След няколко дни, прекарани в снежните курорти на Франция, пак вкъщи в Боровец. Някак ми липсваше… Боровец, който е само на час път от София и от който винаги толкова трудно си тръгвам.
Уикендът беше много хубав! В долната част на „Мартинови бараки”, хотел „Рила” и центъра бяха в светла мъгла. Паркът беше затворен именно заради мъглата и опасността, която „дебне” заради ниската видимост.
Лифтът „Ситняково” обаче, те извежда над облаците, където можеш да се насладиш на гледка и слънце. Пистите бяха много приятни и макар че имаше хора, не беше напрегнато. Направих няколко спускания на „Ситняково” с надеждата, че мъглата ще се вдигне и ще отворят парка, но уви. Моментът обаче изглеждаше чудесен, за да се кача с кабинковия лифт до горе, където светеше прекрасно слънце и небето беше кристално синьо. Упс! Опашка за кабинковия лифт – кофти… Имам друга по-умна опция.
Качвам се на бусчето до Ястребец, където има изградено малко бордъркрос трасе и оттам плана ми е да се кача към Маркуджиците през междинната станция. Имаше лека опашка на междинката, но бях сама и така по-бързо се придвижвах напред. Горе беше много приятно и Маркуджик 3 работеше, което дава възможността да се добереш по-лесно до малкото неразцепена пудра. И наистина беше така – имаше още за разцепване, не много, но много приятно. Трябва обаче да се внимава, защото клекът е голям, а тук-таме се появяват и камъни.
Изцедихме напълно силите си до последните секунди на работещия влек и се пуснахме по „Мусаленска” надолу. Малко почивка в „ОТП”, зареждане на енергията и хоп – на нощно. Любимото ми нощно! Обичам тази атмосфера и този хубав мини парк. Няколко пускания на пистата за загрявка и след това към парка. Скокът е чудесен за заучаване на нови неща и е безопасен дори за начинаещи. Доказателство бяха малките шестгодишни „фъсътци”, които се засилват към скока без притеснения. Нямаше никаква опашка на влека, имаше малко карачи и се чувствах като в утопия. Все едно бях в личния си парк: скок – няколко крачки – скок (така все някога ще се науча на някой и друг трик…). Беше супер.
В неделя условията бяха подобни, но част от парка беше отворен и можеше да се възползваме от тръбичките и мини скокче вляво от скока. На няколко метра от парка пък, имаше събитие, където се доизгради кикърче към рейл – там настроението беше на най-високи вълни и се получи страхотно.
След дневното каране посетихме ресторанта в хотел „Рила” , който се слави с луксозен приятен интериор, великолепно обслужване и чудесна храна на поносими цени. И така беше. Няма да издавам какво хапнах, но мисля, че с нито един избор няма да сгрешите. Супер, добре заредихме сили!
Отиваме в ОТП на топъл шоколад и отивам на нощно. Бях почти от първите, когато пистата беше още на вафлички и кантът така хубаво се врязва в снега.. страхотно! И няма хора. Директно си сядам на седалката и се качвам нагоре. И паркът работи! Рай! Хубав уикенд беше. Чувствам се здрава и щастлива. Трябва да пробвате!
