Йерусалим, Мека, Варанаси, Бодгая. Всяка религия си има своя свещен град. Ако боулдър катеренето е моята религия, то Роклендс е свещеното място, на което бях длъжен да отида. Поне веднъж.
За Роклендс научих още през първите си години в катеренето и няма да преувелича, ако кажа, че невероятните кадри от това място, които виждах по списания, катерачни филми и интернет са една от основните ми мотивации да стана част от сектата на боулдър катерещите. Гледката на жълтите пясъчни боулдъри, посети насред високите полета на южноафриканската планина Сидърбърг (Cederberg) на фона на фантастични залези ме караше да мечтая за това място повече от всяко друго. Годините минаваха, аз влизах от една катерачна секта в друга, но мечтата за Роклендс никога не умря, мъждукайки постоянно в някое кътче на главата ми. Десет години по-късно, след два поредни сезона, изкарани в безметежно съществуване сред боулдърите на Рилски манастир, настъпи момента, когато заедно с Нели да стегнем багажа за един месец, прекаран в моята Мека.
Когато отиваш в далечния край на Африка може би си заслужва да прекараш и няколко дни в пътуване из този толкова различен свят. Така направихме и ние – за първите двадесет дни обиколихме с кола почти цяла Ботсвана, малко от Зимбабве, както и западната част на Южна Африка – там, където се намира Роклендс и където прекарахме още двадесет незабравими дни.
Планината Сидърбърг е разположена по дължината на западното крайбрежие, около 250 км северно от Кейптаун, район, в който се произвеждат огромни количества портокали и единственото място в света, където се отглежда чай ройбос. Градчето Клануилямс, изходният пункт за Роклендс, е столицата на този безкофеинов чай. Всъщност едни от първите разработени боулдери в района са били насред плантации от ройбос. Затова и ройбосът е моята светена вода.
В Роклендс всички сектори са разположени или на територията на природния парк Cederberg Wilderness Area, или в частни фермерски земи и ако допреди десетина години тези ферми са се занимавали само с фермерство, то сега даването на малки къщи под наем и създаването на къмпинги за боулдър поклонниците от цял свят се е превърнало в основна част от бизнеса им. На теория, ако не си гост на фермата, в чиято територия се намира секторът, в който катериш, би трябвало да платиш такса, но собствениците не полагат прекалени усилия да я събират, защото са разбрали, че катерачите са хипарливо племе, което не обича да дава лесно пари. За секторите в природния парк обаче си плащаш като поп за дневно катерене, на стойност около 10 лева. Истината е, че най-добрите сектори са именно там и аз нямах нищо против да даваме общо 20 лева на ден. Възприемах го като религиозен дар.
Живяхме в спретната къща за двама, с кухня и всички удобства, които ни трябваха, за да се почувстваме напълно уютно. Освен това за нещо като хазайка си имахме една стара черна жена, която ни печеше прекрасен хляб и други вкусотии. Тихи французи за съседи. Без телевизор и интернет, само огромни луни и безбройни звезди. Ставаш, катериш, вечеряш, спиш. Repeat. Алелуя, ние сме в рая.
Най-близките сектори с боулдъри се намираха на 10 минути пеша, а най-далечните – на около 5 км с кола. Август месец там е средата на зимата, температурите са средно 12 градуса през деня, а през нощта рядко пада под нулата. По същото време е и дъждовният период, изразяващ се в краткотрайни валежи, които обаче, макар и рядко, могат да продължат и по два-три дни. Но винаги след това слънцето изгряваше, вятърът задухваше и се появяваха дъгите. Нашите божествени явления.
Скалата е от пясъчник, който е започнал да се отлага там преди около 440 милиона години, а планината Сидърбърг се е образувала преди повече от 200 милиона години. Вследствие на ерозията, вятъра и водата след разпадането на Гондвана планината е започнала бавно да се руши, като в днешния си вид представлява множество ниски скални формации с гигантски камъни в основата си или полета от боулдъри, които са остатък от вече разрушили се скални масиви. Катеренето става именно по тези гигантски боулдъри, много от които са над шест метра високи, но характерно за района е, че„излизанията“ на боулдърите винаги бяха по големи хватки, така че можехме по-често да си позволим да катерим над шестия метър само с един-два крешпада под нас. Особеният начин, по който ерозира пясъчникът, ни направи свидетели на фантастични форми, обагрени в жълто и червено, които в края на деня се превръщаха в пламтящи златни олтари. Огромният диск на залязващото африканско слънце хвърляше дълги сенки над безкрайните полета и ни подготвяше за малкото време, оставащо до мрака, когато температурите падаха и бе време да направим най-добрите си опити по проекта за деня. В дните, в които облаците превземаха небето, излизаше силен вятър, който издухваше с поривите си крешпадите под нас като салфетки след гръцка сватба – твърде често в моментите, в които сме най-нависоко и са ни най-нужни.
На тръгване от София си бях наумил да жертвам катеренето и да снимам повече. Исках да се върна със стотици кадри, да направя кратък филм. След двадесет дни из африкански резервати се чувствах в страхотна форма за снимане, но съвсем не подозирах какъв невероятен боулдър обект е Роклендс. На място бързо осъзнах, че все пак приоритет ми е катеренето, а снимките – между другото, в почивките. Така, като всеки истински вярващ не отидох в моята Мека само за да се снимам пред храма, ами влязох в него и се потопих дълбоко в блаженството, което ми даваше.
За мен обикалянето из савани и резервати беше низ от дни, изпълнени с постоянно удивление от невероятната природа на Африка, а престоят ми в Роклендс беше най-вълнуващият ми катерачен трип до този момент. Три седмици минаха неусетно, срещнаха ни със щастливи хора от цял свят, които се кълняха, че това е най-красивият боулдър обект, който са посещавали. Може би не е редно аз да определям Роклендс като свещеното място на боулдър религията, защото далеч не съм обиколил света, за да кажа: „Да, това е най-добрият обект“, но от всичките ми пътувания това е единственото място, за което съм си казвал, че искам да се върна обратно. Защото веднъж огрян от топлото слънце на Мама Африка, сърцето ми остана завинаги там.
Статията за пътуването на Руслан Вакрилов в Африка е част от брой ЕСЕН 2015 на списание 360°. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена.
