Каньони, бързеи, валяци, вълни, дропове и бъфове – плюс полянки, къмпинги и тайни явки за крушова ракия, или всичко необходимо около реките с бяла вода на 720 км от България.
РЕКА ТЕМЩИЦА, СЪРБИЯ, 100 КМ
Калотина, Димитровград, надясно и нагоре. Уестърн. Червени скали, двуколки, домашно сладко. Дълбок, стръмен каньон. Местните го наричат Темско Колорадо. Реката е със сериозна денивелация, тясна, съответно – бърза. Доста. Споменах и тясна, нали? Клас III-V в зависимост от нивото на водата. Особено в горната част. В повечето случаи няма място за излизане на брега и за спасяване. Определено добрата техника на гребане би ви помогнала.
А наоколо, особено пролетно време, е рай. Има чудесни поляни за бивакуване, както и местни хотелчета. Много са гостоприемни и хранителни.
РЕКА ВИСОЧИЦА, СЪРБИЯ, 100 КМ
Локацията е същата, както на р. Темщица, а реката, колкото е идентична, толкова е и различна, и една идея по-лесна за каране. Чудесен каньон с повишено внимание. Клас III-IV, зависи от нивото. Може спокойно да бивакувате на едно и също място и да карате уикенда и двете реки.
РЕКА ТАРА, ЧЕРНА ГОРА, 650 КМ
Каньонът на р. Тара е едно от местата, които човек трябва да посети с кеф. Това е вторият по големина каньон в света след Гранд Каньон и носи странното име Тара. Факт! Истинска благодат за каяк в бърза вода. Трасетата са клас II-III-IV, в завимост от нивото на водата. Горната част на реката, която е около 60 км, е относително спокойна, но пълна с изумителни гледки на скали и водопади. Долната част на реката, преди вливането й в р.Пива (после двете реки продължават като р. Дрина), е най-интересна от гледна точка на бързата вода. 17 км чудесни бързеи и вълни, като след всеки по-сериозен участък има спокойно място, където да събереш каквото може от обърналите се. На висока вода реката е доста опасна с големите си валяци и трудното спасяване. (Нали си спомняте, че сте във втория по големина каньон в света. Покажете уважение и внимавайте повече.)
Реката може да се кара целогодишно. През пролетта е най-пълноводна и пълна с огромни вълни за забавление. Лятото е топло и с не толкова вълни за забавление, но е отлична за обучение. Районът е благодатен за пребиваване с множество къмпинги, които се рекламират като рафтинг-центрове. Условията са супер, храната – превъзходна, хората са любезни, а крушовата ракия е деликатес. Заслужава си да останете поне няколко дни и да се накарате до насита.
РЕКА ПИВА, ЧЕРНА ГОРА, 650 КМ
Ако пребивавате в някой от къмпингите на финала на р. Тара, то р. Пива ще ви дойде като бонус. Хем не се местите с целия катун, хем друга река ви е под носа. Буквално.
Пива ще ви донесе десетина километра чудесно трасе за забавление, че и малко страх. Единственият проблем е, че в началото на трасето има язовирна стена. Голяма, висока и отвратителна. Така че вариантът да карате тази река е да попитате дежурния на стената кога, аджеба, ще пуснат вода или да следите мястото на вливането с Тара и ако нивото се покачва, по възможно най-бързия начин се изнасяте към старта.
РЕКА НЕРЕТВА, БОСНА, 650 КМ
Каньонът на Неретва не е категоризиран като някакъв специален в света1, обаче си заслужава всяко загребване. Реката е с трудност II-IV, отново в зависимост от сезона и нивото на водата. Краят на пролетта и началото на лятото е перфектно за забавление. Тук местните наричат водопадите water showers. И то на английски.
Трасето завършва в гр. Коньич (Кониц). Там няма нищо интересно, освен че е роден писателят и художник Зуко Джумхур. Много яко име, нали! Зуко Джумхур! Ползвахме го за мантра през целия трип. Та за реката… Накрая на трасето е най-сложният бързей и там наистина е много интересно. Много напомня каскадата на Струма, обаче не е същото. Все пак си в Босна.
Като излезнеш от Кониц и тръгнеш нагоре по течението на реката – разбира се, по пътя с колата, на върха ще стигнеш местното вилно селище, ако искате топла вода и глезотии. Може и просто да опънете бивак до реката. Има няколко места и не бива да ви пука, защото Неретва е перла.
РЕКА УНА, БОСНА, 700 КМ
Искам такава река и в България! 7 км рай за всеки каякар. 7 км скок след скок (или дроп след дроп, ако предпочитате. Даже каякарите му казваме бъф, но ако успееш да го направиш и не се изсипеш като пача от кастон). Та, р. Уна е наистина великолепна и е наистина най-красивата река, че и парк в Босна. Кристална вода и неописуеми гледки. Трасето започва с огромни водопади, преминаващи каскадно в 2-3 метрови водоскоци. Приказка без край. Разбира се, има и уловка, така че не ликувайте много. След тези 7 км бързоводен рай, следват 7 километра равна вода и никакъв шанс за излизане по-рано. Така че копаньето в равното е част от цената.
Другата част са 10 евро на каяк на входа на парка. Но си заслужава. Щом влезете в парка, има няколко къщи, една от които е и „къмпинг“. Реката има и долно трасе с ниво на трудност III, където местният отбор по воден слалом (основно деца) тренират, а участъкът е наистина много приятен. Освен това може да спите на свободно къмпингуване на брега на плажа без проблеми. Реката минава през гр. Бихач, който е много красив, спокоен, исторически забележителен и пълен с босанци и херцеговци. Най-известната рафтинг фирма с добър къмпинг е Киро Рафтинг. Още едно яко име, този път за фирма.
РЕКА ЧЕРНА, РУМЪНИЯ, 350 КМ
Мястото е уникално със средиземноморския си микроклимат. Реката е клас III-IV(V), в зависимост от нивото на водата. Много красива река в красива местност, известна още с минералните си басейни. Те ти булка, спа-каяк. Най-близкият град е Херкулане и е кръстен на Херкулес, който вероятно пръв е пуснал тази река с каяк по време на подвизите си. Тече през април, но може да имате късмет и през май. Ние нямахме много. Но дори и на това ниско ниво, реката разгърна достатъчно потенциала си. Бивакуването е малко сложно, защото повечето полянки са частни, но има и свободни. Има и малки хотелчета, които също вършат работа.
РЕКА ЖИУ, РУМЪНИЯ, 380 КМ
Много подобна на нашата Струма и като големина, и като бързеи, и като камънак. Горното трасе от 10 км е по-сложно и на висока вода е клас IV. Надолу става чист клас III с малки изключения. Реката си заслужава, дефилето – също. Място за къмпингуване има достатъчно. Няма проблем с паленето на огън и има достатъчно дърва навсякъде. Ремонтите на пътя в дефилето на Жиу са нещо обичайно, въоръжете се с търпение, защото много често пътят е еднолентов и със светофари.
ВИЖ ОЩЕ: Каньони на 2х360 км от България
Темата за бързи реки е част от брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, от тук може да го поръчате на преференциална цена.
