Всеки от нас е ползвал поне веднъж батерии, които имат не много дълъг живот и след това се налага да изхвърлим в кофата. Замисляме ли се къде ще отидат те, в какво ще се превърнат, когато бъдат изсипани на бунището? За територията на България това са милиони батерии годишно… Една история с неясен край, с нанесени вреди не само на околната среда, а и на самите нас. Купувайки една батерия, никой не се замисля къде ще я изхвърли, захранваме устройството, което ще ползваме и когато батериите се изтощят, бързаме да купим нови. Хубаво е, че все по-често в магазини за електроуреди, фотоателиета и големи техноцентрове има специални места за събиране на негодни батерии. Дали обаче след това отиват там, където трябва, никой не знае – можем само да се надяваме, че хората, които са подели инициативата, са се погрижили те да бъдат рециклирани и превърнати в безопасен за околната среда отпадък (доколкото може да има безопасен отпадък). Ако обаче батериите бъдат изхвърлени в околната среда, от тях се отделят и отлагат в почвата и кладенците тежки метали, които се пренасят върху рибата, растенията и животните.
Друг проблем е излязлата от строя бяла и черна техника. На всеки се е случвало да се повреди уред, след което да трябва той да бъде изхвърлен. За щастие, обществото ни си има санитари… Ако оставите една пералня до кофата, едва ли ще седи там повече от 15 минути, преди да бъде натоварена на стара детска количка и по-късно разфасована и сортирана по вид на метала, който съдържа. Това донякъде е добре, но в същото време не е, защото по уредите има достатъчно пластмасови части, непотребни за никого, които отново отиват на бунището. Е, напоследък се появиха фирми, които изкупуват на символична цена тези уреди и в най-добрия случай предлагат да ни отърват от него, като дойдат и си го приберат сами. Но въпросът какво се случва след това, остава.
Не на последно място е проблемът с автомобилите и тежките камиони, които излизат от употреба. За производството на един автомобил се влагат всевъзможни сплави и пластмаси, които не са никак безвредни, ако се оставят да гният и разлагат от атмосферните условия. Огромни бази за събиране на старо желязо приютяват старите ни коли и камиони, които стоят и очакват някога да бъдат претопени и превърнати в нещо полезно. Ако нещата протичаха така, нямаше да има място за притеснения, но за съжаление голяма част от предблоковите пространства продължават да са запълнени от непотребни на никого автомобили с изпотрошени стъкла и спаднали гуми. Въпреки сантименталността ни към тези вече непотребни вещи, трябва да се замислим, че те биха могли да свършат нещо по-полезно от това да играят роля на саксии за прораснала трева или терен за игри на криеница.
Не трябва и да забравяме, че водата е в основата на всяко същество или растение на тази планета, и замърсим ли водата по един или друг начин, това веднага рефлектира върху всички организми и растения в замърсения район. Трудно е да си представим, че едни на пръв поглед незначителни замърсявания биха могли да доведат до необратими промени в живота и че докато разберем какво се случва и да си дадем сметка, вече ще е късно.
