В началото на януари Александър Костадинов се озова в най-студения, най-ветровития и най-неприветливия регион на света. Предизвикателството на Антарктида беше втората стъпка от приключенската му иницатива SIX-A – или, да посети шестте континента, започващи с буквата А – Африка, Антарктида, Азия, Австралия и двете Америки (повече за иницативата може да прочетете тук. След като измина близо 20 000 километра из Африка през 2012-2013 г. с верния Land Rover Defender, за което ви разказахме тук, тази година успешно успя да отметне и втория континент от списъка си.
Преживяването в Антарктида беше по-различно. Там го няма този екипен принцип, в който сте затворени двамата в една машина и минавате заедно 20 000 км. Цялото пътуване в двете посоки ми отне 11 полета и 2 пъти с кораб, единият от които за 5 дни, и много лодки. В Пунта Аренас се присъединих към българската група, защото аз избрах различен маршрут, тъй като исках да отида и до Великденските острови.
Великденският остров е едно от най- изолираните населени места на Земята. Най- близката друга суша е островче, населено от 50 души, а най- близкият континент – на 3600 км. Предвид следващата точка от пътуването – Антарктика, един Великднески остров не може да те шашне с отдалеченост или изолираност. Такъв тропически уединен остров предполагам уникална екосистема, развила се независимо от всички останали по подобие на Галапагос или Сокотра. Вероятно щеше да е такъв, ако местното полинезийско население не беше предизвикало екологична катастрофа, унищожавайки острова, а с това – и собствената си цивилизация. Но за това по-късно.
На остров Ливингстън изкарах 9 дена. Предизвикателството там е от различен тип, защото отиваш в една територия, която е изолирана, мястото не прилича на нищо друго, или поне на нищо, което аз съм виждал. Навсякъде другаде може да имаш някакъв опит, но там не. За буквално десет секунди се сменя коренно времето, и като го видиш как се случва това, едва тогава оценяваш част от риска. Рискът там е навсякъде, и е поне две идеи по-сериозен. Температурите не падаха под -5 градуса, но проблемът идваше от влажността и свирепия вятър, който поне аз докато бях там, стигна до 80 км/ч. А комбинацията от трите е доста неприятна.
Там най-силно може да осъзнаеш факта, че ти си просто една прашинка, че природата и законите, на които тя се подчинява, са нещо съвсем различно от всичко, на което си свикнал. И някак се обръщат нещата, не природата е част от твоите планове, а ти – от нейните. Може би и поради това хората там си помагат искренно. Антарктида е пример за това как всички нации могат да вървят в една посока. И аз лично бих казал, че това не е краят, а началото на света.
Всяко пътуване, независимо дали е до Антарктида или до съседното непознато село, където никога не си бил, може да ти отвори очите за нещо ново, което не си подозирал. Да чуеш история, да видиш забележителност, която ще ти освежи светогледа.
