Откритията зависят единствено от теб самия – защото светът е огромен и дори само леко да смениш гледната точка може да е напълно достатъчно, за да изживееш нещо, за което не си и предполагал. Това е посланието, залегнало в основата на “SIX-A” – една приключенска инициатива, чиято цел е да отведе Александър Костадинов до шестте континента, започващи с буквата А – Африка, Антарктида, Азия, Австралия и двете Америки.
През 2012 г. Александър прави първата стъпка в посока на осъществяването на начинанието си, като изминава 20 000 километра през Африка. Прави го с един добър приятел и един верен автомобил – Росен Михайлов и Land Rover Defender. Три години по-късно, през януари 2016 г. желанието да бъде откривател го отвежда и до втората му цел – Антарктида. Останалите четири А предстоят напред във времето, но сигурни сме, ще се случат. Междувременно, се срещнахме с Александър малко след завръщането му от Антарктида, и му зададохме шест въпроса, ей така, тематично.
Да започнем от това – как ти хрумна идеята за SIX-A?
Основната идея на инициативата беше да събудим пътешественика и откривателя във всеки един. Не е задължително да отидеш до Антарктида, за да си откривател, пътешественик, да поощряваш любопитството и стремежа да научиш нещо ново всеки ден. През 2012-2013 година успяхме да направим първата стъпка в тази посока, когато с автомобил пропътувахме цяла Африка. Първоначалната ни идея беше да тръгнем от София с автомобила, но заради в Сирия се наложи да го изпратим с контейнер до Александрия. Избрахме Африка съвсем по естествен начин – континентът е огромен, оттам тръгва първият човек, и не на последно място, това е много малко познат континент, но запълнен с клишета и предубеждения. Всъщност станахме първите българи, успели да прекосят Африка с автомобил.
Относно автомобила – имаше ли колебания какъв да бъде, и как се спря на точно този?
Не сме имали капка съмнение, че това трябва да е автомобилът, няма друг, който както Defender да олицетворява свободния дух. Това е автомобил, който може да отиде навсякъде, без да е луксозен или супер комфортен. Това е и една от малкото коли, в които, откакто са създадени през 40-те години, много малко неща по нея са променяни до днес. Land Rover Defender е икона за всички пътешественици и офроуд ентусиасти. Екипирахме един стандартен 110 с шнорхел, защита на картера, инструменти, богата аптечка тип микроболница, 3 гуми с джанти, 4 вътрешни гуми, лопата, брадва, храна, туби за вода и гориво, филтърна фуния за протакане на лошокачествено гориво, масла и филтри, инвертор за 220V и прочие джаджи и натурии.
Как избираш маршрута, по който се движиш, и въобще – как планираш пътешествието?
Старая се маршрутът да е комбинация между интересни места, удачен маршрут, и по-малък риск, въпреки че рисковете не може да ги контролираме. В Африка например трябваше да съобразяваме с какво ли не – коя зона е в дъждовен сезон, каква е инфраструктурата, къде зоната се контролира от бунтовници или няма централна власт, ниво на риска и прочие. Това е среда, която не познаваш, за която има лимитирана, понякога противоречаща информация и всичко е много динамично. Опитваш се да намалиш рисковете, доколкото е възможно. Изборът на маршрут и точен тайминг са част от управлението на риска – и от гледна точка на терен, и от гледна точка на човешкия фактор. Защото в крайна сметка хората са най-големият риск, при това не само в Африка. Животните – диви и домашни, също са риск, но по-управляем, ако внимаваш, ако не пътуваш нощно време и не ги предизвикваш.
Спането беше или в колата (на покрива беше мини складът от гуми и гориво), или в местата, през които минавахме. На практика може да намериш навсякъде къде да спиш, макар и понякога в доста предизвикателни условия. Планирането е ключов елемнт от една успешна експедиция. Ние имахме такъв за дневния пробег, кои са основните места, през които искаме да минем, и къде ще замръкнем. Импровизации има, те са интегрална част от подобно начинание, но винаги се опитваш да се върнеш към основните жалони или да ги преначертаеш. Инфраструктурата в Африка е на двете крайности – ако има пътища, те са отлични. Там, където няма, се радваме, че сме в Ленд Ровър.
Кое е най-голямото предизвикателство на едно такова пътуване?
Не са едно или две, но сред основните е да се сработиш с човека до тебе. Местните също са фактор – срещаш хора, които се радват да ти помогнат и такива, които виждат в теб изобилие от блага, които биха взели със и без твое съгласие. На влизане в Кения например, влизаш в интересен лабиринт от предизвикателства – липса на път или по-скоро лунен пейзаж, който е като че ли за прелитане, зона, контролирана от бунтовници, избити полицаи 2 седмици преди да преминеш, липса на каквито и следи от цивилизация или потенциална друга точка на помощ. Опити за кражби и дори заплахи за убийства, както и въоръжени местни не са изключение в никакъв случай. Видяхме и двете страни на човешката природа, имаше и такива, които ни замеряха с камъни, и такива, които искрено се опитват да помогнат с всичко по силите им. Предизвикателство е да останеш сам, както се случи при мен в последната фаза на експедицията по независещи от спътника ми причини. Важен урок бе, че когато излезеш от комфортната си зона, няма място, а и време за страх. Извън нея имаш конкретни цели за достигане – големи или малки, целеустременост да успееш, цялото любопитство и жажда за знание, за откриване на света. Големите цели се постигат с малки крачки.
Имаше ли прилики и разлики между българските пътища и тези в Африка?
Може да не им хареса на нашите политици отговорът, но пътищата, поне тези, по които ние минахме в Африка, бяха по-добри от тези в България. Разбира се, трябва да се отчете фактът, че там няма зима, освен това повечето от пътищата, по които ние минахме, бяха ненатоварени, и не на последно място, повечето от тях бяха сравнително нови. Но така или иначе лош път, асфалтиран и неподдържан, с толкова дупки, както в България, в Африка не видяхме.
А относно Антарктида – там с какво беше по-различно?
Африканската експедиция направихме аз и приятеля, с който тръгнахме. Една машина, двама души и един континент. Африка не е толкова дива, колкото може би си я представят мнозина. И основен риск идва от хората, които срещаш по пътя си. В Антарктика си част от екип от няколко или няколко десетки души. Вие и природата. Изолирани в началото на света, където времето се сменя буквално за секунди, а всяка крачка може да бъде потенциално рискова. Там най-силно може да осъзнаеш факта, че ти си просто една прашинка в кръговрата на природата. И някак се обръщат нещата ментално – не природата е част от твоите планове, а ти – от нейните. Може би и поради това хората там си помагат искрено, без никакво колебание или задни мисли. Защото иначе може и да не оцелееш.
Виж още: Предизвикателството на Антарктида – стъпка втора от експедицията
Мислиш ли вече за следващото голямо предизвикателство?
В момента, в който приключиш едното, започва да се прокарва мисълта за следващото. Но не по- рано, защото докато една експедиция не завърши, то тя не е завършила. И ти трябва цялото внимание и фокус на света, за да доведеш нещата до край като едновременно успееш да попиваш местата през които минаваш, историите на хората, с които се срещаш.
Следващата експедиция вероятно ще е от София до Пекин с автомобил. Ще е страхотно, ако успеем да стигнем и Пхенян с колата. Преди или след това е Австралия. Последната експедиция, затова е и последна, ще е най-дългата – като време и разстояние: Патагония-Аляска, двете Америки. След това – ще видим, светът е толкова малък, но и толкова голям, осеян с безброй възможности и предизвикателства.
Интервюто с Александър Костадинов за експедицията SIX-A е част от брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
