Под вода и над облаците около българската антарктическа база

В средата на месец ноември ще стартира 25-тата юбилейна българска експедиция на така далечния и суров континент Антарктида. Тази година привилегията да посетят уникалната територия ще получат още по-голям брой млади българи, които ще работят по предизвикателни научини проекти, някои от които обвързани и със спорта. За да разберем какво предстои, се срещнахме с професор Христо Пимпирев, участник в първата българска антарктическа експедиция през 1987 г. и нейн ежегоден ръководител от тогава насам. Христо Пимпирев е и преподавател по исторична геология и палеогеография в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Здравейте, г-н Пимпирев! Благодарим ви, че успяхте да отделите време, за да ни запознаете с акцентите от наближаващата вече 25-та експедиция на български учени на Ледения континент. Дочухме за присъствието на нови и много любопитни проекти в програмата за тази година. Ще ни разкажете ли повече за тях?

Здравейте! Първо бих искал да отбележа, че това е юбилейна експедиция. България вече четвърт век е сред държавите, които са стъпили здраво на този континент – с полярна база, със сериозна научна програма и с международно участие от цял свят. Така че вече имаме един сериозен опит и уважението на всички останали държави на континента, 29 на брой.

Една от новостите в изследователската програма за тази година е проучване на подводния свят на Антарктида от български леководолазен екип. За първи път български водолази ще се гмурнат и ще правят изследвания в тези абсолютно негостоприемни води – заради температурата от нула градуса, плаващите ледени блокове и т.н. В работния екип са двама учени биолози от СУ, Любомир и Мариян Кендерови, и един професионален подводен фотограф, Николай Христакиев. Мариян Кендеров и Николай Христакиев имат серизоен леководолазен опит. Тримата заедно ще изследват и заснемат подводно флората и фауната в Южния океан, в залива на българската полярна база. Това е една екстремна среда, която е недостатъчно изучена. Специално в района на Южния залив досега водолази никога не са се гмуркали, за да изследват подводното царство там.

Другият по-атрактивен проект, това е научно-спортният проект, в който участват българските алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков, и също операторът и планинар Неделчо Хазърбасанов. Целта е да се покорят неизкачвани досега върхове в планината Тангра (бел. ред. – остров Ливингстън). Това е изключително постижение в световния алпинизъм, тъй като в момента погледите на класните алпинисти са насочени именно към такива трудни райони, девствени, с нови маршрути, по които никой не минавал. Тези изкачвания носят много по-голям адреналин и крият по-голям риск, отколкото изкачването на връх Еверест например, където хората си стъпват по главите през благоприятния сезон на изкачване. Върховете на територията на Антарктида може да са по-ниски (бел. ред. – в. Винсън, 4892 м. , о. Ливингстън – в. Фрисланд, 1700 м.), но трудността при тяхното изкачване е по-висока и резултатът от изкачването е много по-ценен, тъй като тези върхове нямат измерена, точна височина. При покоряването им нашите алпинисти ще трябва да установят техните точни коти и това превръща мисията в научна. Неделчо Хазърбасанов ще заснеме филм за осъществените изкачвания.

Да ви разпитаме първо за леководолазния проект. Каква е причината подводният свят на Антарктида да не е изследван преди от българи и какво прави това начинание възможно точно на тази експедиция?

За да се случи един такъв проект на Антарктида е нужна голяма логистична подкрепа и също научна обосновка. Първо трябва да има хора, които искат да го направят. Без хора, които са мотивирани да правят нещо, нищо не се прави. И в момента се появиха трима млади хора, намериха си екипировка, имат научната база и ние им оказваме съдействие, защото това е нещо новаторско. Така че всичко зависи от наличността – да има хора, които да го направят. И то да го направят сами, а не да чакат някой да им го поднесе.

И отново към нашите амбициозни алпинисти. Кои са върховете, които те си поставят за цел да изкачат на тази експедиция?

Един от върховете е връх Левски, който не е изкачван досега. Все пак Дойчин Боянов е преподавател в Националната спортна академия „Васил Левски“ и той има това вътрешно задължение да покори този връх. Все пак редно е на този връх да стъпи българин, а не чужденец. Разбира се, попътно ще бъдат изкачени и други върхове. Освен че са премиерни, трудността при тези изкачвания идва от суровия климат. Тъй като става въпрос за остров, климътът е много влажен, температурите са минусови. Самото обледенявне е много различно и затова е нужна техника на катерене, която да е специално пригодена за условиятата.

Един малко по-общ и повече концептуален въпрос на тази тема. От книгата „Българските върхове по картата на света“ на Сандю Бешев и Дойчин Боянов разбираме, че най-често премиерни български върхове биват кръщавани с наименования с ясна национална символика, като София, Левски, Ботев, България. Това, че континентът Антарктида е обявен за политически неутрална територия, не създава ли друг контекст за въвеждане на такъв тип имена?

Както видяхме наистина в книгата на Сандю Бешев и Дойчин, съществуват доста върхове с български имена на много други територии, освен Антарактида – като Пакистан, Перу и др. Това, че се казва връх България в Перу, не означа че България има някакви претенции към територията на Перу. Така че в Антарктида важи същият принцип. В този смисъл ние нямаме претенции към върховете там. Те са български от тази гледна точка, че първо българи са се качили на тях и имат правото да ги наименуват както пожелаят, в случай че никой преди тях не го е кръстил, не се е изкачвал.

Всички наименувания на географски обекти се извършват според строги критерии. Съществува международна комисия, в Австралия, която има специаната задача, когато се предложи ново име на географски обект, да провери дали този обект не е вече кръстен. Тук важно е правилото на приоритета – когато някой кръсти обекта, вторият не може да смени даденото вече наименование; първият има правото. Вторият етап на одобрение е да се види дали този географски обект заслужава това име. Например, ако кръстим някой обект „Бай Ганьо“, това име ще бъде отхвърлено.

Имало ли е случай, в който ваше предложение за име да не е било прието? (с очакване)

Не. Имената се избират така, че да не бъдат отхвърляни.

Предвид много редките случаи на прозорец от няколко дни с хубаво време на континента, ще разполагат ли алпинистите ни с достатъчно дълъг престой на базата, за да дочакат такъв?

Експедицията на алпинистите ще продължи от средата на декември до средата на януари. Това е разгарът на летния сезон и се очаква да име сравнително хубаво време. Все пак, на остров Ливингстън времето никога не е ясно и, също, то винаги е лошо. Даже, предишни изследователи са казвали, че това е най-лошото време на планетата.

Вярно ли е, че се наблюдава увеличаване на снеговалежите на острова през последната година?

Снеговалежите се увеличават във връзка с промяна на посоката на вятъра, но освен това с повишаването на температурите, тъй като при покачване на температурите се увеличава влажността и съответно и валежите. Когато температурите са около нулата, валежите са от сняг. Когато е много студено, не вали. От друга страна, Антарктическото плато, където е Южният полюс, е фактически ледена пустиня, където почти няма валежи. Обикновено там властват антициклони, които поддържат невалежна обстановка.

Проекти в кои други научни сфери ще бъдат развити тази година?

Ще има геоложки изследвания. Те са традиционни и тази година в тях ще участват млади асистенти. Те ще живеят на полеви лагер в продължение на един месец в една отдалечена територия на остров Ливингстън и ще събират вкаменелости. Това са останки от загинали организми преди 80, до 100 милиона, години. Това е периодът на динозаврите. При обстановките, които са съществували на о. Ливингстън по това време, би трябвало там да са живели динозаври. Би било голямо откритие, ако наистина се намерят техни вкаменелости. Ще се търси отговор и за точната възраст на самите скали.

Ще се продължи работата и по текущите картографски и геодезически изследвания. Тази година ще се разшири територията на българската полярна база, на която се прави много детайлна топографска карта. Фактически, ние имаме едно българско селище и трябва да знаем в детайл какво има около него.

В друго интервю споменавате, че българската база разполага със собствена научна лаборатория. Чудехме се как точно изглежда тя?

Това е нашата мечта. Преди 7-8 години ние построихме две нови къщи. В едната има помещение, което е предназначено за научна лаборатория. Поради редица причини – предимно финансови, нямаме възможност да направим една работилница. Постоянно се работи по базата и голяма част от тази лаборатория се използва за ремонтни дейности в момента.

Желаете ли да допълните нещо към всичко, което обсъдихме?

Както миналата, така и тази година, съм си поставил за цел да подмладявам състава на експедицията. Има много млади хора, които се интересуват от полярни изследвания. Това не са само учените – там има логистици, там има персонал, който помага на учените, който работи по ледниците. За млади хора, планинари, алпинисти също има място. Така че, целтта ми е – тъй като това е най-младият континент, все по-млади хора да работят там.

Друго любопитно ваше изказване е, че в малко по-далечно бъдеще Антарктида ще се превърне в място, където спокойно ще може да се живее целогодишно. Как ще се случи това?

Вече съществуват чилийски проекти за изграждане на цели градове на континента. Преселването към Антарктида може да е реалност след 50 години, а и по-скоро. Никой в края на миналия век не си е представял, че като отвориш „Гугъл“ ще разполагаш с цялата тази информация или че през мобилния телефон ще говориш от всяка точка на света. Но това стана. Развитието на технологиите постоянно променя живота.

ВИЖ ОЩЕ: Едно по-лично интервю на професор Христо Пимпирев за Списание 360 можете да прочетете тук.