Една от най-удивителните трансформации, които могат да се случат с човешкото тяло, се появява, когато сме под вода. Освен екстремен спорт, фрийдайвингът служи и като научно доказателство, че някои от физичните и химичните закони не са в сила по същия начин дълбоко под вода.
Законът на британския физик Робърт Бойл „предсказва” какво ще се случи с газ (въздух), която изпълва съд (белите дробове) при голямо налягане (дълбоко под вода). Според закона, белите дробове на всеки фрийдайвър трябва да се свият толкова много, че да изпаднат в колапс. Това обаче не се случва. Ето защо.
През 1962 г. шведски учен провежда изследване с група гмуркачи. Те се гмуркали до дъното на дълбок басейн докато учените следели данните, които телата им изпращали.
Първото нещо, което било забелязано веднага след като изследването започнало, било, че пулсът на гмуркачите започнал да пада веднага след навлизането им във водата. Когато стигнали до дъното на басейна, сърцата им биели много по-бавно от нормалното (обикновено, пулсът на човек е около 65 удара в минута). Изследователите обаче не спрели дотук, а накарали гмуркачите да изпълнят серия от упражнения на дъното на басейна при повторното им гмуркане. За всеобща изненада, пулсът им не се покачил дори при физическото натоварване.
Както всички знаем, на повърхността всяко упражнение води до покачване на ударите, с които сърцето бие в минута. Бавният пулс на гмуркачите показал, че те телата им изразходват много по-малко кислород докато са под водата отколкото на повърхността. Това, от друга страна им позволило да останат на дъното и за по-дълго време.
Освен това, веднъж щом гмуркачите навлезли във водат, а кръвта от крайниците им започнала да се отдръпва и се насочила към жизненоважните органи. По този начин те се насищат с кислород. Нещо повече, отдръпвайки се от крайниците, кръвта прониква в клетъчните стени на органите и така противовъздейства на външния натиск, който оказва налягането и въпреки закона на Бойл, белите дробове на гмуркачите остават здрави.
