Джулиан Бийвър неслучайно бива определян като най-известния 3D художник и един от най-големите в стрийт-арта. Картините на великобританеца, на които може съвсем случайно да се натъкнете, разхождайки се по някоя улица в Европа, Латинска Америка или Австралия, или просто да попаднете на тях в интернет, впечатляват с изключителна автентичност на създаваната от тях оптическа илюзия. Художникът беше за няколко дни и в България, където създаде една от своите творби в столичния Сердика център. Въпреки че беше доста натоварен покрай рисуването и неприятния грип, който го бе налегнал, Джулиан беше изключително благосклонен да ни отдели няколко минути, за да ни разкаже малко повече за себе си и своето изкуство. В рамките на няколко седмици уникалното му произведение, изобразяващо 3D бутилка уиски, позиционирана в пропаст в настилката на столичния мол, впечатляваше минувачите с поразително реален ефект!
Здравей Джулиан! Кажи няколко думи за себе си и своето изкуство?
Това, което правя, е да рисувам по един „разтеглен“ начин, така че когато рисунката се погледне от едно определено място, да създаде триизмерен ефект за наблюдателя, да изглежда така, все едно излиза от равнинното пространство. Най-често рисувам дупка в земята – това е, което правя и тук, в България, но понякога може и да е нещо, което излиза от земята навън. Освен това рисунката може да се комбинира с реален триизмерен предмет или човек, което създава допълнителна дълбочина, перспектива и акуратност на изображението.
Занимаваш се с това отдавна, нали така?
Да, започнах с по-конвенционални, двуизмерни рисунки. Един ден се вдъхнових от нещо, което видях на улицата, започнах да го дорисувам и постепенно ми дойде и тази идея, да създам триизмерен образ.
Какъв е следващия ти проект?
В Шанхай, през пролетта. Това е доста вълнуващо, не съм бил в Китай преди, не съм бил и в България също, това е интересно, не съм бил в много бивши комунистически държави…
Как ти се струва България?
Нямах кой знае колко шанс да поразгледам наоколо. Бях болен тази седмица, в която съм тук, с ужасна кашлица, и след като работех по рисунката по цял ден, просто се прибирах в хотела и се опитвах да се възстановя. Първият ден, когато пристигнах, се поразходих из центъра, видях някои от историческите забележителности. Както и доста стари сгради, които се рушат…
Как точно постигаш 3D ефекта?
Използвам пастелни тебешири, които разстилам, така че да предотвратя поне малко разпиляването на тебешира. Използвам т.нар. „анаморфизъм“, така че посредством геометрична проекция, когато погледнете от определена позиция, ефектът, който създава изображението, е триизмерно. Но като цяло смятам, че не рисунката е завършеният проект, а снимката на рисунката. Защото рисунката ще изчезне доста скоро, а фотографията ще остане завинаги.
Колко време ще се задържи тази, в Сердика център?
Един месец. Но в случаите, когато рисувам на някоя улица например, периодът е доста по-кратък. Много неща оказват влияние и рисунката бързо се руши – вятър, дъжд, преминаващи хора…
Как се чувстваш, когато завършиш проект?
Много облекчен. Защото винаги зависиш от някакви крайни срокове, и ангажиментът, който съм поел към конкретния клиент. След това, естествено, идва и въпросът с качеството на картината – ако смятам, че това е много добра рисунка, съм изключително щастлив, разбира се.
Кое е най-странното място, на което си рисувал?
Мисля, че Русия и Токио. Но в Токио са най-странните хора, така или иначе…
Занимаваш ли се с някакъв спорт?
Не. Преди се занимавах малко с джогинг, както и с тенис на маса, но напоследък не ми остава много време. А и самият процес, когато работя по рисунката, е доста изморителен, трябва непрекъснато да ставам и да отивам до камерата, която е монтирана на едно определено място, да проверявам как върви. Когато работиш много, нямаш време за спорт. Но всички тези екстремни спортове, за които вие пишете, със сигурност щяха да са ми много интересни, когато съм бил на вашата възраст. Сега съм прекалено стар, а и имам малки деца, така че не съм в положение много да рискувам.