай достоверна информация, защото всичко е много динамично. Този риск е неуправляем, затова се опитваш да го намалиш, доколкото е възможно, а изборът на маршрут може да промени не малко неща – и от гледна точка на терен, и от гледна точка на човешкия фактор.
ПЛАНЪТ
Кацаме в Александрия, след като всичко по-горе е направено. Там за 1 ден местната агенция освобождава колата ни, издават ни местен регистрационен номер и радостни се отправяме към Кайро. Да, ама друг път. Историята твърди, че това се случва и за 2-3 дни. При нас обаче историята се проточи почти до безкрай и ни коства дори едно връщане в България.
При късмет с процедурата стигаш до Асуан, откъдето да хванеш ферибота и да влезеш в Судан. Египет и Судан имат може би 1000 км сухоземна граница, но единственият граничен пункт е по вода. И тъй като фериботът е всеки понеделник и не приемат резервации, можеш да си отстоиш там и месец. Ключово предизвикателство за решаване още от България.
Баржата представляваше престаряло корито, пълно с торове и фураж, което можеше да поеме каквото и да е още, но без гаранции, че няма да изпуши още на тръгване. Вкарахме колата с помощта на 10 души и техните напътствия, една преносима ламарина и много полугаз. След нас се настаниха другите 4 коли и един мотор. Девойка, на име Клеър бе тръгнала сама там, където не е и за мъже, при това с мотор. Щяхме да имаме време за приказки на пътническия ферибот, който тръгва в понеделник. Баржата с колите тръгва в неделя и двете пристигат по едно и също време в центъра на цивилизацията, наречен поселището Вади Халфа…
Повече за пътуването с емблематичния ферибот тук
Ако преминеш през Судан с невероятните му пирамиди, хора и странни места за нощуване, ще се озовеш в християнска Етиопия. Освен високопланински пътища, Етиопия се слави и с висока плътност на живеещите там, които не позволяват лесно облекчаване в случай на нужда.
И без граница можеш да усетиш, че си в друга държава. Рязко хората изглеждат по различен начин – като физиономии, бедно облекло, всичко се случва на пътя. Буквално хиляди говеда, пастири, кози и талази магарета са буквално навсякъде – без край. Всъщност се движим по огромен тротоар, където колите са веднъж на полуден. Скоростта ни пада внезапно, а опасността бебе или яре да притича пред колата са толкова чести, колкото сърдити буги или магарета, които не отстъпват територия на Дефи. Равнината постепенно се губи в Етиопското плато, за пръв път от седмици се радваме на планини и облаци.
Ако Defender-ът е преодолял всичкото странно гориво, пясъците на Сахара, любопитни и сръчни местни и товаро-разтоварните работи, ще е готов да се впусне в най- забавния път на всички пътища. Преминавайки през престаряла калдера, да спукаш 3 гуми за 200 метра било нормална част от преминаването на този участък. В радиус от 100 км ще се радваш на остри вулканични камъни, трапове и при късмет – на избелели кости, които разнообразяват иначе лунния пейзаж.
До Гондар колегата споделяше, че всъщност Дефендър не ни трябва – можем да се справим и с нормално SUV – пътищата са асфалтови и много добри. След като поставихме рекорд по най-дълго каране на първа скорост, съпроводено с непрестанно изкачване, преминаване през дерета и заобикаляне на скали и полудиви говеда, сме убедени, че от Дефендър започва изборът за най-подходящ автомобил и завършва с верижен булдозер. Започнахме калкулации – ако взимаме 60 километра за два часа и половина, колко седмици ни трябват, за да продолем 640-те км до Адис, без да блъснем крава или не потрошим колата…
Още приключения и истории из Етиопия – тук
След Марсабит животът се променя и Кения изненадва с факта, че животът тече само около и на главните пътища. Затова и бързината тук отстъпва на ловките маневри. Танзания е песен с Климанджаро и Серенгети, а Замбия – мокра, особено в дъждовния сезон и покрай водопадите Виктория. Намибия като една Германия на Африка и ще ти предложи Атлантическия океан, прашни пътища и диамантени ферми. Оттук до Иглен нос вече е детска игра, Южна Афика ще те прегърне с подредните си пътища, уредени градове и легендарна престъпност.
След границата пътят беше само наш. Без села, добичета, дори автомобили. Замбия е една от най-рядко населените африкански държави, което в случая беше огромно предимство. При територия 7 пъти по-голяма от България, населението е едва 12 милиона. Липсваха и много бензиностанции по пътя, компенсирани от високата цена на дизела. Небето, облаците, играта на слънчевите лъчи е невероятна в Африка. На североизток се изсипва порой, а на юг облак във формата на имперски разрушител се е изпружил на припек. Докато пълнехме очите, попълнихме и програмата до края на одисеята. Колегата щеше да лети от Уиндхук, аз трябваше да стигна до края – до Иглен нос. След него – Кейп Таун и точно след Нова година да натоваря колата за България…
